Банкеръ Weekly

Общество и политика

НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРИВАТИЗАЦИЯТА ДА Е ВСЕНАРОДНО ДЕЛО

Г-н Божков, имате ли информация дали обществото е подготвено за някои последствия от структурната реформа, за затварянето на предприятията?


- Като цяло много голям процент от хората подкрепят идеята за затваряне на губещите предприятия. Това показва, че българинът мисли макроикономически добре. Формулата, че щом губи предприятието, губи и бюджетът, а оттам съответно и той получава по-малка заплата или пенсия. От друга страна обаче, един от най-големите проблеми през следващите месеци и години ще е безработицата. Но българинът не прави пряка връзка между затварянето на предприятията и безработицата. Затварянето на предприятията е добро, когато не се отнася до неговото предприятие


Готови ли сте да решите тези предстоящи проблеми?


- За правителството е ясно, че трябва максимално да използва създадената позитивна нагласа към реформата и да не допусне драстично увеличаване на безработицата.


В момента се разработват достатъчно програми за алтернативна заетост. Прибавени към големи инвестиционни програми на кабинета, те ще помогнат голям брой хора да намерят работа веднага след затварянето на държавните предприятия, в които са работили.


Тези програми не са развити в рамките на цялата страна. а в границите на определени региони, в близост до кризисни предприятия. Ще дадем приоритет на инвестиционни проекти, които да поемат големи групи освободени от работа хора.


Кои предприятия наричате кризисни?


- Има много предприятия, които за мащабите на страната не са от най-големите, но пък са единственият източник на препитание за конкретния град или населено място. Ако в един град от двайсет-трийсет хиляди души пет хиляди са заети в предприятие, което трябва да се затвори, това е жесток удар. То може да не е чак толкова голямо, но проблемът, който създава неговото закриване, е сериозен. И обратното. Понякога става въпрос за големи предприятия с по двайсет-трийсет хиляди души. Но ако районът е като Бургас, Варна или София, където има голяма промишленост, много услуги и много възможности за друга заетост, нещата са по-лесни.


Ето защо понякога да затвориш голямо предприятие в промишлен район е по-малко страшно, отколкото да затвориш малко предприятие в град без друга заетост.


Създадени ли са вече конкретни програми за такива случаи?


- Не е необходимо програмата за алтернативна заетост да е готова шест месеца преди затварянето на предприятието. С приемането на дадена инвестиционна програма трябва да търсим различни критерии за приоритетите. Един инфраструктурен проект има приоритети в дългосрочен план. Друг преследва социални цели. За трети е важно наличието или отсъствието на пари. Ние трябва да се постараем да съчетаем всички тези приоритети в инвестиционната програма така, че да решат едновременно и големите въпроси на България, и личните проблеми на отделния човек.


Притеснява ли ви факта, че днес не се проявява толкова масов интерес към участието в приватизацията?


- Не. Това не е необходимо. Хората, които искат да участват в този процес, имат възможност да го направят чрез работническо-мениджърските дружества и чрез новите бонове. Никак не е задължително приватизацията да е всенародно дело. Накъдето и да погледнете по света, броят на наемните работници е много по-голям от този на собствениците.


Но това бе основната реклама на масовата приватизация, когато започна...


- Това бяха дивотии на БСП и те не доведоха до нищо. Но аз виждам нещо подобно и в програмата на Евролевицата, която твърди, че България трябва да стане народ от собственици и акционери. Който иска да става собственик, да става, който не иска - не. Защо да правим целия народ насила акционер?


А каква е вашата цел?


- Като християндемократическо управление ние търсим възможност държавата да определи правилата, които да помагат на хората сами да направят своя избор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във