Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕФТОПРОДУКТИ ЗА ОКОЛО 50 МЛН. ДОЛАРА СА ИЗЧЕЗНАЛИ ОТ РАФИНЕРИЯТА

Г-н Михайлов, какви са
основните параметри на оздравителната програма от месец октомври
миналата година?


- Най-общо те се синтезират
в предложението ни икономическата блокада на Плама
да бъде свалена при условия, приемливи за всички страни и най-вече
за кредиторите на рафинерията. Сваляването на икономическата блокада
означава да се постигне споразумение с всички кредитори за начините
на реструктуриране на дълга на рафинерията в рамките на петгодишен
период. В програмата сме предложили условия за предоговаряне на
кредитите и тяхното преобезпечеване. Освен това са разработени
въпросите на производството като номенклатура от стоки, поглъщаемостта
и възможностите на пазарите, технологичното състояние, социалните
въпроси, работната заплата и екологията на Плама.


Има ли рафинерията възможности
да погасява в момента поне част от кредитите си?


- От 6 септември 1996
г. досега Плама не е взела нито един лев или долар
нов кредит. В същото време, през тези 15 месеца, Евроенерджи
холдинг и Плама изплатиха около 10% от задълженията
на рафинерията. Става въпрос за задълженията, фиксирани в правно-юридическия
анализ на собствеността, който е приложен към приватизационния
договор. Правя това уточнение, защото голяма част от задълженията
станаха ясни, след като приватизационната сделка бе сключена.
Разбирам, че тези 10% са твърде малко. По план, ако се придържахме
към предложения от нас петгодишен срок, размерът на плащанията
към тази дата трябваше да е около 22-25 процента. При една нормална
работа за Плама не е никакъв проблем да обслужва лихвите
и част от главниците по натрупаните дългове. Съвсем друга тема
на разговор е защо през периода 1991-1996 г. тези дългове постоянно
са нараствали, при положение че всяка година производството на
Плама е намалявало. Тук стои и въпросът къде са отишли
парите, дадени по тези кредити.


В какво състояние са обезпеченията
по старите кредити? Налице ли са заложените стоки, които са в
рафинерията на отговорно пазене? Някои банки се оплакват, че и
в момента техните залози - предимно нефтопродукти, се продават,
а с получените пари Плама не погасява задълженията
си към съответната кредитна институция.


- Когато приватизационната
сделка бе сключена, по документи в Плама трябваше
да има стокови залози в полза на банките кредиторки за около 260
хил. метрични тона различни нефтопродукти. Стойността им се изчисляваше
на 50 млн. щ. долара. След приватизацията Евроенерджи холдинг
помоли съдия-изпълнител от плевенския съд да постанови експертна
оценка на наличните стокови залози в Плама. Оказа
се, че те не са 260 хил. метрични тона, а около 18 хил. метрични
тона. Изчезнали са краткотрайни материални активи за около 50
млн. щ. долара.


За първи път новото ръководството
на приватизираната вече рафинерия започна да продава заложена
пред банката продукция - бензини, след като поиска и получи разрешение
от ОББ. Разменихме кореспонденция с банката. В нея изяснихме условията,
при които тези бензини могат да бъдат преработени в Нефтохим
и продадени, както и парите, които банката иска да получи от продажбата.
Голяма част от договорените пари са получени и са постъпили в
ОББ.


Каква ще бъде схемата,
по която чуждестранният инвеститор ще влезе в рафинерията - чрез
покупка на акции или като придобие Плама като цяло
предприятие?


- В момента се преговаря
с чуждестранен инвеститор за няколко възможни схеми. Те включват
както финансиране на доставките и на инвестициите, така и съвместно
участие в разпределението на акциите и в тяхното закупуване. Не
е отхвърлен нито един от разрешените от закона подходи. Независимо
от това, кой вариант ще се избере, сделка не може да има, без
тя да е одобрена от Агенцията за приватизация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във