Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕФТЕНИТЕ КОМПАНИИ НА ФРАНЦИЯ, РУСИЯ И КИТАЙ РЕШИХА ИЗХОДА НА ИРАКСКАТА КРИЗА

Генералният секретар на ООН Кофи Анан, който донесе мирния договор от Багдад, стана главният герой от последния стадий на иракската криза. Той подели лаврите си на миротворец с френския президент Жак Ширак, който предостави на генералния секретар на ООН личния си лайнер за полета до Ирак. Значителна част от лаврите се падна и на руската совалкова дипломация. Китайските лидери удовлетворено замълчаха. Дори Великобритания, която изпрати войски в района на Персийския залив, веднага се съгласи с постигнатия мирен изход. Истинските победители в Иракската епопея обаче скромно останаха в сянка. Тях не ги интересува славата, а многомилиардните приходи, които могат да получат, работейки с режима на Саддам Хюсеин.


Нефтената треска


През миналата година представители на над 50 нефтени компании посетиха Багдад транзитно през Йордания, за да се срещнат с чиновници от иракското министерство на нефта. Един от малкото петзвездни хотели в иракската столица беше задръстен от чужденци - французи, китайци, японци и руснаци. Имаше дори и американци. А мозайката на хотелския хол беше покрита с килим с образа на бившия президент на САЩ Джордж Буш, вдъхновител на удара по Ирак от 1991 г., за да го тъпчат всички.


Интересът към Ирак от страна на толкова нефтени корпорации е разбираем. По обем на проучените запаси от нефт Ирак заема второ място в света след Саудитска Арабия - 15 млрд. т, или 1/10 от световните запаси. Нефтените ресурси на Багдад са изгодни за разработване, добивът на един барел струва само 0.99-1.49 долара, т.е. 5-10 пъти по-евтино, отколкото например в Северно море. Иракското правителство, което смята, че международното признание на страната пряко зависи от интересите на големите чуждестранни корпорации, широко отвори врати за потенциалните инвеститори. Към това го тласкат и чисто икономически причини. За да не намали обема на нефтодобива, Ирак се нуждае от не по-малко от 90 млрд. долара инвестиции в нефтената промишленост през следващите десет години.


Без много шум, често само с обикновени устни съглашения, някои фирми получиха концесии за нефтени залежи от световно значение. Френската компания Elf Aquitaine получи правото да разработва най-голямото находище в Ирак - Маджнун, което съдържа около 2.7 млрд. т нефт. Според американското Министерство на енергетиката дневният добив на нефт от тези залежи може да възлезе на 270 хил. т - толкова, колкото произвежда и Кувейт за един ден.


Примерът на Elf Aquitaine последваха компаниите ЛУКойл от Русия, Total от Франция, китайската China National Petroleum Corp. и англо-холандският концерн Shell. След като получиха правата за разработване на най-хубавите иракски находища, те планират започването на геологопроучвателна дейност в Западен Ирак, където се предполага, че има гигантски запаси от въглеводороди. Единственото препятствие за създаването на този нефтен рай в Ирак са международните санкции срещу Багдад. Ако те бъдат отменени, нефтените концерни са готови да действат незабавно. По думите на представител на ЛУКойл, на руската компания са й необходими само два месеца, за да прехвърли в Ирак оборудване и персонал от 200 човека, за да разработи полученото с концесия находище Западна Курна.


Докато се чакаше отмяната на санкциите, редица компании успяха да спечелят доста, експортирайки иракски нефт в рамките на програмата на ООН Нефт срещу продукти. Тя разрешава на Ирак да продаде нефт за 2 млрд. долара. На практика става дума за бартерен обмен на храни и медикаменти срещу суров нефт на много изгодни цени. Списъкът на износителите се оглавява от руски и френски компании, на които се пада повече от половината закупен иракски нефт.


