Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕЛОЯЛНИЯТ ВНОС НА ГОРИВА ПОДПАЛИ СТРАСТИТЕ В ПЕТРОЛНИЯ БИЗНЕС


От 1 януари до 30 септември 1998 г. удостоверения
за внос на бензини от търговското министерство са получили общо
60 фирми. Техният списък е едно интересно четиво: едно карловско
ЕООД на име Жервас фигурира на две места в списъка,
но с различни БУЛСТАТ-номера, още две фирми са получили по две
разрешения, а 26 от всички вносители са със софийска регистрация.
Познавачите на бранша обаче твърдят, че всъщност доставчиците
са много повече. Което означава, че от раздадените 63 разрешителни
удостоверения се ползва значително по-широк кръг от петролни бизнесмени.
Явно част от лицензираните служат като ракети-носители за други
физически и юридически лица, които са вън от погледа на властите.


Една и съща водеща стоково-търговска петорка осигурява
надеждни парични инжекции за бюджета на всяка държава. Какви акцизни
и други приходи влизат в националната хазна на България от доходоносния
бизнес с автомобили, парфюми, бензини, цигари и алкохол - точния
отговор за изминалите месеци на 1998 г. знаят експертите от финансовото
министерство. Във всеки случай от тази апетитна номенклатурна
листа особено главоболни проблеми в момента създават горивата.
Защото от лятото насам споровете около правилата на ценовата игра
с тях вдигат градусите на напрежението в бранша. И по всичко личи,
че най-потърпевши в него ще се окажат големите държавни монополисти
- производителите от Нефтохим и търговците на нефтопродукти
от Петрол. Наред с драстично падащите цени на черното
злато на международните пазари и двете наши дружества принудително
понасят удари под пояса от многобройните частни вносители на бензини
и дизелово моторно гориво. Продавани на едро, тези вносни стоки
са почти три пъти по-евтини от горивата, които нефтохимци предлагат
на вътрешния пазар.


В същото време, вероятно по височайше държавно нареждане,
Петрол зарежда своите бази и 453 бензиностанции в
страната само от бургаската рафинерия. Приоритетно оттам се зареждат
и близо 60-те бензиностанции, собственост на Шел.
Както научи в.БАНКЕРЪ, двамата големи потребители,
подкрепяни и от другия солиден бизнеспартньор на рафинерията -
Юкос Петролеум - България, водят трудна и дълга битка
с Нефтохим за увеличаване на търговските отстъпки.
На 5 юни тази година е отбелязан първият успех. В зависимост от
вида на горивото бургаският производител вдига съществуващата
дотогава еднаква 22-процентна миза. За бензините тя скача диференцирано
- за А-91 на 28%, за А-95 и А-98 на 25%, за дизеловото гориво
и промишления газьол на 35%, а отстъпката за мазута от 14% се
повишава на 35 процента. В резултат на този жест, поясняват от
Петрол, и онези, които зареждат със суровина Нефтохим,
и дистрибуторите на неговото производство получиха възможност
да си покрият направените разходи и да формират някаква печалба.
Според специалистите средната стойност на брутната търговска надценка
за горивата в Европа се движи до около 40 процента. Явно българската
рафинерия не може да качи летвата толкова високо.


Като главно оправдание се сочи тежкото наследство,
което пое новото ръководство на Нефтохим - шеметната
загуба от 147 млрд. лв. за 1997 година. Тази тягостна информация
акционерите на дружеството научили на общото събрание, проведено
в Бургас през това лято. Съобщено им било още, че съгласно разчетите
рафинерията ще изпрати финансовата 1998 г. с една скромна печалба
от 20-30 млрд. лева. Дали сметките са направени с кръчмаря,
или без него, ще стане ясно на 21 декември, за когато е насрочено
годишното общо събрание на Нефтохим. Членовете на
съвета на директорите му сигурно вече знаят как стоят нещата,
защото на 19 ноември се събраха на заседание в промишленото министерство.
Информацията за обсъжданите теми обаче бе обвита в


плътна ведомствена мъгла


Миналата седмица заместник-промишленият министър
и председател на надзорния съвет на Нефтохим Едит
Гетова заяви пред в.БАНКЕРЪ, че моментът не бил подходящ
за никакви коментари. По тази причина останаха без отговор и въпросите
- защо бургаската рафинерия не либерализира окончателно цените
на нефтопродуктите и кога най-сетне ще остави пазара сам да формира
цените на горивата? Не може, твърдят търговците, бензинът на рафинерията
да има една и съща цена в Бургас и примерно във Видин. Затова
през август тази година


