Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕЖЕЛАНИ СПЕКУЛАНТИ ИЛИ ЖЕЛАНИ ПАРТНЬОРИ СА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИТОРИ

Ефективните капиталови пазари и високото ниво на инвестиции са от изключително значение за икономическото развитие на всяка страна. Инвеститорите по целия свят се насочват към тези страни и региони, където възможностите за печалба са най-добри и рискът е най-нисък. Отделни фирми, отрасли и дори цели континенти, които предложат по-благоприятна среда за своите и чуждестранните инвеститори, се радват на ускорен икономически растеж, нарастващи доходи и жизнени стандарти. Обратно - страни, които имат неясна законодателна база и висока степен на корупция и престъпност, не фигурират на географската карта на световния бизнес и пропускат своите възможности.


Финансовите пазари могат да бъдат първични и вторични. Когато ценните книжа се продават за първи път, това става на първичния пазар. След това те могат да се търгуват свободно от всеки, който желае да ги купи или продаде на вторичния пазар, т.е. на борсата, на тезгяха (over the counter, ОТС) и други. Ако няма вторичен пазар, няма да има и първичен, защото малко от нас ще купят инструменти, които след това няма да могат да продадат, когато пожелаят.


Капиталовите пазари не са чиста лотария


- там нещата са логични. На неспециалистите може би им изглежда, че цените на ценните книжа се определят случайно: днес се качват, а утре падат. Вярно е, че процесът донякъде е стихиен, но той е логичен. Ако някоя фирма отчете добри печалби и нарастващи продажби, нейните акции ще се покачат. С колко и кога, това зависи от пазара. Ако една акция е временно подценена, тогава инвеститорите започват да купуват, търсенето се увеличава и цената нараства до новото равновесно ниво. Ако състоянието на компанията се влоши, тогава притежателите на акции продават и цената пада. Всичко това не става за миг и понякога отнема много време, преди информацията да се разпространи и анализира.


Ясно е, че всяка малка страна не може да развива в еднаква степен всички производства. Ако пазарът забележи, че, да речем, испанската винарска промишленост носи големи печалби, акциите на тези фирми ще поскъпнат. След време фирмите ще се разраснат и ще увеличат капитала си чрез емитиране на нови акции, които инвеститорите с удоволствие ще закупят. Ще се засеят нови лозя, ще се създадат нови работни места в продуктивна и печеливша област. Ако пък японските текстилни фирми са вечно губещи поради скъпата работна ръка, тогава акциите им ще се обезценят и никой няма да инвестира в тях. Тогава японските бизнесмени ще разберат, че е по-добре да произвеждат автомобили, отколкото да шият ризи. Със своето ефективно функциониране финансовите пазари подпомагат икономическия растеж чрез насочването на инвестициите към най-продуктивните сфери.


Чрез цената на акциите


инвеститорите пращат своите послания към мениджмънта на фирмите. Логиката е проста. Ако акциите поскъпват, значи нещата вървят добре. Ако се обезценяват, значи управлението на фирмата е неефективно. На следващото общо събрание на акционерите директорите могат да бъдат сменени и на тяхно място да дойдат други, които ще подобрят финансовото състояние на фирмата. Обвързването на премиите на мениждърите към цената на акциите е един от най-добрите механизми, чрез които интересите на акционерите могат да бъдат защитени.


И развитите, и развиващите се държави


се състезават да привлекат повече чуждестранни инвестиции. Няма нищо по-добро за един регион някой да отвори там нов бизнес, който да осигури работа и по-високи доходи на жителите му. Японската фирма Хонда е организирала конкурси по математика сред населението на няколко американски града, за да избере къде да построи нов завод за автомобили. Неотдавна Северна Франция и Белгия имаха сериозен спор кой да привлече инвестициите на Тойота. Португалското правителство е платило милиони долари на чуждестранна фирма, за да инвестира тя там, а не в Унгария. Свободните икономически зони в Китай са отличен пример за икономическо чудо. Големи световни компании са спечелили там милиарди долари, но са създали работни места за милиони китайци, които иначе биха били на улицата.


Приватизацията е абсолютно необходима


Държавата често е показвала как не трябва да се управляват фирмите в условията на пазарна икономика. Примерите за това са безброй. Например Нефтохим, чието построяване е струвало навремето милиарди левове, е натрупал загуби за последните години в рамките на неколкостотин милиона долара. Загубите на данъкоплатците са вероятно повече от сумата, за която сега фирмата ще бъде продадена. Ако държавата я беше продала на водеща световна фирма преди пет години, рафинерията може би щеше да бъде в добро финансово състояние и щеше да плаща големи данъци от своите печалби. Ако банките бяха подарени преди пет години на солидни институции, можеха да се избегнат фалитите и огромните загуби за бюджета и вложителите.


