Банкеръ Weekly

Общество и политика

НДСВ ЩЕ РЕВИЗИРА СДС-ПРИВАТИЗАЦИЯТА

Заканите на спечелилото парламентарните избори Национално движение Симеон II (НДСВ), че неговите експерти ще запознаят съдебните органи със съмненията си около редовността и разумността на някои от вече сключените приватизационни сделки, определено ще нарушат спокойствието на тези, които са ги подписали. През последните две седмици догадките кои точно купувачи и чиновници попадат на мушката на царските експерти се умножиха. Разследване на в. БАНКЕРЪ показа, че основание за тревога имат собствениците на поне четири големи предприятия. В този кръг не влизат заводите, купени от РМД-та, които сега треперят на ръба на фалита. Близък до депутатските среди на НДСВ източник разкри, че движението ще насочи стрелите си към приватизационните сделки за фармацевтичния завод Биовет - Пещера, шуменския завод Алумина, курорта Елените и столичния Хотел Рила.
Включването на

Биовет

в списъка на проблемните сделки е изненадващо, като се има предвид, че около раздържавяването му не се вдигна много шум. Вестник БАНКЕРЪ беше между малцината медии, които дадоха гласност и на гласовете против сделката.
През пролетта на миналата година (на 24 април 2000 г.) 54% от завода бяха купени от Българска фармацевтична компания (БФК) за 10.639 млн. щ. долара, платени изцяло в брой. Освен това БФК, зад която стои бившият приватизационен фонд Напредък холдинг, управляван от бизнесмена Кирил Домусчиев, се ангажира да инвестира в дружеството 10.03 млн. щ. долара, да запази предмета му на дейност, да поддържа регистрираната търговска марка в патентното ведомство и да осигурява работа на средно 1159 души. Тези задължения са в сила чак до април 2005 година.
По-любопитно обаче е откъде идват идеите за съдебни атаки срещу сделката. Успешната процедура за приватизацията на Биовет бе открита на 5 ноември 1999 година. Оферти подадоха четири фирми - освен победителите от БФК за завода кандидатстваха италианската Синтофарм, белгийската Импекстрако и холандската УАБ (WAB). Последните две обаче отпаднаха от състезанието, тъй като предложиха цени под минималната, искана от продавача - 9.5 млн. щ. долара. Белгийците оспориха отстраняването си, тъй като публикуваната от Агенцията за приватизация в Държавен вестник цена била офертна, а не минимална. Агенцията си взема бележка и на 19 ноември (крайната дата за подаване на оферти) обнародва ново съобщение: Офертната цена е минимална и е в размер на 9.5 млн. щ. долара. Тази промяна изхвърли от борбата Импекстрако и УАБ и те нямаха време да реагират. Белгийците са писали протестни писма до отговорните държавни мъже, но това не промени нещата. На сцената останаха само БФК и Синтофарм. Италианците бяха готови да наддават още на допълнителен кръг от преговори, но АП обяви фирмата на Напредък холдинг за победител. С 10.639 млн. щ. долара БФК взе преднина пред конкурентите от Синтофарм, които предложиха 10 млн. щ. долара.
Споровете породи и друго от предварителните изисквания на АП: купувачът да е с опит в бранша, производствена традиция и пазарно присъствие. Очевидно бе, че БФК не отговаря на тези условия. Мажоритарният й собственик Напредък холдинг придоби от масовата приватизация дялове в ловешкия завод за велосипеди Балкан, в пловдивския Търговски център Тракия и в още десетина предприятия, но нито едно от тях няма нищо общо с фармацевтиката.
Между другото сега Търговски център Тракия е един от фаворитите за покупката на далеч по-известния си столичен побратим Стоков базар Илиянци. Неговото имущество обаче е ипотекирано именно заради тегления кредит за приватизацията на Биовет. Така че евентуалното разваляне на сделката за пещерския завод неизбежно ще се отрази и на сделката за Илиянци.
Не съм чувал представители на НДСВ да имат нещо против сделката за Биовет, въпреки че поддържам контакти с тях, заяви за в. БАНКЕРЪ шефът на Напредък холдинг Кирил Домусчиев. По-скоро може да се каже, че лице, което сега е в орбитата на движението, навремето беше консултант на Синтофарм и в момента се стреми да извлече дивиденти от новата политическа ситуация, допълни той. И тричленен, и петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърдиха законността на продажбата на Биовет, така че няма какво повече да се гледа, отсече Домусчиев. Освен това, по думите му, БФК преизпълнява инвестиционната си програма - само за миналата година са вложени 4 млн. щ. долара. Заводът поддържа бизнесотношения със Синтофарм, въпреки съдебните дела пред ВАС, заведени от италианците, защото те са един от купувачите на продукцията на предприятието, макар и вече не основният.
Все пак, според мнозина специалисти, сделката за Биовет била чист подарък за купувача. Това може ясно да се види от счетоводните резултати на предприятието към края на 2000 г. - нетната стойност на активите му е 45.523 млн. лв., а задълженията му са символични. Само паричните средства по банковите сметки на Биовет по това време са 13.14 млн. лева. Всъщност миналата година приключи втората процедура по приватизацията на пещерското предприятие. През 1998 г. за купувач на 54% от капитала му бе избрана американската компания Ай Си Ен (ICN), собственост на бившия министър-председател на Югославия Милан Панич. Ай Си Ен дори внесе депозит от 1.36 млн. щ. долара (10% от договорената цена), но впоследствие не плати останалите пари. Причината бе, че нейните заводи пострадаха тежко от натовските бомбардировки над Сърбия през пролетта на 1999 година.
Не по-малко скандална бе друга приватизационна сделка, сключена през 1999 г. - продажбата на

