Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕЩАСТИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКА УПОТРЕБА

Докато през последните месеци политиците бяха заети първо с парламентарните избори, после с пазарлъци за ново правителство, страната ни бе подложена и на друг вид изпитания. Далеч по-опасни непосредствено за живота на хората от това да си избереш неправилните политически управници. Никой не обвинява директно политиците за природните бедствия, авариите и катастрофите. По такива поводи те обикновено директно или индиректно се обвиняват помежду си. И така вкарват човешкото нещастие в политическа употреба. Два милиона българи пострадаха от пороите през последните два месеца. По ирония на съдбата приблизително такъв е броят на негласувалите на последните парламентарни избори на 25 юни. Ако съвпадението е случайно, нищо не пречи то да е символрично. Преговорите между политиците за ново правителство се водеха в пълна информационна мъгла. Обществото бе обгазявано с противоречиви информации. Пак през последната седмица един български град за пореден път потъна в мъгла от серен диоксид. Може би като огледална метафора на случващото се по висините на държавата. Бедите у нас се повтарят не само по каприз на природните стихии. Последното правителство съвсем не е първото, което трябваше да се справя с такива проблеми. По времето на Иван Костов свлачища и горски пожари отнеха няколко човешки живота. Докато на власт беше кабинетът на Жан Виденов, станаха няколко тежки железопътни катастрофи, а 12 войничета изгоряха като факли на околовръстното шосе край София. Бедите, особено природните, обикновено заварват управляващите неподготвени, но ги стимулират да демонстрират съпричастност. Например - да отскочат до района на бедствието и да назначат комисия. Която съвсем да забатачи работата. Досега поне тези своевременни реакции едва ли са допринесли за трайното решаване на проблемите. Целта им е по-скоро да демонстрират държавническа загриженост. А появата на политиците, с цялото услужливо тиражирано от медиите съчувствие към пострадалите, поражда по-скоро подозрението, че виждат в тях потенциален електорат. Естествено отпускат се някакви (държавни, на данъкоплатеца) средства за покриване на част от щетите. Споменава се, че е имало или че е нямало координация между съответните служби. Променя се някой и друг закон. Събират се помощи. И така до следващия път.В очакване на неочакваните бедствияПороите това лято у нас взеха осем жертви. Над два милиона души са засегнати от стихиите, заляли страната ни през последните два месеца. Щетите от наводненията са в размер на 257 млн. лв., по последните изчисления на финансовото министерсво от тази седмица. Половината от тях са само пораженията по железопътни линии и пътища. Разрушени са повече от 83 моста, над 50 хиляди сгради са пострадали в различна степен, а засегнатите от бедствието общини са над шестдесет. Пораженията върху реколтата засега са за близо 54 млн. лв., съобщиха от Министерството на земеделието. Данните вероятно още не включват пороите от миналите събота и неделя, когато дъжд, примесен с град, се изля и над цяла Югозападна България. Столицата за минути отново заприлича на Венеция. Лятна буря превърна улиците в реки, подлезите преляха, градският транспорт спря, а само за половин час се сблъскаха стотина коли. Отново върху жици в центъра на София падна дърво. Слава Богу, този път изгнила топола не нахълта, падайки, в дома на столичанин, както стана само преди три седмици. Екипите на пожарната махнаха падналото дърво. Огнеборците хукнаха да издопомпват водата от подлезите, от препълнени мазета и приземни етажи и магазини. А политиците бяха заети да умуват около бъдещото правителство. В новинарските емисии последните беди отминаха като лятната буря, която ги причини. Всичко приключи с обещанието на синоптиците, че следващата седмица няма да вали и ще настане истинското лято. Междувременно дни преди това в столичния квартал Княжево отново станаха две тежки катастрофи. Камион се вряза в автоморга и изсипа товара си от тухли върху старата железария. Този път не отнесе част от къща, както беше преди около година... Нямаше убити и уморените, безнадеждно отчаяни жители на квартала дори не протестираха... А на следващия ден румънски камион по чудо не избухна между бензиностанция и газостанция в същия квартал. Княжевци обещаха, че поне засега няма да блокират пътя, но заплахата от протести си остава. Само дни подир румънското возило, което едва не предизвика взрив в София, в прохода Хаинбоаз избухна камион с две цистерни газ пропан-бутан. Шофьорът загина, а гората наоколо горя 18 часа след взрива. Този участък от пътя не взема за първи път жертви. Само пред последните месеци няколко тира са се обръщали там. Преди две години край Килифарево пак избухна цистерна с газ. Преди месец християни и мюсюлмани от региона заедно се помолиха да спрат бедите в този участък. Бедите обаче не спряха.През последния месец град Стара Загора бе подложен на поредица от обгазявания със серен диоксид. За последно облак покри града и околностите миналата събота. Преди това от 8 до 11 юли градът и съседни общини бяха залпово обгазявани. Хората бяха призовани да стоят по домовете си и да затворят плътно прозорците и вратите. И до ден днешен не стана ясно дали полигонът в с. Змеево е виновен за обгазяванията, или причината е в ТЕЦ Марица-изток. Старозагорци чакат истината вече повече от година. Защото от толкова време им се налага периодично да дишат замърсен въздух. С екобедствието вече се занимават експерти от ЕС. Старозагорци поискаха от своите 11 народни избраници и от президента Георги Първанов в седемдневен срок да се обявят официално виновниците за замърсяването и да им се потърси наказателна отговорност. Ако това не бъде направено, ще започнат гражданско неподчинение и ще блокират шосетата през областта. Срокът изтичав очакване на политическите реакцииКогато в края на май