Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕ МОЖЕМ ДА ПРЕНЕБРЕГНЕМ ПРЕДПАЗНАТА КЛАУЗА

Джонатан Фoл, директор на Генерална дирекция Правосъдие, свобода и сигурност в Европейската комисия, пред в. БАНКЕРЪГ-н Фол, доколко сериозна е опасността Европейската комисия да задейства т.нар. предпазна клауза заради забавената съдебна реформа у нас?- България осъществи изключително важни и съществени промени в съдебната си система след юни 2001 г., когато беше отворена преговорната глава Правосъдие и вътрешни работи. Трябва да отбележа, че самият преговорен процес между правителството и Европейската комисия протече без никакви проблеми. Затваряйки главата през ноември 2002 г., страната ви получи огромен кредит на доверие от държавите в Европейския съюз. Тя обаче трябва да продължи с промените в тази насока и през оставащите 21 месеца до пълноправното членство, за да сте напълно подготвени. Правителството е длъжно да продължи с реформите, които са от ключово значение, и да отговори на очакванията на партньорите от общността. Вярно е, че като цяло България ще се оценява на базата на постигнатите до този момент успехи. Що се касае до раздела за съдебната система обаче, то там 25-те са особено чувствителни. Европейската комисия просто няма как да пренебрегне предпазната клауза, която позволява да се отложи членството ви в ЕС с една година, ако не сте направили необходимите промени в досъдебната фаза на наказателните дела.Някои влиятелни български политици твърдят, че Еврокомисията е настоявала изрично за ликвидиране на следствието като разследваща структура. В същото време в ЕС няма единно законодателство в тази сфера. Какво ви кара да мислите, че българският модел на разследване е несъвместим с европейския?- Ще ви прочета част от това, което бе записано като преговорна позиция на страните членки при затварянето на главата Правосъдие и вътрешни работи. То е повече от красноречиво. Със споменатия от мен документ България бе призована да проведе реформа в досъдебната фаза по наказателните дела в съответствие с най-добрите практики на Евросъюза, с членове 5 и 6 на Конвенцията за правата на човека, както и с практиката на Съда по правата на човека. Именно тези разпоредби трябва да бъдат взети под внимание при извършването на реформите. В частност в преговорната позиция се акцентираше върху необходимостта от изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, така че да бъде осигурено прозрачно и ефективно досъдебно разследване, както и да се избегне препокриването на функциите между отделните органи. Изрично бе записано също, че реформата на досъдебната фаза включва ограничаване на правомощията на следователите и ясното им разграничаване от дознателите. Освен това трябва да се постигне равно третиране на всички участници в процеса. И накрая, очевидно страната ви се нуждае от опростяване на процедурите по разследване, като те бъдат съкратени и станат по-ефикасни. Казвам ви какво точно е записано. Да, наистина няма единно законодателство, но също така е вярно, че има и основни човешки права, като това обвиняемият да бъде изслушан от съда или пък да получи справедливо присъда, и то в разумен срок. По всеобщо мнение както на европейските, така и на българските експерти, наказателният процес у вас е прекалено муден и не гарантира на гражданите наличието на ефективно работеща и прозрачна съдебна система. Всичко това води до неблагоприятни последствия и намалява капацитета на българските власти да се справят с организираната престъпност. Промените в наказателното право е необходимо да се случат час по-скоро, защото българското общество и Европейският съюз са нетърпеливи да видят конкретни резултати .Все пак управляващите в София дали ли са някакви гаранции, че фактическото ликвидиране на следователите ще направи наказателния процес по-ефективен? - Позволете ми да започна с това, че не съм убеден в състоятелността на въпроса. Ролята на разследващите магистрати или следователите, както е в българския случай, е само един, макар и много важен елемент в дебата около съдебната реформа. Грешка би било да фокусираме вниманието си само върху дейността на следователите и да обвиняваме само тях за неефективността на съдебното преследване. Най-общо казано, цялата досъдебна фаза трябва коренно да се промени. Като начало България се нуждае от нов, съвременен Наказателнопроцесуален кодекс, който да гарантира ефективността и прозрачността на процеса, както и правото на справедлив съд. Всичко това означава преосмисляне на сегашните процедури и компетенциите на различните участници в процеса. Европейската комисия нееднократно е подчертавала, например в редовните си доклади за напредъка на България, че в Европейският съюз няма практика разследващите магистрати да участват в досъдебната фаза, както правят следователите у вас. Поправките в НПК, които вашето Народно събрание гласува в края на септември 2004 г., бяха само първата стъпка към постигането на по-ефективно наказателно преследване. Реалистично ли е да се вярва, че самото приемане на новия Наказателнопроцесуален кодекс е в състояние да реши всички проблеми на наказателното ни правораздаване?