Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕЛЕКИЯТ СТАРТ КЪМ БЪДЕЩЕТО

Накъде отиват българските банки? Многообразието от отговори не прави този въпрос по-лек. Въпреки постигнатата стабилизация едва ли е по силите на повечето кредитни институции бързо да променят финансовото си състояние, отървавайки се от раницата, която мъкнат на гърба си с натрупаните през последните 7-8 години проблеми.


Редно е обаче, когато се говори за перспективи, да се направи и съответното разграничение. Според експерти на БНБ например най-добре е българските банки да се разделят на четири групи от гледна точка на един универсален показател - техните активи в общите балансови активи на банковата система.


Така в групата на големите банки попадат държавните БУЛБАНК, ЕКСПРЕСБАНК, ДСК, БИОХИМ, ХЕБРОСБАНК и БПБ. Към тази група се включва и приватизираната вече ОББ поради значителния й пазарен дял. Към края на 1997 г. техните активи са представлявали 70% от общите балансови активи на всички кредитни институции.


Към групата на малките и средни банки в БНБ отнасят БТИБ, МОБ Свети Никола, Столична общинска банка, ПИБ, ЮНИОНБАНК, Корпоративна банка, КРЕДИТ ЕКСПРЕС, РОСЕКСИМ, ПИМБ, ЧПБ Тексим, ТБ България-инвест, БУБ, Кредитна Банка, ЦКБ и БРИБанк. В тези институции са събрани около 10% от активите на финансовата система.


Групата на чуждестранните банки е съставена от Байериш-Булгарише Ханделсбанк, INGBank - клон София, РАЙФАЙЗЕНБАНК, ЕВРОБАНК, ТБ Хиос - клон София, Националната банка на Гърция, БНП ДРЕЗДНЕРБАНК, БИБ, Йонийска банка - клон София. Тези структури са създадени с преобладаващо чуждестранен акционерен капитал и представляват 5% от активите на банковата система.


По-особена група са банките, обявени в несъстоятелност до края на 1997 г. - БИЗНЕСБАНК, ЕЛИТБАНК, Добруджанска банка, КАПИТАЛБАНК, БЗК, МБТР, БАЛКАНБАНК, ЧЗБ АГРОБИЗНЕСБАНК, Стопанска банка, ПЧБ, КРИСТАЛБАНК, банка Славяни, ТСБанк, МИНЕРАЛБАНК, БЗПБ и ЧЗИБ. Донеотдавна те представляваха 15% от банковите активи.


Наистина редица финансови институции прескочиха трапа но за оптимистично бъдеще на системата все още е рано да се говори. Положителен факт е, че повечето банки подобриха капиталовата си адекватност, провизирайки значителна част от трудносъбираемите си вземания. Паралелно с това те увеличиха и обема на провизиите по класифицираните кредити. Увеличаването на законовите провизии обаче не е доброволен акт, а принудителен резултат от преоценката на лошите валутни кредити и на наличните валутни активи. Ограничаването на кредитната експанзия поради икономическата криза и ограничителните действия на БНБ се съпровождаха с реална обезценка на задълженията на банките към техните кредитори заради преживяната хиперинфлация. Тези мерки пък доведоха до подобряване на ликвидността на банковия сектор. От своя страна високата ликвидност, съчетана със слабото търсене на кредити и ограниченото банково финансиране на бюджета, предопределиха рекордно ниските левови лихви.


И тъй като при Валутен борд доходите от положителни курсови разлики са ограничени, кредитните институции, които имат много лоши кредити, все още са обременени от тяхното негативно влияние. Под този товар се огъват най-вече онези банки, които съгласно новите счетоводни стандарти са задължени да провизират в пълен обем своите несъбираеми вземания.


Следващата причина за неизживяната банкова криза е макроикономическа - българското стопанство се намира в състояние на стагнация и за икономическо възстановяване може да се говори само ако има бърза приватизацията и ако се привлекат повече преки чуждестранни инвестиции. Но дори да преуспеем в тези начинания, ефектът от тях ще се усети след време.