първите порои заляха страната ни, политиците бяха в предизборна кампания. И всички вкупом се изсипаха в съответните региони да газят вода и да цъкат с език. И да винят за бедствието политическия опонент, сякаш е Свети Илия и лично е пуснал дъжда и гръмотевиците. Предизборните щабове щедро информираха как кандидатите, в знак на съчувствие към пострадалите отлагат с по ден-два предизборните си прояви. Но всъщност стана ясно, че ги провеждат на мястото на бедствието. Ето как стана това в началото на юни. Пострадалият регион е Перник. Премиерът Сакскобургготски променя предварително подготвената си програма. Очакват го на място. Изправарва го водачът на БСП в района Ангел Найденов, който вече обикаля опасните райони около река Струма с екипите от Гражданска защита. Вбесени, жълти кандидат-депутати коментираха тогава как те от ранни зори били на крака, а накрая Найденов се разходил пред телевизионните камери и обрал лаврите. Друг пример - от препатила София. Съпредседателят на коалиция БНС Стефан Софиянски прекрати за ден предизборната си кампания и в качеството си на кмет на столицата оглави кризисния щаб към Столична община заради бедствието, причинено от поройните дъждове. Кметът отиде в един от най-пострадалите от дъждовете райони - Нови Искър, да координира действията на Гражданска защита, СДВР, КАТ и фирмите по чистотата. После, когато месец по-късно София се зарина с боклуци, Софиянски отиде да координира действията на парламентарната си група в преговорите за правителство. А при протестиращите на сметището в Суходол цъфна Волен Сидеров с яки момчета от Атака. Не е ясно как присъствието им помогна за решаване на кризата с боклука. Която впрочем още не е решена. Имаше и по-весели примери. Милен Велчев от НДСВ бе сниман как спасява куче, а Бойко Борисов - как самоотвержено се справя с откраднатите кокошки на потенциална гласоподавателка. Но пороите позатихнаха, изборните страсти се разгоряха. Политиците забравиха за наводнените общини. Втората вълна наводнения, през юли, само десетина дни след изборите, заведе на две от бедстващите места единствено президента Георги Първанов. Неговят предшественик Петър Стоянов също имаше навик да съчувства на пострадалите от наводнения и пожари със свита журналисти наоколо. Ден преди това президентът даде висока оценка на действията на министъра в оставка Филиз Хюсменова в създалата се тежка ситуация и изрази благодарност за професионалните действия на всички служби, ангажирани в преодоляването на последиците от бедствията - Държавната агенция Гражданска защита, Националната служба Пожарна и аварийна безопасност. Както и на медицинските и полицейските служби, кметовете на населените места, а също и на големия брой доброволци, помагащи в пострадалите райони. Които впрочем останаха да се оправят, както могат. Държавният глава използва случая и призова парламента да се събере час по-скоро. Правителството от своя страна оцени щетите от наводненията и отпусна първите десетина милиона лева за отстраняването им. Парламентът се събра и направи временна комисия, която да подготви за месец конкретни предложения за решаване на проблемите в бедстващите райони. Председател на комисията стана Йордан Цонев от ДПС. Опозицията веднага възрази, че Цонев не може да проверява действията на министри и на държавни чиновници от ДПС, тъй като самият той е депутат от тази партия. По-интересно е как ще се изпълни и дали ще се запомни обещанието на председателя Цонев засегнатите райони да бъдат компенсирани изцяло за щетите. Според него това е възможно, защото приходната стойност в бюджета за първото полугодие е много добра. Правителството в оставка поиска от своя страна помощи по програма ФАР заради наводненията. Експерти от Европейската комисия от няколко дни оглеждат щетите. Чакаме помощи.Иначе пак ще излезе, че спасяването на давещите се епроблем на самите давещи сеПотърпевшите от наводненията си чакат помощите, които пак едва ли ще им стигнат. Тепърва ще се вземат мерки да не избухнат епидемии - заради останалите под водата трупове на животни. Тепърва вероятно ще се умува кой е виновен. Факт е, че приетият през февруари тази година Закон за управление на кризите не работи и служи само за прехвърляне на отговорността от правителството към местните управи и обратното. Според този закон в момент на кризи областните управители ръководят създадените да подпомагат дейността им постоянни комисии за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Комисии още няма, а със смяната на правителството се сменят и областните управители. Те също бяха част от пазарлъците за правителство, защото ги назначава министър-председателят. Поне три месеца ще са нужни на Европейската комисия да оцени щетите от пороите у нас и да реши каква помощ може да отпусне на страната ни, твърдят запознати с евробюрокрацията. Интересно колко месеца ще са нужни на нашите управници, за да разберат точно какво се е случило и защо се е случило. Дали например средствата от фонд Бедствия са били разпределени правилно и защо пак са се оказали недостатъчно. И защо българите не си застраховат жилищата, а само автомобилите. А някой да и виждал реклама на застрахователно дружество за такива застраховки? За автомобилите е ясно...Остава наивният въпрос защо ли българинът се страхува от застрахователи. Дали не заради пресните спомени от насилственото застраховане отпреди десетина години. За което тия дни дни отново се надигнаха гласове? И дали трябва да има Закон за задължителното застраховане на имуществото на гражданите, или да се разшири фонд Бедствия и аварии и всички да чакат държавата да се погрижи за тях? Най-вероятното, което ще се случи, е - докато решават дали да вкарат повече държава в природните стихии, или да най-после да се възпита нормална и пазарна застрахователна култура у хората, да нарасне шансът проблемите да се удавят в политическите препирни. И съвсем да се омъглят. До следващия път.

Facebook logo
Бъдете с нас и във