Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕРАДОСТНАТА УЧАСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ РЕФЕРЕНДУМИ

През изминалата седмица думата референдум се превъртя точно по два повода в медиите. И двата пъти се вдигна много шум, но както се оказа - за нищо. Веднъж мераците бяха пак да ни питат дали да сме царство, втория - да си отложим ли еврочленството заради нарочените за спиране реактори на АЕЦ Козлодуй. Няколко (май неслучайно) изтървани реплики от страна на царски министри и депутати реанимираха темата за монархията. Под една или друга форма въпросът за провеждане на референдум за или против монархията е обсъждан в НДСВ, призна министърът на околната среда и водите и заместник-председател на НДСВ Долорес Арсенова. Тя уточни обаче, че засега не е нужно да има такова допитване до народа и допълни, че ако дойде моментът за монархия и ако се получат такива сигнали от хората, журналистите първи ще ги уловят. Повод за журналистически питания и сърдити реакции от страна на опозицията преди това даде признанието на министър Васил Иванов-Лучано, че той самият работел за монархията. Последваха иронични реплики отдясно в пленарната зала, че това били Радини вълнения и обвинения във верноподаничество към особата. Казано бе и че историята не може да се върне назад. Депутатите от опозицията категорично се обявиха против връщането на монархията и провеждането на такова допитване до народа. Накрая министърът на отбраната и заместник-председател на НДСВ Николай Свинаров отсече, че въпросът за монархията въобще не е на дневен ред, а повдигането му цели предизборно да дискредитира жълтите. После полека въпросът затихна - до следващото употребяване...Но въпросът за референдума като такъв не затихна. Защото левите си бяха харесали друг повод да искат всенародно допитване. Запалената клечка хвърли заместник-председателят на БСП Румен Овчаров с настояванията си за преразглеждане на клаузите за спиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, пък било то и с цената на отлагане на ратификацията на договора за членство и (като следствие) на самото ни приемане в Европейския съюз. Социалисти в страната тутакси подеха рефрена, че трябвало да има референдум по въпроса дали гражданите на България желаят присъединяването ни към общността. Идеята бе лансирана дни преди подписване на договора в Люксембург и съвпадна с акцията на ВМРО и Гражданския комитет за защита на АЕЦ Козлодуй, които събираха подписи в подкрепа на преразглеждане на въпроса за спирането на трети и четвърти блок. Дали резултатите от това неофициално допитване могат да се приемат като представителни за обществените нагласи така и няма да разберем. Пък и българската любов към реакторите бездруго е доказана... Уви, несподелена. И от двете подхвърляния за референдуми намирисва много силно на популизъм и демагогия. Такъв вид допитвания правят народа хем да изглежда значим, хем да е лесноманипулируем. Зависи кой пита и как пита. Отгоре на всичко според сегашния български закон референдумите имат само консултативен характер. Сиреч, официалните държавни институции ще приемат народната воля само за информация, без да са длъжни да променят например външната политика на страната, ако не щем в Европейския съюз, или да сменят държавното управление, ако си поискаме царя. Струва си да се припомнят и единствените два референдума, белязали българската история. Този през 1946 г., в който питаха българите република ли сме, или да. И този през 1971 г., когато всенародната воля отреди в новата конституция на тогавашната НРБ ръководеща роля на БКП. Така, всенародно и демократично, българите се обзаведоха с един конституционен член първи, за чиято промяна през декември 1989 г. същият тоя народ една не нахлу в Народното събрание. Защото с близо 20 години закъснение откри колко той е недемократичен...Така че заедно със закона за референдумите си струва да си припомним и Алековия фейлетон Що значи народът ликува?. Май в тези случаи не значи нищо друго, освен глуповата усмивка на групова снимка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във