Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕОЧАКВАНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ТЕРОРИЗМА

Смятам, че ще има един следталибански Афганистан, каза наскоро американският военен министър Доналд Ръмсфелд. Според него, изкореняването на тероризма е дългосрочен проект, който може да бъде сравнен със студената война. Метафората на Ръмсфелд е важна, защото показва мащаба на промяната след 11 септември. Вече има достатъчно факти, че тази промяна е започнала. Започнала е донякъде изненадващо, така както много пъти в историята е имало моменти, в които невъзможното неочаквано е ставало възможно. Последният голям пример бе падането на Берлинската стена. Само преди два месеца бе глупост да се предвижда, че Буш и Путин могат да се срещат, облечени в китайски ризи от синя коприна. Или папата да подаде маслиновата клонка на Китай и Ватиканът да се извинява на китайците, че някога са били наранени от християните. Или пък светът да се притесни толкова от Черния интернационал, че да бърка телевизионните новини с холивудски екшън. Или да се случи чудото от Белфаст например и Ирландската републиканска армия да започне да се разоръжава. Списъкът на случилото се може да се продължи. В американския вариант например най-важното от дипломатическата характеристика на световната политика през последните дни бе, че Азиатско-тихоокеанският регион е подкрепил Буш, а в руския вариант, че Вашингтон е признал на Русия правото да доминира в Средна Азия. Фактите станаха необичайно много и с подозрително съвпадение на мненията в коментарите по тях. Един факт обаче стои твърде самотно и засега няма смислено обяснение. Как така се случи, че единствената суперсила, Съединените американски щати, и чрез нея светът бяха сериозно засегнати по възможно най-примитивните начини - с пътнически самолети и с... писма по пощата. Физиономията на тероризма, независимо къде и как е отглеждан, има многобройни гримаси и се оглежда в още повече криви огледала. Засега в тях ясно се очертава единствено призрака на Осама бин Ладен, олицетворението на врага от другата страна на един неясен фронт. За него без особено основание се твърди, че е приватизирал тероризма. Това донякъде е вярно, но само за определни географски ширини, в които основна стока са станали петролът и религиозният фанатизъм. Те обаче не са достатъчни да обяснят цялата картина. Проблемът е друг и той със сигурност дебело е подчертан в много анализи. Осама бин Ладен приватизира не само тероризма. Той направи безпрецедентен опит да приватизира цяла една религия. В началото на ХХI век най-аналитичните умове, способни да обясняват смисъла на световната политика, меко казано, се провалиха. Мнозина от тях твърдяха, че векът на религията безвъзвратно е заменен от века на политиката. Сега очевидно онзи бацил, който бе неизменният спътник на полтическите доктринални игри - тероризмът, е приготвен от много по-експлозивната смес между религия и политика.Голямата заблуда и самоуспокоението след края на конфликта Изток-Запад идваше от това, че тероризмът бе лишен от глобалните си идеологически мотиви. Базите на фракция Червена армия или на Червените бригади бяха разгромени и лишени от живот точно поради тази причина. Колкото и да се интернационализираше този тип тероризъм, той не успя да засегне глобално света, нито да прескочи локвата, както американците наричат океана. Идеологемите на Осама бин Ладен обаче имат други измерения. Те започват от религията, преминават през политиката, при това международната, и стигат пак при религията. Националните интереси са тесни за този феномен. Осама не иска да сваля това или онова правителство, не желае да упражнява политическата власт. Той се опитва да засегне финансовата власт и затова я удари точно в сърцето, за да я изправи пред най-голямата опасност - икономическата рецесия. Най-големият удар, който може да се нанесе на цивилизацията, така както я разбират от Вашингтон до Москва, всъщност не е биоатаката, която може да започне с нещо, приготвено в обикновен съд за варене на бира, а финансовият терор. Русия и Франция например тези дни се договориха да създадат общо демократично икономическо пространство. Формулировката изглежда нова и очевидно е опит да се приложи в новата действителност. Иначе няма друго обяснение за страха от призрака Осама бин Ладен и неговата Ал Кайда. Един саудитец си купи една бедна държава като Афганистан, нападна най-богатата в света и накара светът да си представи как потъва в хаос. Затова е уместен въпросът по какъв начин след 11 септември ще реагират други подобни терористични мрежи - от Близкия Изток до Европа, и какво ще им бъде противопоставено. На последната си среща с руския президент Владимир Путин америаканският президент Джордж Буш каза нещо показателно: Мисля, че е необходимо САЩ и Русия да си сътрудничат, мисля че това ще направи света по-мирен, мисля, че ако намерим начини за сътрудничество, това ще сложи до голяма степен край и на нестабилността в Европа. Последната от дълго време насам добра новина Буш получи от Европа и тя бе с надпис ИРА. Ирландската републиканска армия доброволно започна да предава оръжието си и това бе наречено чудото от Белфаст и исторически пробив в Ълстър. Да се откажеш от оръжието значи да се откажеш от насилието и в този смисъл доброволното разоръжаване на ИРА може да се определи като чудо след близо 400-годишен конфликт между католици и протестанти. Създадена през 1919 г. и реактивирана през 1971 г., Ирландската републиканска армия се отказа от натрупания оръжеен арсенал и по този начин сама ликвидира и голяма част от властта си. Случайно или не точно ден преди Шин Фейн да помоли военното си крило да се разоръжи, британският външен министър Джак Стро говори на пресконференция за теорията на доминото и я приложи към тероризма: През 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век се водеше голям спор между дипломати и политици за т.нар. теория на доминото, според която комунизмът във Виетнам и други подобни държави трябваше да бъде спрян, за да не се разпространи из света като вирус, каза Стро. Да се прави връзка между Северна Ирландия и Афганистан е неприлично или поне щеше да е така допреди два месеца. Сега е друго и изводът е един. ИРА изгуби местната битка в новата глобална война и изхвърли оръжието от ирландската политика. Ирландската републиканска армия трябва да е осъзнала, че след 11 септември натрупаният барут няма да свърши работа или поне потокът от пари за него ще пресъхне. Голяма част от финансите си ИРА намираше отвъд океана, в Съединените щати, от преселили се ирландци. След атентатите в Ню Йорк и Вашингтон спонсорите на военната каса на ИРА, изглежда, са променили романтичната си представа за борците за свобода. Няма съмнение, че последните жестове са отстъпки, които ИРА нямаше да направи ако не беше промяната на общественото мнение след атентатите в САЩ, написа Дейли телеграф. Надеждата сега е ирландският опит да повлече крак. Испания вече призова баската сепаратистка организация ЕТА да последва примера на ИРА. Това е много позитивна новина, че група терористи обявяват, че слагат оръжие, заяви испанският министър на вътрешните работи Мариано Рахой.Борбата срещу тероризма е дългосрочен проект, който наистина може да бъде сравняван със Студената война. Тя със сигурност ще прилича на продължителна кампания на сдържане, в която целите са много повече от талибаните в Афганистан и в която теорията на доминото трябва да се прилага само към ясно идентифицирания източник на тероризъм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във