Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕ ПРЕЧЕТЕ НА СДЕЛКАТА С ЛИБИЯ

Когато преди четири години тогавашният български министър на правосъдието Теодосий Симеонов има неблагоразумието публично да се усъмни доколко правораздаването в Либия е като в белите държави, медиите буквално го разкъсаха. И правилно постъпиха - държавен служител с такъв висок ранг нито може, нито трябва да си служи с езика на продавачките от Женския пазар. Особено по адрес на друга държава, при това държаща в ръцете си живота на шестима наши сънародници.Напомняме за случката, за да зададем един прост въпрос - какво толкова се промени, че сега същите тези медиите употребяват по адрес на Либия език и тон, пред който реченото тогава от ексминистър Симеонов изглежда направо като изречено на молитва в училище за благородни девици? Да, в Бенгази един не съвсем понятен за днешните ни схващания съд произнесе страшни и несправедливи присъди. Но опасенията, че това може да стане, не са напускали трезвите глави в България. През изминалите четири години джамахирията нито е станала по-демократична, нито по-тиранична - тя си е държавата на полковник Муамар Кадафи и това, че българският интерес просто не съвпада с интереса на полковника, изобщо не е основание за изведнъж възникналото съмнение в независимостта на либийския съд. Ами че той е революционен съд, Кадафи е революционен водач - за какво независимо правосъдие става дума? Толкова ли бързо забравихме урока, драматично преподаван ни цели четиридесет години - интересите на революцията стоят над всички други интереси...Кофти е да го кажеш, но усещането, че поредната българска трагедия се употребява за уреждане на поредните български политически сметки, е просто натрапчиво. Упорито почнаха да се търсят поредните виновници, да се появяват поредните спасители, да се организират поредните подписки. Един от малкото дългопомнещи български журналисти подсети за прецеденти - в края на шейсетте години в защита на гръцкия композитор Микис Теодоракис бяха събрани над два милиона български подписа, но тогава, както вероятно и сега, тя свърши добра работа за кариерата на организаторите и никак не помогна на Теодоракис. Впрочем тук има един явен нонсенс - при каква и при коя диктатура общественото мнение е играло някаква роля, че да изиграе и сега в либийския случай? Приказките, че съдът в Бенгази работел под натиска на това мнение, са за наивници. Единственото меродавно мнение за съдиите е мнението на Кадафи.В Либия очакват политическа сделка, а тя не става в шума на публичния пазар. Колкото и това да наранява крехките ни демократични сетива, трябва да преглътнем и да оставим тя да бъде сключена. Ако наистина ни пука за съдбата на петте жени там.

Facebook logo
Бъдете с нас и във