Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕПРИМИРИМИЯТ СЪДИЯ


Името на испанския съдия Балтазар Гарсон стана световноизвестно
след арестуването на Аугусто Пиночет. Но в Испания той е популярен
от много време. През последните десет години Гарсон се занимава
с най-шумните и опасни дела в родината си.


Обикновено журналистите причакват съдията край многоетажната
сграда на Националния съд в центъра на Мадрид. Той се появява
пред камерите с небрежно наметнато сако, усмихва се приветливо,
но рядко отговаря на въпроси. След минути вече влиза в зданието,
което в Мадрид наричат Бункера заради извънредната
система за сигурност. В двете зали на първия етаж, където се провеждат
заседанията, съдиите и обвиняемите са отделени от публиката с
бронирано стъкло. А съдията Гарсон се нуждае от такава защита
повече от всички останали участници в процесите, взети заедно.


Дон Кихот Андалузки


Сред юристите професията често се предава от поколение
на поколение, но това не се отнася за Гарсон. Той е роден в Андалузия,
Южна Испания, и говори със съответния акцент. Родителите му искали
да стане свещеник и го дали да се учи в семинария. Малко преди
да завърши, Балтазар е изгонен за устройване на серенади под прозорците
на местното девическо училище. Когато си спомня за това, Гарсон
непременно уточнява, че серенадата е била адресирана към бъдещата
му съпруга. Очевидно суперсъдията е с твърди принципи от младини.


Трудовата кариерата на Гарсон започва като работник
на бензоколонка. Така той плаща за обучението си. След няколко
години работа в провинциални съдилища Гарсон е приет в Националния
съд. Тогава той е на 32 години.


Сега е на 43. Но малцина са успелите за цял живот
да натрупат толкова много врагове, колкото си е спечелил Балтазар
Гарсон през 11-годишната си кариера.


За първи път за него с заговаря през 1988 г., когато
Гарсон се заема с разследването на делото GAL. Вниманието
на съдията е привлечено от публикации във вестниците, в които
правителството е обвинено в поддръжка на т. нар. антитерористични
освободителни групи GAL. Тази организация е поела
отговорността за убийството на 27 души в Югозападна Франция, повечето
от които са борци за независимост на баските. Разследването по
делото продължава няколко години и завършва с това, че Гарсон
изпраща зад решетките министъра на вътрешните работи на Испания
и няколко висши държавни чиновници. Но съдията трудно може да
бъде обвинен в симпатии към баските - той изпраща в ареста и десет
баски терористи, закрива вестника Egin и радиостанцията Egin Irratio,
контролирани от баската въоръжена групировка ЕТА.


В наркобизнеса съдията е не по-малко ненавиждан,
отколкото в ЕТА. През последните години той се е занимавал с всички
големи дела за наркотици в Испания и всички са завършвали с арест,
съд и затвор за наркотърговците. Гарсон не изпуска от вниманието
си и корумпираните служители - немалко испански чиновници и полицаи
лежат в затвора благодарение на андалузеца.


През 1993 г. Гарсон решава да се заеме сериозно с
политика и е включен в избирателния списък на социалистите. Там
неговото име е на второ място след това на лидера на партията
и тогавашен премиер Фелипе Гонзалес. Социалистите печелят, но
Гарсон, който в голяма степен допринася за победата им, скоро
се разочарова от политиката. След по-малко от година, през 1994
г., той се разделя с депутатския имунитет, като обвинява правителството,
че не се бори достатъчно активно с корупцията.


След като се връща в Националния съд, Гарсон незабавно
се заема с делото GAL, което вече се превръща в дело
срещу негов другар по партия. В хода на разследването се установява,
че лявото правителство е организирало ескадрони на смъртта,
изтребващи баски сепаратисти както в самата Испания, така и зад
граница. Скандалът, разразил се около това разследване, струва
на Фелипе Гонзалес премиерския пост, а на социалистите - правителството.


