Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕНУЖНИТЕ ОЛИГАРСИ

Арестът на бившия олигарх Владимир Гусински на 25 август в Атина предизвика известно объркване в Москва. Покрай скандала около ЮКОС и ареста на един от акционерите на нефтената компания Платон Лебедев пребиваващите в изгнание бивши руски олигарси останаха встрани от общественото внимание. Някои смятат случката в Атина за вид предупреждение, други - за опит за отклоняване на вниманието от вътрешните олигарси. Най-странното е, че Гусински вече е посещавал Гърция без никакви последствия. Той пристигна там от Израел, за да навести близките си, които са на почивка. От Атина Гусински е трябвало да се отправи на борда на яхтата си, където го чакаше семейството му. Казват, че при предишната визита гръцките власти не успели да се свържат с Москва, за да изяснят дали остават в сила претенциите на Генералната прокуратура на Русия към медиамагната, обвинен в незаконно присвояване на 250 млн. долара. След като през май 2003 г. бе подписано руско-гръцкото споразумение за взаимно екстрадиране на издирвани лица, местните власти са станали по-внимателни към запитванията от Русия. Срещу името на Гусински има чавка и той бе обявен за издирване по Интерпол, въпреки че преди две години генералният директор на Интерпол заяви, че в делото Гусински има политически мотиви. За първи път Владимир Гусински бе арестуван в Русия на 13 юни 2000 година. Той бе извикан като свидетел заради незаконното източване на 10 млн. долара от държавната компания Руско видео. Обвиненията бяха адресирани към компанията Медиа-мост на Гусински. След шума, който се вдигна, изплашеният олигарх бе пуснат на свобода, при условие че няма да напуска страната. Месец по-късно той се съгласи да отстъпи на Газпром активите на Медиа-мост и делото срещу него бе прекратено. През септември обаче Генералната прокуратура на Русия възбуди ново дело за източване на активите на Медиа-мост. На 13 ноември 2000 г. олигархът задочно бе обвинен в мошеничество и бе обявен за федерално издирване. От 4 декември издирването прерасна в международно. На 13 декември 2000 г. властите в испанския курорт Сотогранде - по Южното крайбрежие, отново арестуваха Гусински по искане от Москва. Десет дена по-късно обаче той пак бе освободен под залог от 1 млрд. песети - 5.4 млн. долара, и поставен под домашен арест и денонощно наблюдение от полицията. На 12 март 2001 г. Владимир Гусински бе изпратен в затвор в Мадрид, където трябваше да изчака окончателното съдебно решение относно екстрадирането му. На 18 април мадридският съд взе решение да откаже екстрадирането на Гусински и той бе върнат отново под домашен арест. На 22 април обаче Генералната прокуратура на Русия отново обвини олигарха за пране на 2.8 млрд. рубли (100 млн. долара). Тогава генералният секретар на Интерпол Роналд Нобл заяви, че делото срещу Гусински е политическо и не подлежи на регистриране. Въпреки това обаче Гусински бе задържан именно по линия на Интерпол. Особеното в случая с Гусински е, че той се явява и гражданин на Израел. Известно е колко остро реагират израелските власти на исканията за екстрадиране на техни граждани. Русия освен това трябва да представи всички свои претенции в превод на гръцки. В печата се появиха съобщения, че има недостиг на опитни преводачи, но това бе опровергано, като стана ясно, че при нужда може да бъде използван даже личният преводач на президента Владимир Путин. Управлението за международни връзки на руското вътрешно министерство разполага със солиден щат преводачи, макар че тъкмо специалисти по гръцки на щат няма. Преводът не е без значение, защото властите на Дания отказаха да екстрадират един от лидерите на чеченските сепаратисти - Ахмед Закаев, като се позоваха именно на противоречията в датския и английския превод на документите. За Генералната прокуратура на Русия предаването на Владимир Гусински е в определен смисъл въпрос на чест. След отказа за екстрадирането на Борис