Това не означава, разбира се, че добри фирми като БУЛБАНК или Булгартабак холдинг трябва да се подаряват, вместо да се продават. Бързата приватизация на повечето активи обаче е абсолютно необходима, тъй като държавата едва ли ще се научи да бъде добър стопанин при сегашните условия.


Чуждото участие в приватизацията е неизбежно


Пределно ясно е, че българското население няма достатъчно средства, за да купи всичко, което се раздържавява. Нивото на спестявания у нас е сравнително ниско и се налага да приватизираме милиарди долари отвън. Но въпросът не е само в парите. Чуждестранните инвеститори донасят ценна експертиза, нови технологии и пазари, по-добра организация и др. Унгария например сега е голям износител на леки автомобили и части за тях, произведени от чуждестранни фирми. Можеха ли унгарските фирми сами да постигнат това? Ако са можели, да са го направили. За сравнение Икарус беше един от най-големите износители на автобуси в света, но през 90-те години загуби своите позиции.


Спекуланти ли са чуждестранните инвеститори?


Нормално е в страните от Източна Европа, които доскоро бяха изолирани от световния икономически процес, да има известни съмнения около ролята на чуждестранните инвеститори. В някои случаи те се смятат за грабители, които купуват на безценица фирми, експлоатират ресурсите на страната, а по-късно си отиват заедно с печалбите. Или пък затварят заводи, за да спечелят пазар за собствената си продукция. На капиталовите пазари те купуват евтини ценни книжа, а по-късно ги продават, след като цената им се покачи. Всичко това може да е вярно понякога, но това е следствието, а не причината.


Да, нека си кажем истината в очите - чуждестранните инвеститори са си откровени спекуланти. Те няма да инвестират парите си, които с толкова труд са спечелили, точно в България заради черните очи на вицепремиера Божков, а защото се надяват да реализират добри печалби. Ако не очакват печалби, те просто ще се насочат към други привлекателни страни, а такива има много, особено в момента. По време на голямата депресия преди почти 70 години спекулантите са били нежелани. Днес обаче отношението към тях е друго. Те осигуряват ликвидността на пазара, без която той не може да съществува. Те са важна част от инвестиционния процес, който насочва капиталите в правилна посока.


Портфейлните инвестиции


са една от формите на прилив на свежи капитали. Ако чужденец купи 1000 акции по 50 долара, тогава 50 хил. долара ще се влеят в страната. Продавачът на тези акции ще има средства, с които може да купи други ценни книжа или да си купи, да кажем, апартамент. По един или друг начин, тези средства ще бъдат изхарчени в България, което ще подпомогне икономиката, макар и скромно. Докато капиталите се вливат, всичко е наред.


Проблемите започват, когато капиталите започват да изтичат. Тогава икономиката може да се свие. Виновни за изтичането обаче не са самите инвеститори, а проблемите в страната. Румъния например привлече портфейлни инвестиции през първата половина на 1997 г., когато икономическата и политическата обстановка бяха благоприятни. По-късно обаче ситуацията се влоши, реформите и приватизацията спряха, правителството се разклати и капиталите си отидоха. Румъния имаше своя шанс, но тогава го пропусна.


Покачването на цените на финансовите инструменти


създава огромно нетно богатство за съответната страна. Цените на ценните книжа на американските и много други западни финансови пазари се покачиха значително през последните три-четири години. В същото време икономиките на тези страни се радват на стабилен растеж. САЩ и Великобритания имат рекордно ниска безработица. Трилионите долари, с които се е увеличила пазарната капитализация в САЩ, създават чувство на сигурност и удовлетворение у гражданите-инвеститори и увеличават търсенето и инвестициите.


Най-доброто, което може да се случи на българските инвеститори, е чуждестранните им колеги да навлязат на нашия пазар и да създадат значително нетно богатство, голямата част от което така или иначе ще си остане у нас. Ако цените на акциите вървят винаги нагоре, всички ще просперираме все повече - и като акционери, и като участници в динамична икономика.


За нашата страна няма голям избор. След голямото закъснение можем или да вървим напред, или не. Ако не успеем да се възползваме от големите възможности на отворената икономика със свободно движение на капитали, други страни ще го направят и вече отдавна го правят. България има уникален шанс да навакса пропуснатото време. Един от начините за това е да се създаде много благоприятен климат за българските и чуждестранните инвеститори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във