шуменския металургичен завод Алумина

Договорът бе подписан на 13 септември след много оспорван трибой. Крайният победител се оказа консорциум между турската ФАФ метал санайи ве тиджарет лимитед ширкети и РМД Алумина инвест. Другите двама кандидати бяха Кибар холдинг - Турция, и регистрираната в Панама фирма Мастърс бизнес корпорейшън. Според договора новите собственици трябваше да платят общо 9 млн. щ. долара за 75% от капитала на дружеството. Партньорите разделиха акциите в съотношение 51:24 и така турците си осигуриха мажоритарния пакет. Двете фирми дължаха по сделката по 4.5 млн. щ. долара, но РМД-то запази преференцията си да плати парите за срок от 10 години.
Кибар холдинг предложи за пакета книжа цена от 5.8 млн. щ. долара. Тя е почти равна на сумата, предложена от консорциума победител след дисконтирането на офертата на РМД-то.
Мастърс бизнес корпорейшън даваше 4 млн. щ. долара - половината от тях при условие, че държавата отпише вземането си по ЗУНК за 9 млн. щ. долара. Разликата в мащабите на бизнеса на Кибар холдинг и ФАФ метал в Турция е съизмерима с разликата между Давид и Голиат. Победителят е познат с това, че през 1998 г. купи бирената фабрика Шуменско пиво. Докато Кибар холдинг притежава металургичен завод в югоизточната ни съседка. Освен това офертата му се ползваше у нас с подкрепата на Постприватизационния фонд, създаден от Европейската банка за възстановяване и развитие и чешката компания Европа кепитъл мениджмънт (ЕСМ). Директор на фонда по това време бе сегашният член на икономическия екип на царското движение Владимир Каролев. Може би това обяснява интереса на някои от роялистите към развалянето на приватизационния договор за Алумина. Зад панамската компания пък стояха италиански производители на алуминий начело с Фиат. В крайна сметка обаче АП избра консорциума между турците и РМД-то. Според слуховете причината за това са топлите им връзки с тогавашното ръководство на агенцията. Твърдеше се, че консорциумът е бил и единственият кандидат, който е научавал предварително предложенията на конкурентите си и е имал възможността да коригира собствените си оферти.
Дори и след сключването на договора обаче скандалите около Алумина не престанаха. Общото събрание на завода, провело се през ноември 1999 г., реши да увеличи капитала от 1.5 млн. на 4.48 млн. лева. Акциите записа един-единствен купувач - дружеството Алуметал, собственост на бившия приватизационен фонд Индустриален холдинг България. Новият акционер взе контрола върху близо 67% от книжата на Алумина. За ФАФ метал останаха 17%, а на РМД-то - малко повече от 8 процента.
Представителите на Кибар холдинг коментираха, че консорциумът е нарушил клаузите на приватизационната сделка за закупуването на завода. Защото според договора двамата купувачи нямат право да продават акциите си в продължение на три години. Всъщност формално това изискване е спазено. Въпросните 1 116 361 книги, които през септември 1999 г. представляваха 75% от капитала на Алумина, още са притежание на приватизаторите. Но след влизането на Алуметал в дружеството делът, който съставляват тези акции, спадна до около 25 процента. А дали това е нарушение на условията по сделката, могат да кажат само съответните съдебни органи.
Главните действащи лица в приватизационната драма около

