Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕРВИТЕ НА ЗАПАДНЯЦИТЕ ВЕЧЕ НЕ ИЗДЪРЖАТ

Когато преди четири години тогавашният премиер Иван Костов за първи път призна, че сред управляващите има корупция, мнозина се надяваха нещо да се случи. И признанието да бъде последвано от възмездие. Но стана точно обратното. Корупцията се превърна в общопризната от всички политици и поради това общественолегитимна практика. Така след четири години нещата се върнаха при началото, но този път корупцията в държавата ни раздразни и стъписаните от мащабите й чуждестранни политици. Първият шамар ни удари известният с разкрепостения си нрав скандинавски дипломат Стен Аск, когато преди четири месеца посочи, че един от основните проблеми пред чуждестранните инвестиции у нас е високото ниво на корупция. По-късно констатацията му беше повторена във Вашингтон от американския сенатор Джон Марки, координатор на американската инициатива за Югоизточна Европа. На семинар, посветен на организираната престъпност, Марки посочва, че подкупът за назначаване на изгодна за корумпиране държавна длъжност на Балканите често надхвърля 100 хил. долара, а когато става въпрос за най-висшите постове в митницата, сумата скача и до 1 млн. долара. За наша утеха можем да уточним, че слуховете за тези цени в България (защото у нас не се борави с друг вид данни за корупцията освен със слухове) са значително по-скромни. Във митническите среди например отдавна се знае, но пак под сурдинка, че шефското място в свободна безмитна зона струва 70 хил. долара, платени направо на министъра. Няма нужда да се опитваме да направим сметка какви печалби очаква този, който е готов да се раздели с тази сума заради апетитния пост, защото всичките ни изчисления ще бледнеят пред действителността. Критиките на западните политици обаче не спряха дотук. Проблемът скоро бе подхванат и от друг дипломат. В навечерието на коледните празници посланикът на САЩ у нас Джеймс Пардю не скри огромното си недоверие към начина и мотивите, под натиска на които правораздават българските съдебни органи. Така за първи път официално камъните не целиха само политиците, а паднаха в градината и на съдебната власт. Оттогава политици и магистрати са в непрекъснат спор кой е по-корумпиран и кой трябва да поеме по-голямата отговорност. По всичко личи, единственият резултат от този сблъсък ще бъде не ограничаването на корупцията, както простодушният наблюдател би си помислил, че е редно, а още по-широкото обществено рекламиране на тази практика. Пряк резултат от американския интерес в някои големи приватизационни сделки е и директното назоваване на главния прокурор на републиката Никола Филчев. Топката вдигна председателят на Американският комитет за разширяване на НАТО Брус Джаксън. Той директно заплаши българските политици, че страната ни няма да стане член на пакта, докато не бъде реформирана из основи съдебната власт. И конкретизира - докато Никола Филчев не бъде свален от поста главен прокурор, а Бриго Аспарухов не получи отказ за амбициите си да оглави разузнаването. Второто вече е факт, но Филчев продължава да изглежда непоклатим. Може би заради това в атаката срещу него се включи и най-високопаставеният американец у нас, посланик Джемс Пардю. По един от най-гледаните в България телевизионни канали посланикът определи фигурата на главния ни прокурор като спорна и не отрече думите на Джаксън, че на Филчев наистина отказана виза за САЩ. През тази седмица нещастните ни политици бяха отново скандализирани от друг американски дипломат. Този път заместникът на Пардю - Родерик Мур, публично призна: Смаян съм от корупцията в България. Това е ненормална ситуация. Според цитирани от Мур данни, 80% от българските митничари и 60% от полицаите ни са корумпирани. Дори и най-дребният български вносител, както и най-дисциплинираният шофьор знаят колко много е прав Мур. Решаващият избор обаче остава на българските политици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във