Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕЯСНИ ЛИЦА СРЕД ИГРАЧИТЕ В А ПОЛИТГРУПА

Преди време в печата се появи информация, че сред българските социалисти имало смут поради раздробеността и неясните очертания на субектите в дясното пространство. От това червените не само не успявали да фокусират основния си опонент, но и не можели да определят своята изборна територия. Пак по това време бяха публикувани данни от социологическо проучване, които показваха, че провъзгласяването (впоследствие критикувано) на СДС за стратегически партньор на НДСВ от висши царисти е свалило рейтинга и на двете партии. Този на СДС вероятно защото преждевременното сближаване с днешното управление е замазало опозиционния образ на сините. На НДСВ пък - защото според социолозите харесващите тази партия избиратели виждат в анонса към СДС отстъпление от отрицанието на двуполюсния синьо-червен модел. А демонтирането на този модел бе едно от нещата, с което жълтите печелеха.Поглед отгоре върху политическия спектър показва, че всъщност повечето от основните играчи страдат от липса на ясна политическа идентификация Те са разфокусирани за масовия гласоподавател и той не може да ги припознае за свои. Сред големите едва ли не само БСП и ДПС са с що-годе ясна физиономия и, тръгвайки от своите твърди ядра, имат някакви шансове да разширят електоралната си база. Първите - утвърждавайки се като единствената реална политическа сила вляво. Вторите - излизайки от етническата си черупка и постепенно налагайки се като национална либерално-социална формация. Много бързо се избистря и обликът на партията на Иван Костов Демократи за силна България (ДСБ). Очертавайки се като крайнодясна националистическа формация с конфронтационно амплоа, ДСБ засилва с това и шансовете си да прескочи самостоятелно 4-процентната бариера. В скоба да посочим, че избраната от Командира тактика ще реши и недекларираната, но прозираща зад нея стратегическа цел - ДСБ да заеме възлова позиция, която ще й позволи да контролира групирането вдясно от центъра в 40-ото Народно събрание. Ако БСП не успее да събере самостоятелно мнозинство и ДСБ влезе в парламента, то Костов ще се опита да издиктува на всички вдясно: или управлявате с мен и под мое ръководство, или - марш в опозиция. За разлика от Иван Костов неумението или нежеланието да се идентифицират на останалите десни и десноцентристки партии може да изиграе лоша шега на някои от тях. Какво от стария син идеализъм например е останало в последното СДС, не е ли то вече само заклинание без пълнеж? Или по какво избирателят да разграничи ССД на Стефан Софиянски от Гергьовден на Любен Дилов-син - по клиентелата им, пардон, по привържениците им, надяващи се да се докопат до баницата? Или Демократическата партия на Александър Праматарски от тези на Богомил Бонев и на Евгени Бакърджиев, чиито названия малцина вече помнят? Управляващите царисти пък доста след учредяването си се самоопределиха като либерали и десноцентристи. Съдържанието зад тази фирмена табела обаче все още трудно се разчита от избирателите. Шанс да се разграничат от другите партии им дадоха последните местни избори, където жълтите припознаваха за свои главно инициативни, сравнително кадърни и политически още непокварени българи. Още една крачка напред могат да направят те, ако разшифроват типични за либералите лозунги като Свобода за предприемача, равни права за всички. Безспорно идентификацията на политическите субекти в особено голяма степен зависи от прилаганата от тях медийна тактикаПо редица изяви може да се заключи, че в това отношение повечето известни политформации или въобще нямат, или имат лоши схеми за действие. Като партии с ясни виждания в това отношение засега се открояват пак само БСП, ДПС и СДС по времето на Иван Костов. Затова и червените, и догановите хора, а сега и новата партия на Командира са формациите с най-избистрен облик. Сред тях разноречието на лидери и дейци по който и да е въпрос е рядко срещано. Те говорят синхронно.Соловите акции на управляващите от НДСВ определено са нещо друго. Ако жълтите въобще имат някаква медийна политика, то тя явно е неефикасна. Как иначе да си обясним факта, че здравната реформа се защитава публично почти само от министър Славчо Богоев и шефа на парламентарната комисия доц. Атанас Щерев? Че при толкова юристи сред жълтите само Антон Станков и Георги Петканов са изпъчили гърди в защита на промените в НПК, а Валентин Церовски също солово отбива нападките срещу политиката на управляващите в неговия ресор. При положение че атаките срещу тях са масирани и трудно скриват прозиращи отзад корпоративни интереси.Не е ли илюзия да се надяваш, че можеш да спечелиш сърцата на всички избиратели? Ако да, значи шансът е в ясната идентификация, та да те познаят тези, комуто евентуално си нужен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във