- Не, разбира се. Въпросът е доста по-сложен. Новият кодекс със сигурност ще отрази повечето от текущите проблеми, но не всички. Ние очакваме да видим един амбициозен документ, с който ще бъдат направени промени и в редица други закони. Те бяха записани и в одобрената през миналия декември от правителството в София Концепция за реформа в наказателното правораздаване. Става въпрос за Наказателния кодекс, законите съответно за съдебната власт, за специалните разузнавателни средства, за МВР, както и за изпълнение на наказанията. Бих посочил също така приемането в края на 2004-а на Закона за медиацията, както и за защита на свидетелите, одобрен през ноември същата година. Сега остават тези два акта, които представляват сериозна крачка напред в реформирането на наказателния процес, да бъдат прилагани и на практика. Извън законодателните действия е необходимо България сериозно да наблегне върху обучението на дознателите, но и на прокурорите, които, по всичко личи, ще заемат водеща роля в хода на досъдебното производство.Друг дискусионен въпрос у нас е този за мястото на прокуратурата - дали тя да е част от съдебната или от изпълнителната власт? Кой според вас е по-добрият модел?- Както знаете, и двата варианта съществуват в страните от Европейския съюз. По принцип се приема, че прокурорите могат да бъдат както част от изпълнителната власт, така и да са напълно независими. В това отношение сте облагодетелствани, че може да избере онзи модел, който е най-близък до вашите правни традиции. Ето защо аз ще се въздържа да направя препоръка. Каква е позицията на Европейската комисия за процеса на формиране на бюджета на съдебната власт? Обикновено в ЕС магистратите сами определят своите приходи и разходи, а парламентите само ги утвърждават...- През последните няколко години българското правителство положи големи усилия за увеличаване на съдебния бюджет. Независимо от това, както отбелязахме и в годишния си доклад за напредъка на страната, публичните разходи за съда остават доста ниски. Средствата, които се заделят по бюджета на Висшия съдебен съвет, все още не гарантират нормалното функциониране на съдебната система, а какво остава за изпълнение на амбициозната програма за реформа. Липсата на достатъчно средства обаче не е проблем само за България. Много съдии от страни членки на ЕС се оплакват, че се налага постоянно да водят битка за защита на проектобюджетите, които се предлагат от съдебните съвети, и тези, които се гласуват от парламентите по предложение на финансовите министри.Поставяли ли сте условието до 2007 г. да достигнем средните за Евросъюза нива на финансиране на съдебната система - т.е. между 3.4 и 4.5% от брутния вътрешен продукт?- В момента получавате голяма подкрепа за съдебните си проекти по линия на програма ФАР. Тя обаче ще секне в момента, когато станете пълноправни членове на ЕС. Тогава почти същите суми, а за предпочитане и по-големи, ще трябва да се поемат от правителството.Твърди се, че голямата корупция сред българските съдии у нас е по гражданските, а не по наказателните дела. Как гледате на идеята за изваждане на фирмения регистър от съда и прехвърлянето му към Министерството на правосъдието?- Смея да твърдя, че корупцията сред съдиите в България, доколкото я има, съвсем не е от най-страшните й форми. Въпреки това без съмнение не бива да се толерират каквито и да е било противозаконни практики сред правоприлагащите органи. Наясно сме с факта, че българското правителство полага усилия да изкорени корупцията в съдебната система. Тези действия на властите трябва да продължат и ние ще ги поощряваме. Европейската комисия ще настоява корумпираните съдии да бъдат подобаващо санкционирани. От друга страна обаче, не би следвало да се хвърлят безпочвени обвинения срещу магистратите по граждански дела като цяло. А що се отнася до въпроса къде да е фирменият регистър, това си е чисто вътрешен проблем.

Facebook logo
Бъдете с нас и във