Березовски и Ахмед Закаев провалът на сегашния иск може да доведе до оставката на генералния прокурор Владимир Устинов, прогнозират експерти. Затова и арестуването на Гусински може да се окаже неприятна изненада за прокуратурата. Подобни оценки обаче са пресилени. Русия вече се отнася по-спокойно към международното законодателство и не реагира с обида на юридическите аргументи . Иначе Владимир Гусински живее в Израел и сведенията с кого от политиците там е по-близък са противоречиви. Преди той бе в добри отношения с Ехуд Барак и неговата партия, която сега се намира в опозиция. Според други твърдения в последно време Гусински е развил добри отношения с канцеларията и обкръжението на премиера Ариел Шарон и даже поддържа близки отношения със сина му. Политически протекции оказват и американски сенатори. Не е изключено на предстоящата среща Путин - Буш американските власти отново да поставят въпроса за свободата на печата в Русия. През 1999 г. Гусински купи втория по големина израелски медиаконцерн Маарив. Тогава той отстрани от сделката американския милиардер Роналд Лаудер и това бе една от причините премиерът Бенямин Нетаняху да загуби премиерския си пост в полза на Ехуд Барак, подкрепян активно от хората на Гусински. Освен концерна Маарив Гусински купи търговски център в Хайфа и няколко рекламни компании. Неотдавна бившият руски олигарх стана съсобственик и на израелския новинарски канал Исраил хадашот, израелски вариант на Си Ен Ен. Той трябваше да се появи в ефир още преди няколко месеца, но не се намериха достатъчно опитни репортери. Известните журналисти заеха очаквателна позиция. Това е трети опит на Гусински да се закрепи на израелския телевизионен пазар заедно със своя постоянен делови партньор Цви Хафиц. Преди две години двамата не успяха да спечелят конкурса за първи израелски канал на руски език, а през тази година безуспешни се оказаха опитите да бъдат заменени 10% от акциите на Маарив срещу акции на 10-и канал на израелската телевизия. Сделката за 60 млн. долара бе спряна в последния момент. Гусински обаче продължава да разгръща своя рускоезичен проект RTVI. На шоуто с концерт на руски естрадни звезди в Деня на независимостта на страната се събраха над 250 хил. зрители. Рейтингът и доходите на канала са по-високи от другия рускоезичен канал Израел плюс, който Гусински не успя да купи. Бизнесът на Владимир Гусински обаче не е така блестящ, както изглежда. Миналата година продажбите на Маарив са спаднали с 11%, а загубите са надхвърлили 20 млн. шекела. На Гусински принадлежи и компанията Ехо, чиито сюжети се излъчват по канала NTV International. Компанията със същото име, базирана в Манхатън, организираше излъчванията на руски език по кабелните мрежи в Източна Европа чрез шест отделни телевизионни компании. В края на декември 2002 г. бившият ръководител на финансовото управление на Медиа-мост Антон Титов бе осъден на три години затвор за мошеничество и бе освободен по амнистия. По-късно съдът свали от него обвиненията за пране на пари и незаконното им превеждане в чужбина. Титов бе обвинен, че в престъпно съдружие с Гусински незаконно е заграбил парични средства на Газпром. След като бе оправдан Титов обаче, не става ясно кой е превеждал парите в чужбина. Обвиненията срещу Гусински увисват. Не е ясно и какво още могат да получат от него руските власти, след като той предаде почти всичко, което му принадлежеше в Русия. Появата на медиамагната по коридорите на руското правосъдие може да събуди стари духове. Едва ли моментът е удобен да се раздухват стари истории. Предстоят парламентарни избори. При това Гусински, за разлика от другия олигарх в изгнание - Борис Березовски, не се намесва в политическия живот в Русия, не дава скандални интервюта и се старае да се държи тихо. Арестуването му наистина може да се окаже неприятен подарък за всички, които биха искали да забравят някои случки от миналото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във