Банкеръ Daily

Общество и политика

Нещо се случва в левицата

"Нещо се случи" е вторият роман на великия американски писател Джоузеф Хелър - автора на "Параграф 22". В него един по общите стандарти щастлив и успял човек, усеща себе си като крайно нещастен и не може да открие причината за своята безрадостно съществувание. Главният герой се оказва затворник в системата, която го е създала, и никой по никакъв начин, дори той самият, не може да промени участта си.  

В подобен омагьосан кръг се върти и БСП. Сега сме 2018-а, 13 години след победата на столетницата със Сергей Станишев начело, когато партията се надяваше, че печелейки парламентарните избори, й се дава шанс да се реабилитира за предишни управленски провали, че е влязла в новия век с взети поуки и променена. Днес БСП има всички белези на успешен политически проект. Втора политическа сила е, онзи управленски мандат бе пълен (2005-2009) - последният такъв. Вярно, след него налице бе разочарование от коалиционния партньор ДПС, но после пак влязоха (по принуда) в обречен съюз, довел до падането на втория съвместен кабинет "Орешарски". Оттогава се води несекваща битка с новия враг, към когото в началото се отнасяха снизходително - Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. БСП смени и няколко лидера - всеки с обещание, че от него започва нова ера с нови шансове. Резултатът - БСП отново е на кръстопът. С усещането, че нещо се случва, но какво е то и в техни ръце ли е промяната - ей това тъне в мъгла.

Преди две години и два месеца Корнелия Нинова застана начело на БСП. Новата лидерка тръгна силно и трудно. Обеща промяна и срещна съпротива. Никой не може да й отрече

историческата победа - единствена засега

срещу родния политически колос ГЕРБ. Нинова успя да мобилизира целия вътрешен потенциал на партията в президентската надпревара. Игра ва банк, наложи своя кандидат Румен Радев, който бе припознат и от избиратели извън традиционния таргет на левицата. Спечели и битката за смяна на поколенията в партията, отстранявайки "старите муцуни" - от "вечните депутати" до местните лидери с влияние за избора на председател - чрез изискването на до 12 години стаж в парламента, за да влезеш в листите. Дотук добре. Но тъкмо тази й победа е напът да се окаже "пирова" - обидите в червената партия не се забравят лесно и при всяка слабост гласът на критиците с партиен билет се усилва. А проблеми - дал Бог.

Първо, президентът. Спечелил на крилете на БСП, вече като държавен глава даде не един и два знака, че не иска да бъде идентифициран (само) с левите. Мнозина редови социалисти не скриха разочарованието си от служебния кабинет, начело на който Румен Радев избра да застане царисткият кадър Огнян Герджиков. В него БСП бе представена само от Деница Златева. Не бе изпълнена и основната задача, която му възлагаха - да направи ревизия на управлението на ГЕРБ. Резултатът бе повече от скромен - служебните министри говореха за над 100 нарушения, но до прокуратурата стигнаха едва 7 търга на военното ведомство. "То е добре да се еманципираш, но докъде", запита моралният коректив в партията Стефан Данаилов. Засега обаче Нинова не си е позволила да критикува президента и се примирява с неговото отдалечаване. Твърди, че не вярва на мълвата, че Радев готви свой политически проект.

БСП не успява да изпълни и очакванията на своите избиратели - ако не да измести ГЕРБ, то поне да се превърне в незаобиколим фактор за управляващите. Социалистите успяват с променлив успех

да ядосат премиера, но не и да разклатят властта

При толкова скандали на върха на държавата, при толкова искри, прехвърчащи между коалиционните партньори, социологическите проучвания показват застиване на електоралната картина - БСП не качва процентите си и твърдо стои в сянката на ГЕРБ. Не се възползва и от редкия шанс- като социална, лява партия да "осребри" в своя полза социалния протест на майките на деца с увреждания. За вот на тема "социална справедливост" чуваемост вече имаше, обществото беше подгряно за нещо повече. Пенсионерите не останаха доволни от вдигането с "цели" 4,60 лв. на най-ниските пенсии. Знаеше се, че КЕВР ще утвърди увеличението на цената на тока средно с 2,03 процента. Покрай недоволството на майките се припомниха и данни на Евростат, че 30% от българите живеят в тежки лишения - над 2 млн. души.