от името на Петрол и Шел


е депозирано официално предложение до доста отговорни
инстанции - до изпълнителния директор на Нефтохим
АД Стоян Иванов, до заместник-министър Гетова, до началника на
отдел Структурна реформа към МС Димитър Бъчваров и
до председателя на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян
Василев. В офертата се казва, че и за в бъдеще контрагентите на
рафинерията ще се снабдяват преимуществено с горива оттам, но
само ако абсолютният размер на търговските отстъпки им позволява
да развиват дейността си. Според тях този размер за всички видове
бензини трябва да бъде еквивалентен на левовата равностойност
на 160 г. марки на тон, без ДДС, и на 130 г. марки на тон за дизеловите
горива. Посочва се, че: Ефектът от увеличението върху крайната
цена на дребно, при равни други условия - запазване цената на
едро от Нефтохим и на съответните държавни вземания,
не би бил особено тежък за крайния потребител.


Според прогнозата вдигането на надценките ще даде
следното


отражение върху цените на дребно


- бензин А-91 от 810 лв. за литър ще стане 850 лв.;
А-98 от 1150 лв. ще се увеличи на 1185 лв. за литър; за А-95 Н
от 1070 - на 1100 лева. Ако върху цената на дизеловите горива
се начисли исканата отстъпка, те ще се увеличат от 630 лв. на
645 лв. за литър. Авторите на предложението подчертават, че за
тях увеличението е крайно необходимо, тъй като скачането на цените
на БДЖ-превозите със 70% от 1 февруари 1997 г. фактически изяжда
11% от досегашната търговска отстъпка, давана от Нефтохим.


Отговорът на това искане е даден на 1 ноември тази
година. От тази дата, при това без да се пипат крайните цени на
горивата и за сметка на производствените цени, формирани в рафинерията,
отстъпките за дистрибуторите вече изглеждат така:


За А-98 - 33%, за А-95 Н - 35%, за масовия бензин
А-91 - 41%, за дизеловото гориво и промишления газьол - 39%, и
за мазута - 37 процента.


Без съмнение това поредно увеличение на работа ще
даде отражение и върху


предстоящата приватизация на Петрол


За 51% от неговия капитал касов купувач трябва да
намери инвестиционният посредник Артур Андерсен, който
продава и Нефтохим. Както научи в.БАНКЕРЪ,
сега посредникът ще актуализира пазарната оценка на Петрол,
отчитайки въпросното увеличение на търговските отстъпки, предоставени
на дружеството. Вероятно скоро ще се разбере и как ще реагират
на новата цена тримата кандидат-купувачи на мажоритарния акционерен
пакет на Петрол - едноименният бивш приватизационен
фонд, преобразуван в холдинг, който се състезава в консорциум
с чуждестранен инвеститор,


турската компания Парк - холдинг и Юкос


Явна е надеждата, че новите търговски надценки за
горивата ще направят по-атрактивни за потенциалните инвеститори
както Петрол, така и Нефтохим АД, които
смятат, че така ще се противопоставят на конкуренцията на вносителите.


Основният внос, казват експертите, се извършва с
автоцистерни, идващи от Гърция, и по-точно от държавната екорафинерия
в Солун. По-малки обеми със същия вид транспорт пристигат от Румъния.
Вносът от тази посока ще се увеличи, твърдят специалистите, тъй
като руската компания ЛУКойл, стъпила и на българския
пазар, неотдавна е купила рафинерията в Плоещ. Та точно тя ползва
под наем


петролната база на мултигрупската фирма Арес
порт ООД


в русенската безмитна зона.


По принцип цената на вносните горива се формирала
на базата на високия фобен плац, плюс премията за съответния производител
и митническите сборове, данъци, такси и акцизи на страната вносител.
У нас митническата такса за горивата е 25%, но в случаите, когато
стоката влиза с цена по т. нар. Евро 1, таксата е
само 15 процента. Както за всички други стоки, така и за горивата
вносителите играят с двойните фактури - с едни данни за пред данъчните
власти, и с други за пред митническите. В Турция тези документи
находчиво ги наричат


найлонови фактури


Познавачите на бранша правят любопитна дисекция
на списъка от вносители. Отбелязват например, че фирмата Интерпетролеум
била свързана със застрахователите от СИК, а Екоинвест
пък с известната пловдивска Прайм инвестмънс тръст
- чрез която, според НСлС, следствените бивши банкери Златев и
Гибински били източили солидно ТСБанк.