черноморския курорт Елените

бяха две работническо-мениджърски дружества. Краен победител стана Елените инвест, което на 3 юни 1999 г. получи 60% от компанията срещу 7 млн. щ. долара. На практика обаче само 10% от тази сума бяха платени в брой. Според поправките в закона Лучников, направени през февруари 2000 г., останалата част може да се погаси с компенсаторки. Интересното е, че офертата на Елените инвест бе едва трета според стойността си. Алтернативното РМД - Елените турс, предлагаше 9.1 млн. щ. долара при същата схема на плащане. Служителите на АП обаче откриха, че двама от акционерите му не са работили в курорта и не му дадоха възможност да се ползва от преференциите за този вид дружества. Но дори и тогава цената на Елените инвест пак си оставаше по-малка от сумата, която заяви Петрол холдинг груп. Въпреки тези немаловажни детайли посредникът по продажбата на комплекса KPMG-Barents group предложи за купувач да бъде обявен Елените турс. АП пренебрегна мнението му и Захари Желязков сложи подписа си под договора с Елените инвест. Злите езици твърдят, че причина за тази толерантност на шефовете на агенцията към спечелилото РМД са връзките му с бившия председател на бюджетната комисия от 38-ото Народно събрание Йордан Цонев.
Споровете за собственост върху

столичния Хотел Рила

са от по друг характер. От доста време насам еврейската организация Шалом води съдебни дела за реституиране на 48.83% от активите на хотела. Окончателно решение по случая все още няма. Вместо това след относително лесна битка с още двама кандидати 51% от капитала на дружеството станаха собственост на РМД Риел 99. Говори се, че зад тази фирма стоят бившият министър на търговията и туризма Валентин Василев и столичният кмет Стефан Софиянски. Цената, която бе договорена на 12 юни миналата година, бе 3 607 500 щ. долара. От тях 10% бяха платени веднага в брой. Това е доста изгодно за РМД-то, като се има предвид, че първата вноска е равна на цената на 10-15 софийски двустайни апартаменти. А в активите на Хотел Рила се включва не само едноименната сграда, а и витошкият хотел Елица. Останалите дължими пари ще се издължават десет години, като съотношението между левовете и компенсаторките е 40:60. Приликата със сделката за Елените е, че освен с Шалом конфликт имаше и с останалите двама кандидат-купувачи. Разликите в предложените от тях и РМД-то цени обаче е още по-голяма. Вторият класиран - Бора консулт, даваше 1.8 млн. щ. долара без разсрочено плащане. Въпреки желанието си обаче фирмата не е поканена от АП да подобри офертата си. Хардинг финанс БГ пък бе декласирана, защото не внесе депозит.
Дали все още има правна възможност тези четири сделки да бъдат атакувани съдебно, ще покаже бъдещето. От опит обаче се знае, че управляващите имат лостове да влияят върху българската магистратура. Така че освен ударната приватизация, която обещава икономическият екип на НДСВ начело с Николай Василев, в близките месеци ще следим с повишено внимание и съдебните драми около минали сделки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във