Не би.  Вместо да удари управляващите по най-болезнената тема - за доходите, която ни гарантира последно място в ЕС, левицата внесе необмислен, прибързан вот на недоверие на тема… сигурност. Не  че в тази сфера проблеми няма, не  че бягствата от затвори и арести не влязоха в градския (и интернет) фолклор, но червените не успяха да уцелят точния момент и точната тема. Дотолкова, че дори не предизвикаха желание у управляващите да им отговорят, да се защитят. Нещо повече, силната някога в парламентарната процедура партия бе прецакана на този терен. ГЕРБ ги смаза с пренебрежение в нелепа пародия на дебат по вот на недоверие, продължил час и 27 минути, като през повечето време помежду си спореха ДПС и националистите на тема кой е по-лош. И ако първият вот в началото на българското европредседателство -  за провал в борбата в корупция, беше тягостно проточен, вторият - в края на същото това председателство, бе дотолкова ускорен, че създаде впечатление за неподготвеност.

Лидерката на социалистите бе оставена сама

зад нея не застанаха съпартийците й.  За капак - случайно или по-скоро не, БСП позволи да лъснат пробойни в редиците й чрез две знакови оставки. Първо се оттегли един от коалиционните партньори - Спас Панчев от Земеделски съюз "Александър Стамболийски". Социалистите опитаха да отиграят този удар, като контраатакуваха с обвинения, че земеделецът имал подъл замисъл да играе срещу тях на местни избори. Правел го е и преди. Без отговор остана въпросът защо в такъв случай изобщо е включен в листите и в реформираната лява коалиция. Последва унизителна надпревара кой пръв ще подаде молбата за развод. Спечели Панчев, който внесе в деловодството на НС заявлението си, че напуска парламентарната група, преди от БСП да обявят, че го изключват. Истинският удар обаче нанесе свой. Преди гласуването по вота гръмна новината за подадената оставка от заместник-председателя на парламентарната група Желю Бойчев. Неяснотата повлече като лавина БСП и я разтресе. Разбра се, че оставката е била факт още преди месец, но досега е крита. Защо? Бил е уговарян да я оттегли, но не го е направил. Защо? Неубедителни бяха и обясненията - решил да се посвети на бизнес.  Моментът, който бе избран за обявяването й, и последвалото мълчание на самия Бойчев  дадоха храна и на други версии - че не бил доволен от действията на партийното ръководство, че не е получил подкрепа за ръководената от него комисия за разследване на ЧЕЗ, че чрез неговата оставка

Румен Овчаров показвал жълт картон

на Нинова. Охладняването на отношенията им е факт от доста време, твърдят съпартийци. И припомнят разменени реплики между двамата на инфарктен пленум през октомври миналата година. "Не мисли, че си най-умната", казал Овчаров и  я разкритикувал, че не се съобразява с мнението на партията, а слуша само двама-трима приближени. Завършил с "Аз бях дотук". Веднага след подаване на оставката на Бойчев  в ефира на bTV Румен Овчаров отрече да има нещо общо с това, но настоя на своето "Корнелия Нинова продължава да го кара през просото". Така вътрешният конфликт стана публичен. А към него се прибави и унижението от политическия противник. "Щом Жельо Бойчев напуска парламента, за да прави бизнес, значи сме създали добри условия - обратно на това, което повтаря Нинова”, иронично вметна заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Нинова и най-близките й сътрудници се увлякоха дотам, че влязоха в конфликт с журналисти от леви издания. Председателят на БСП и нейният заместник Кирил Добрев заведоха огромни искове за общо 220 000 лв. за материали в сайта "Поглед.инфо". Пред уволнение е и главната редакторка на партийния вестник "Дума" Таня Джаджева. Нейната вина - в статия, разказваща за НПО-то "Институт за политика", което обучава съвместно млади кадри на БСП и ГЕРБ, е била публикувана снимка на Кирил Добрев и министър Лиляна Павлова с възпитаниците на института по време на дипломирането им. Този скандал още буни редовите социалисти. "Как може уж да сме опоненти, а на тези семинари да се усмихват и да си обясняват колко са си нужни БСП и ГЕРБ", питат те.