С дружеството Екоинвест доскоро бил свързан
и търговският директор на Нефтохим Никола Николов,
напуснал рафинерията през миналата година. Той обаче сега въртял
бизнес с нелицензираната като вносител фирма на Николай Вузев,
бивш главен секретар на търговското министерство.


Фирмата Ники стар ЕООД също е била собственост
на банкер - Васил Нинов, който държи над 30% от Балканска универсална
банка и е председател на футболния клуб Ботев - Пловдив.


Така звучат


кухненските анализи на петролната търговия


Добре запознатите с подробностите обаче гледат и
по-сериозно на проблема.


На първо място те подчертават, че само през тази
година цените на петрола на международния пазар са паднали с близо
80% - тоест от около 17-18 до 11 долара на барел. Става въпрос
за т. нар. брент - нефт, който се добива в Северно море и се котира
на Лондонската борса. Спрямо него, с плюс или с минус - в зависимост
от качеството, се котират и останалите видове петрол. Въпреки
рязкото снижаване на борсовите цени обаче, отбелязват специалистите,
никъде в Европа, пък и по другите части на света не са свалени
и цените на нефтопродуктите. Същите познавачи твърдят, че воплите
за поевтиняване, както и в историята с цената на хляба, са си
чист популизъм. В случая с горивата имало друг тънък момент. Съставна
част на европейските цени, и то почти до 80%, са акцизите и таксите,
които взима съответната държава. А себестойността на продукта
в рафинерията представлява едва 20-25% от крайна цена. И няма
нормална държава по света, която може да си позволи да не вземе
своето, осигурявайки гърба на бюджета си. И у нас принципната
методиката за образуване на цените на нефтопродуктите е същата.
Друг е въпросът дали е напълно ясна себестойността на бензините,
произвеждани в бургаската рафинерия. Няма съмнение обаче, че не
е нейна работа да определя цените за потребителя, но точно това
влиза в прерогативите на Нефтохим. Цените наистина
трябва да бъдат либерализирани, твърдят експертите, но предупреждават,
че и тогава никой не бива да се надява те да станат по-ниски.


Другаде е разковничето - държавата да може да си
прибере акцизите и таксите, които са съставна част от цената на
горивата. От Нефтохим тя си ги прибира само защото


рафинерията не може да кръшка


както частниците. За всеки тон, излязъл от бургаското
дружество, акцизът рано или късно се събира. Тъмните моменти са
на друго място. Първият от тях се крие в наредбите, които регламентират
вноса. Те позволяват на нашата граница като базисна цена да се
декларира средиземноморската котировка на горивата. От тази ситуация
обаче губи Нефтохим, защото той си формира цени на
едро, твърде различни от тези на горивото, внасяно примерно от
Гърция - неговият доставчик печели в границите от 20 до 50 щ.
долара на тон допълнително. Така че това са сладки сделки. Да
не говорим, че в списъка на вносителите на първо място фигурира
Агенцията за чуждестранна помощ, включена е и някаква кооперация
на име Военноинвалид-Р от Перник. По принцип в това
няма нищо лошо. Но, както твърдят едрите търговци от петролния
бизнес, въпреки че отдавна отпаднаха законовите преференции за
фондации, кооперации и прочие формирования, явно и сега


някои от вносителите са дарени с пълна свобода


Показват го конфиденциалните признания на хора от
бранша, които и през тази година са получавали оферти за безмитен
и безакцизен внос, прекаран през училища, читалища и т.н. Иначе,
общо взето, никой не отрича, че режимът на границата е затегнат,
разобличават се митничари и граничари, плащат се мита и такси.
Проблем за държавната реформа създават ниските цени на внасяните
горива и конкурентните продажби, които свиват пазарния сегмент
на Нефтохим. Както казват експертите, рафинерията
наистина печели от голямата ценова разлика между стойността на
тон нефт, купуван на международните пазари, и вътрешните цени
на нефтопродуктите. Но пък Нефтохим губи от износа.
Нито една рафинерия в света в момента не е доволна от ниските
цени на нефта. Някои смятат, че щом цените на суровината са ниски,
преработвателите ще печелят повече. Това обаче не е вярно, заявяват
специалистите. Според тях при цена 16-17 долара на барел почват
да губят и рафинериите. Защото падат рязко и цените на горивата,
изнасяни на международните пазари, където в момента те не се търгуват
изгодно. Затова навсякъде


сигурните печалби дават от вътрешните пазари


У нас обаче и това не става - просто защото не конкуренцията,
а самият регламент на играта, одобрен от държавата, е нелоялен
както към бургаския производител, така и към главния му пласментен
партньор - Петрол.


