Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕ НИ ИНТЕРЕСУВАТ КОНЮНКТУРНИТЕ ПЕЧАЛБИ

Г-н Доганян, докъде стигна подготовката на приватизационната сделка за Петрол АД, която се води от консултантската фирма Артур Андерсен?


- Процедурата за приватизация бе открита на 15 януари 1998 година. Дни след това започнахме много интензивна работа с Артур Андерсен. Те представиха един много голям екип от хора с подизпълнители, някои от които и от българска страна, като Легаком, които се занимават с правния анализ на дружеството. Предоставени ни бяха няколко обширни въпросника, които попълнихме. Заедно работиха финансовите и икономическите екипи на Петрол АД и Артур Андерсен, а нашите юристи работиха с Легаком. Процесът на събиране на данни приключи преди около един месец. В момента тази огромна по обем информация се обработва от приватизационния посредник, като нашите очаквания са, че в началото на май ще бъде изготвен информационният меморандум на дружеството и приватизационната оценка. След това ще има един процес на офериране, на даване на публичност на тази информация, за да бъдат привлечени потенциални инвеститори. Засега всичко, което беше планирано да се извърши, е направено в срок и аз съм оптимист, че най-късно до края на годината приватизацията на Петрол АД ще бъде факт.


Обсъждани ли са с консултантите от Артур Андерсен нуждите от инвестиции в Петрол през следващите две-три години?


- Цялата информация, която се отнася до реконструкцията, модернизацията и строителството на нови бензиностанции, е предоставена. Това се отнася и за петролните бази, които са от ключово значение за дружеството. Към това Артур Андерсен прибави и един много обхватен проект, свързан с инвестиции за опазване на околната среда.


Какъв ще бъде подходът при определяне на цената на Петрол АД?


- Според мен, а усетих, че това е и мнението на Артур Андерсен, чистата стойност на активите не може да бъде база за изготвянето на приватизационната оценка, тъй като Петрол АД има много активи, които са доходоносни, но има и много, които не могат да генерират доход. Дори трябва да се предвидят определени инвестиции за тяхната ликвидация, тъй като те са безмислено построени в тоталитарно време. Сега те са ненужни както на Петрол, така и на държавата. Ако стъпим само на чистата стойност на активите, това ще бъде една груба грешка, но никой и не мисли да го прави. Оценката ще бъде направена по методите на паричните потоци, като ще се търси само способността на компанията да генерира доход.


Каква е причината за това, че единствено Шел от чуждестранните компании от този бранш проявява активност у нас?


- Може би една от причините е, че Шел първи поеха риска да инвестират в България преди шест години. Тогава никой и не помисляше да инвестира у нас. Спомнете си каква беше ситуацията - мораториум върху плащанията по външния дълг, фиксирани цени, разпадаща се икономика, така че инвестициите бяха безкрайно рискови. Но явно за гиганти като Шел това са временни неща, а временните загуби не ги безпокоят.


Структурната реформа също се отлагаше прекалено дълго, което се отрази и на нашия бизнес. Най-неподготвени за реформата се оказаха монополистите. Спомняте си, че през 1989-1990 г. бе едно абсолютно безвремие - имаше държавни договори за доставка на нефт, които вече не се изпълняваха. В един момент Нефтохим остана във вакуум. Така продължи около година и половина, докато рафинерията се адаптира и започна да сключва собствени договори за доставка на нефт. Всичко това отблъскваше чуждестранните инвеститори. Основен проблем през годините си остана ненормалната ценова политика, която водеха правителствата, фиксирайки цените на горивата, и то далеч под тяхната себестойност. По този начин Нефтохим натрупа огромни загуби, а ние работихме при условия, в които можехме да печелим толкова, колкото да си изплащаме работните заплати на служителите, без да сме в състояние да модернизираме бензиностанциите и петролните бази, за да бъдем в крак с времето.


Разгръщането на мрежа от бензиностанции в която и да е страна в Европа или в света е един тежък за решаване проблем, който е свързан винаги с местните органи на властта във връзка с предоставянето на терени. В този период освен често генетично заложеното нежелание да се дават терени за бензиностанции заради замърсяването на околната среда или поради други причини, пречеше и неизяснената собственост. Всичко това създаде доста проблеми и тези, които са правили проучване за навлизане на нашия пазар, са разбирали това и са се отказали от решението да инвестират у нас.


Сегашната цена на горивата принуждава ли повечето от малките фирми да ги внасят от чужбина?


- Да. Непрекъснато се внасят горива от чужбина - основно от Гърция и Румъния. От вноса се реализира малка диференциална печалба, но тя все пак е по-голяма в сравнение с тази, която се получава, ако бензинът се закупи от Нефтохим. Това е свързано и с транспортните разходи, които вече са чувствителни, след като БДЖ започна да работи с тарифи, близки до европейските. По тази причина в Югозападна България е по-изгодно да се внасят горива от Гърция, отколкото да се транспортират от Бургас. За нас мога да кажа, че Петрол не купува горива от други рафинерии и не внася от чужбина. Ние поддържаме правилото да сме изключителен дистрибутор на Нефтохим. Смятаме, че тази политика е правилна, защото нас не ни интересуват конюнктурни печалби. Същото не може да се каже за по-малките дистрибутори, за които едва ли е възможно да градят дългосрочна стратегия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във