Освен с вътрешната опозиция

Нинова си отвори и международен фронт

"Партията на европейските социалисти продължава да оказва силен натиск над БСП с искане да подкрепи Истанбулската конвенция”, съобщи в началото на юни тя. А пред партийния вестник "Дума" се оплакала и от "намеци за замразяване на членството на БСП в ПЕС, ако българските социалисти не преосмислят позициите си срещу конвенцията". Хора от формацията обаче твърдят, че интригата е с по-далечен хоризонт и е свързана с битката за подреждане на листата за европейските избори догодина. "Говори се, че Нинова и приближените й ще откажат да предложат място на Сергей Станишев. А това е абсурд - президентът на ПЕС да не бъде кандидат на партията”, издават партийци.

Засега социалистите не показват да са готови за промяна в стила - да воюват с всички и за всичко. В началото Корнелия Нинова обеща да води битка със статуквото, наречено от нея "паралелна държава". Битката премина основно в надговаряне по телевизионните студиа и репликиране на парламентарната трибуна. Сега иде ред на нова инициатива, заявена като преломна. На 21 юли на пленум БСП трябва да представи своята управленска алтернатива, наречена "Визия за България". Но това става отново по познатия проблематичен начин. "За съжаление пак се върви по линия на една хроническа неподготвеност. На мен не ми е ясно - от кого е подготвен този документ, от чие име ще бъде внесен, защото не е бил обсъждан нито от Националния съвет, нито от съветите по секторни политики. На среща с председателите на областните съвети е било казано, че този материал ще бъде разглеждан по области. Само че това е впрягане на каруцата пред коня", отбелязва бившият заместник-председател на партията Атанас Мерджанов. Очевидно  БСП не може да се измъкне от капана, в който сама се е вкарала. Столетницата опитва нещо да промени, но все не й се получава.

Не й се получава и  детронирането на ГЕРБ

Може би

защото го прави с методите на ГЕРБ. Корнелия Нинова все повече заприличва на Борисов - с опита да въведе единоначалие, да говори като премиера - с ефектни фрази и дори хашлашки подмятания. Води битки, но в "техните обувки". Само че излизанията от зала и бойкотирането на заседания са патент на ГЕРБ. Опитът да са непрестанно в прожекторите на медиите, замесвайки се във всеки скандал, разпилява силите на червените, които и бездруго са на предела. "Понякога си мисля, че БСП ще спечели повече, ако остави управляващите да се пържат в "собствен сос", да ползва негатива от собствените им гафове. Сага социалистите толкова упорито блъскат правителството, че не му дават шанс да падне", смята социологът Първан Симеонов.

БСП е на ръба. Или ще продължи да се върти в същия омагьосан кръг, очаквайки нещо да се случи. Или ще се събере, защото идната година е решителна. Предстоят два ключови избора - за европейски парламент и за местна власт. Засега сигналите не са обнадеждаващи - битките за евролистите вече започнаха и подриват вътрешното единство. Тепърва ще се разгарят и враждите по места, където централното ръководство губи контрол. А врагът диша във врата. Организационният двигател на ГЕРБ Цветанов вече предизвика Столетницата с изказването си, че червени кметове се готвят да дезертират при тях. Нещо ще се случи догодина, но дали случването е в ръцете на БСП? Засега не изглежда да е така.

Мария Иванова

Facebook logo
Бъдете с нас и във