Бавно се възвръща и доверието в банковата система. Така възникна парадоксът: кредитните институции са силно ликвидни, без да са в състояние да работят в стеснения пазар за банкови услуги.


Проблем е и ниската доходност по банковите операции както поради слабото търсене и предлагане на кредити, така и поради невъзможността при фиксиран валутен курс да се реализират инфлационни доходи чрез положителни курсови разлики.


Разбира се, стагнацията се отразява по различен начин на отделните групи банки, в резултат на което се задълбочава и процесът на тяхното пазарно разделение, започнал миналата година. Затвърждава се представата, че най-съществено влияние върху банковата система оказва финансовото състояние на шестте водещи банки. В сравнение с останалите групи финансови институции тяхната ликвидност е по-висока. Съотношението: ликвидни средства/общо привлечени средства за държавните банки е 38%, докато за частните и чуждестранните - съответно 23 и 17 на сто.


Големите държавни банки обаче страдат от прекомерно раздути присъщи разходи за персонал, клонова мрежа и т.н. Ето защо те са по-чувствителни към ниската доходност по банковите операции и особено към продължаващото стесняване на лихвените маржове, отразяващи се на тяхната рентабилност.


Накъде ще тръгне структурната реформа?


Големите фирми от промишлеността най-вероятно ще бъдат обслужвани от банки с достатъчен кредитен ресурс, на които няма да се налага да привличат средства от междубанковия левов пазар при раздаването на заеми. Това обяснява и необходимостта от по-нататъшна концентрация в банковия сектор. Същевременно обаче реалната икономика все още не е излекувана от меките бюджетни ограничения и моралния хазарт. Затова за търговските банки са най-важни съществуващата все още недостатъчна законова защита на кредитора, взаимното недоверие между кредитори и кредитополучатели и ограниченията при реализацията на обезпеченията в условията на неразвит пазар. В съвкупност тези фактори принуждават банките да са особено предпазливи при кредитирането.


Перспективите за малките и средни банки определено са по-добри. Частният сектор, с който те са свързани, се възстановява по-бързо от рецесията. Частните финансови институции се ангажират в приватизацията и в капиталовия пазар чрез разнообразни методи на инвестиционно поведение и чрез предлагане на специфични финансови услуги на своите клиенти. Характерно за частния банков сектор е тясната му обвързаност с фирми на основните им акционери и на икономически свързани лица. Затова поне в близко бъдеще експертите не очакват голям приток на привлечени средства към малките и средни кредитни институции.


Оптимистична е прогнозата за бъдещето на клоновете на чуждестранни кредитни институции и на дъщерните им банки в България. Те ще продължат да разширяват своите операции на българския пазар, особено като навлизат в кредитирането и заемат все по-голям относителен дял от него. Още повече че чуждестранните инвеститори предпочитат да бъдат обслужвани от финансови институции, които познават и с които са работили и досега по света. Допълнително ускорение на този процес ще даде и приватизацията в банковия сектор у нас.


Колкото до банките, обявени в несъстоятелност вероятността отпуснатите от тях кредити да бъдат събрани е твърде малка и изплащането на депозитите на вложителите ще си остане за сметка на бюджета. Съгласно действащия досега Закон за защита на влоговете става въпрос за значителни суми - 36 млрд. лв. и 200 млн. щ. долара. Промените на Закона за държавна защита на депозитите целят да се ограничат бюджетните задължения, но заедно с това ще доведат до поредно снижаване на общественото доверие към банковата система.


Съществен индикатор за опасността от нови системни кризи е рязкото спадане на маржа между лихвите по кредитите и депозити - от 30-40 пункта в началото на 1997 г. до 5-6 пункта през юли и август.


Очевидно е, че българските банки трябва бързо да намерят най-добрия начин за повишаване на рентабилността от активните си операции и да пристъпят - колкото и да изглежда на пръв поглед невероятно, към последната вълна на банкови консолидации. Те ще им осигурят високи нива на реално набрания собствен капитал и ще ги направят конкурентоспособни спрямо чуждестранните кредитни институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във