А в близко бъдеще конюнктурата за тях явно ще става
все по-сложна. Трудно е да се каже дали след влизането в сила
на международните договорености за либерализация на търговския
режим Нефтохим ще издържи, както се казва, на
напъна. Съседна Гърция, например, след модернизацията на
нейните рафинерии има капацитет за преработка на около 25 млн.
т нефт годишно, а потреблението в страната е около 17 млн. тона.
Това означава, че 8 млн. т остават свободни и според специалистите
това количество в един драматичен момент може да покрие


нуждите на България и Македония взети заедно


С други думи, гърците имат пълна готовност да поемат
този пазар и да затворят както бургаската, така и скопската рафинерия.
Шансът на Нефтохим е, че има най-голям капацитет сред
рафинериите в Европа и единствен в черноморския басейн е разположена
на изключително удобно място. Но пък нашият комплекс е технически
много остарял и ще се искат солидни капиталовложения за привеждането
му към съвременните стандарти. Въпреки това, сравнена с украинските
и руски рафинерии, бургаската е значително по-атрактивна. И никак
не е чудно, че главно от тези посоки идват мераците за приватизацията
на Нефтохим.


Що се отнася до Петрол, той е в по-добра
кондиция и трудно може да си загуби бизнеса. Най-малкото защото
държи петролните бази, някои от които вече са продадени. Но сред
тях досега няма нито една от атрактивните, разположени на стратегически
места в страната и разполагащи с жп коловози, с възможности за
товарене и разтоварване. Засега конкурентите от Шел
не предприемат стъпки за изграждане на собствени бази. Изобщо
за познавачите поведението на Шел все още не е напълно
изяснено. Според амбициозната им програма, афиширана още през
1989 г., в срок от десет години те трябваше да инвестират в България
около 100 млн. щ. долара и да построят 100 бензиностанции с фирмената
марка Шел. Засега заедно с изградените 30 бензиностанции
и купените от Литекс още 25 чуждестранният инвеститор
има добра бонификация до 2000 г. да реализира всичките си намерения.
Но


в бранша витае друга тревожна информация


След официално започналото изтегляне на Шел
от съседна Турция - където фирмата явно не може да се справи с
ударите, нанасяни от контрабандния внос на нефтопродукти, имало
индикации, че тя щяла да напусне и България.


Запознати смятат, че предполагаемата абдикация
няма никаква връзка с бъдещата приватизация на Нефтохим
и Петрол. Нищо не пречи на Шел да си купува,
както и досега, горива от бургаската рафинерия, независимо кой
ще е следващият й собственик. Още по-малко би имала някакъв проблем
след свалянето на митническите бариери да си доставя стоката от
другаде. В средите от бранша представителите на Шел
ясно били заявили, че нямат апетити към Нефтохим,
защото нямали намерение да се занимават с главоболно производство.
Ако информациите за изтеглянето на чуждестранния инвеститор от
България се окажат достоверни, експертите виждат две вероятни
причини. На първо място, глобалната икономическа стагнация, в
резултат на която през миналата седмица компания като


Бритиш петролеум е била принудена да
съкрати около 5000 души


от своя персонал в Европа, а Шел - почти
3000 души. На второ място, както се твърди, сериозни изкушения
за Шел предлагал необятният китайски пазар, където
компанията щяла да пренасочи активността си. А интерес към евентуалното
наследство на Шел в България вече проявявали унгарците
от МОЛ. Слаба била възможността за шелските бензиностанции да
се намери български купувач, разполагащ с около 60-70 млн. щ.
долара. Както се казва, това са много пари дори за фирма с тъмна
структура.


Съпоставката на фактите около петролния бизнес, който
се върти на българска територия, възбужда и нездрави съмнения,
че самата държава съзнателно работи в полза на частните горивни
вносители и затваря вратите на собствените си предприятия Нефтохим
и Петрол. Чуват се още по-нелицеприятни догадки, че
някъде, в полза на нечии политически интереси, се преразпределяли
печалбите на някои от най-толерираните частни фирми вносителки.
Дали действително подобни пари се заделят за нечия партийна каса,
е въпрос с повече от повишена трудност. А че вносителите правят
добри пари - няма съмнение. Например във Варненския порт всичко
е като на длан и не може да се скрие, че ежедневно там акостират
танкери и разтоварват горива, които със сигурност не се изливат
из канавките на България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във