Хюсеин означава Ирак


Изострянето на ситуацията около Ирак през октомври миналата година сериозно обезпокои притежателите на иракски контракти. Според експерт на една от руските нефтени компании връзките с Ирак са преди всичко връзки с режима на Саддам Хюсеин. Ако правителството се смени, всички концесии могат да бъдат анулирани. Впрочем, подготвяйки военния си удар срещу Ирак, САЩ целяха именно отстраняването на Хюсеин, смяната на багдадския режим, а може би и разпокъсването на страната. Показателно е, че в разгара на кризата в Персийския залив турският вицепремиер изрази опасения, че военните действия на САЩ и Великобритания срещу Ирак могат да станат причина за възникването на иракско-кюрдска държава на север.


Нефтените компании от Франция, Русия и Китай пък предприеха незабавни мерки, за да активизират действията на външнополитическите ведомства на своите страни. Докато САЩ струпваха самолетоносачи и жива сила в района на Персийския залив, представителите на нефтения бизнес съгласуваха с политиците план за противодействие на американците. Според източник от ЛУКойл в периода на кризата е имало постоянни консултации между експерти на компанията и ръководството на Министерството на външните работи на Руската федерация. Интересите на правителството и ЛУКойл са твърде близки, защото държавата притежава 23.6% от акциите на компанията. Според руски експерт няма да е преувеличено да се смята, че ЛУКойл е инструмент на руската политика в Ирак и Каспийския район, независимо че в компанията преобладава частният капитал.


В хода на иракската криза самата държава в лицето на Евгений Примаков и Виктор Посувалюк демонстрира способностите си да защитава интересите на руските компании зад граница. Зад неудържимостта на Владимир Жириновски също стоят интересите на определени структури. Организирането на жив щит от представители на руската Дума в Багдад и на други проиракски акции на лидера на либералдемократите като че ли бяха подпомогнати от връзките на руската либералнодемократична партия с банката БИН, обслужваща експорта на иракския нефт.


В дните на иракската криза подобна ситуация се наблюдаваше и във Франция. Компаниите Total и Elf Aquitaine имат свои вратички към правителството и президента на републиката - разказва руски дипломат в Париж. - Техните желания лесно стигат до политическото ръководство на страната, а интересите им се взимат под внимание и от външното министерство и на по-високо равнище.


Още по-очевидни са връзките между нефтените концерни и ръководството на комунистически Китай. China National Petroleum Corp. изпълнява преките директиви на правителството за осигуряване на китайската икономика с все повече нефт и нефтопродукти.


Нефтеното махало


По мнението на експертите нефтеното махало на световната икономика в момента се движи по посока на увеличаване на капиталовложенията в нефтодобива и растеж на нефтопотреблението. През миналата година инвестициите в нефтения сектор възлизат на почти 100 млрд. долара, а през 1998 г. потреблението на нефт в света ще се повиши до 1.7 млн. барела дневно. Цените на нефта обаче продължават да падат, тъй като страните от ОПЕК и преди всичко Саудитска Арабия са готови да компенсират растящото търсене. Според прогнозите тази ситуация ще се запази през следващите 2-5 години, а след това търсенето ще надмине предлагането. По-нататък ситуацията с нефтените доставки може да се усложни още повече.


Според енергийното министерство на САЩ към 2015 г., за да задоволят световното търсене, страните от Персийския залив ще трябва да увеличат дневния си износ на нефт над два пъти - т.е. до 37 млн. барела. (Дневният износ на нефт през 1995 г. е 15.3 млн. барела.) Кой може да осигури това солидно увеличение? Преди всичко Ирак и Иран, на които се падат 40 на сто от нефтените запаси в Персийския залив и които доскоро бяха изолирани и затворени за чуждестранните инвеститори. Проникването на френски, китайски и руски компании в тези страни ще позволи неофициалният им троен съюз да се закрепи в този изключително важен район и заедно със САЩ да контролират световния нефтен пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във