С една дума, за Гарсон със сигурност могат да се
твърдят две неща. Първо, практически той никога не губи делата
си. И второ - за тях пишат всички вестници, обсъждат ги всички
телевизионни канали, а техният ход се следи с безпокойство от
всяко испанско правителство независимо дали е ляво, или дясно.


Както стана ясно през последните месеци, правителствата
и на други страни има за какво да се безпокоят, когато Гарсон
се заеме с някое дело.


Съдия без граници


Вмешателството на испанския съдия във вътрешните
работи на други страни започва преди две години с разследването
на престъпленията, извършени в Аржентина по време на военната
хунта. Към съдията Гарсон се обръщат роднини на загинали или безследно
изчезнали испанци в Аржентина и Чили през 70-те и 80-те години
и той възбужда дело. Основание за водене на разследването е приетият
през 1985 г. в Испания закон, според който геноцидът и държавният
тероризъм попадат под юрисдикцията на испанския съд, независимо
от това кой е обвинен за тези престъпления и къде са извършени
те. Предвид фактите, с които разполага, Гарсон подписва международна
заповед за арестуването на бившия президент на Аржентина Леополдо
Гартиери. Съдията повдига обвинение и срещу бившия лидер на хунтата
Хорхе Видела и бившия командващ на аржентинските ВМС Едуардо Масера.
А преди година Гарсон успя да изпрати в испански затвор аржентински
офицер, участвал в масови отвличания, преследвания и изтезания
по време на диктатурата.


Властите на Аржентина отказват да съдействат на разследването
на Балтазар Гарсон, а без тяхната помощ, подписаната от съдията
заповед за арест би могла най-много да попречи на обвиняемите
да напуснат страната.


Президентът на Аржентина Карлос Менем нееднократно
заявява, че испанският магистрат няма никакво право да се рови
в миналото на страната. Въпреки това упоритостта на Гарсон е възнаградена.
В Буенос Айрес е арестуван 71-годишният Хорхе Видела. Той е обвинен
в отвличане на деца, чиито родители са арестувани или безследно
изчезнали. Същите деца Видела предлагал за осиновяване.


Събирайки сведения за съдбата на испанците в Аржентина,
Гарсон узнава, че много от тях са прехвърлени от специалните служби
в Чили. Така съдията научава и за съществуването на операция Кондор,
която става главният му коз в обвиненията срещу латиноамериканските
диктатури.


В Кондор са участвали военни и полицаи
от Аржентина, Чили, Парагвай, Бразилия и Уругвай. Операцията започва
през 1975 г. и главната й цел е да се координират усилията на
диктаторските режими в борбата срещу политическите им противници.
В резултат на акцията са убити и безследно изчезнали няколко хиляди
човека. Гарсон публично се заклева да стигне до сърцето
на Кондора, което по негово мнение се намира в Сантяго.
Удобен повод за това му се предоставя през октомври тази година,
когато генерал Пиночет бе арестуван в Лондон, в съответствие със
заповедта, подписана от испанския съдия.


Успехът на делото срещу Пиночет не отклонява вниманието
на Балтазар Гарсон от другите му дела. Докато целият свят обсъжда
какво ще стане с чилийския диктатор, андалузецът разпитва друг
заподозрян - Силвио Берлускони. Бившият премиер на Италия е обвинен
в нарушаване на испанското законодателство, съгласно което никой
не може да притежава еднолично повече от 25% от акциите на дадена
телекомпания. Гарсон подозира, че през 1995 г. компанията Fininvest
на Берлускони е притежавала 80% от акциите на испанския частен
телевизионен канал Telecinco. И съответно Берлускони дължи на
Испания данъци в размер на около 50 млрд. песети. Заподозреният
е принуден да дава показания пред испанския суперсъдия, тъй като
засега отхвърля всички обвинения.


А докато в Чили привърженици на Пиночет горят портрет
на Балтазар Гарсон пред испанското посолство, жертви на диктатурата
в Боливия молят испанския съдия да разследва гибелта на боливийски
граждани в Чили.

Facebook logo
Бъдете с нас и във