Банкеръ Weekly

Общество и политика

НДСВ НАСЛЕДЯВА НЕПОЧИСТЕНИ ОБОРИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД

Доминантният по същество, промонархически вот на 17 юни бе предопределен от комплекс от фактори. И сред тях - не първи, но в никакъв случай и не последен, е внушаваното през цялото предходно десетилетие разбиране, че именно политическата конфронтация по време на прехода е източникът на всички обществени нещастия. Истината е доста по-различна. Острата гражданска конфронтация безусловно е белег за обществено заболяване. Но политическата конфронтация в България през 1989-2001 г. не бе и не е главната причина за социалноикономическия провал на българския преход. Обратно - тя е закономерен продукт на този провал.
Конфронтацията се схваща като резултат от биполярния модел. Всъщност българският политически модел

никога не е бил биполярен

Той беше и е многоблоков, полиархичен, а това, че двата основни блока са съперничещи, е естествен продукт на всяко политическо съревнование. Винаги е съществувал и трети основен субект - Движението за права и свободи, от когото често зависеше много. Но не формалният брой на основните политически сили е решаващ. През януари - април 1990 г. основните политически сили преговаряха на Националната кръгла маса (НКМ). У много хора нейното припомняне поражда необоснована, ирационална озлобеност. НКМ демонстрира, че по двете основни цели на българското общество - преход към парламентарна демокрация и ефективна пазарна икономика, в началото на прехода между основните политически сили има консенсус. Натрапването на клишето за полярността между двете основни политически сили нямаше опори във фактически следваната от тях голяма политика. Полярността, по-точно псевдополярността, предвидливо бе оставена на пропагандата и на някои историко-политически противоречия. Много често формулите те така, ние наопаки се лансираха от представители на политическите елити с видимата демонстрация на политическа театралност и неавтентичност. И зад нея се криеха не идеологически, а меркантилни съображения. Ако не бе податливостта на широки обществени слоеве към всевъзможни пропагандни спекулации, които блокираха адекватното разбиране на процесите, българският преход можеше и да

не бъде толкова провален

А България - толкова съсипана и ограбена.
Съществен компонент от пропагандно-политическия пейзаж на изминалото десетилетие бе двупосочната конфронтационност, произтичаща от уж центристки среди. Политическата философия, която те изповядваха, не целеше по-рационалното разбиране на процесите в обществото, а общото дискредитиране на двамата основни играчи, за чиито фланелки се бореха псевдоцентристите.
Желанието на обществеността да се стреми към отхвърляне на политическата конфронтация е честно и справедливо. Но проблемът е, че значителни обществени слоеве, изглежда, не желаят да приемат една такава същностна характеристика на демократичната политическа система като свободното политическо съревнование. Много често именно съревнованието в политиката, което е еквивалентът на конкуренцията в икономиката, се схваща от центристките и прагматичните среди като израз на конфронтация. Инкриминирането на последиците видимо цели

оневиняването на първопричините

Обществеността не вижда генератора на социалните си страдания в своята собствена обществено-политическа пасивност или неадекватна активност. Проблемът на българските партии не е в това, че са прекалено усърдни в преследването на публично огласените си политически цели, а напротив - в отсъствието на подобно усърдие. Тъкмо разочарованието от това партийно поведение кара обществото да търси личности, а не идеи.
Очевидно предстои то да се убеди, че изграждането на демократични публични институции е задача, много по-важна от откриването на хората, на които можем да повярваме, онези, които няма да ни разочароват, ярките личности и пр. Защото олигархичният консенсус е по-страшен от конфронтацията.
В обществото има натрупана огромна умора от политическото противопоставяне. Още по-силна е умората и отчаянието от политиката въобще, от политиците, а и от социално значимото.
Тезата, че на 17 юни българинът е отрекъл биполярния, конфронтационен политически модел, е инсинуативна. Случилото се трябва да се дешифрира по друг начин - на парламентарните избори половината българи показаха, че искат някаква нова, стратегически съвсем различна посока на политическия преход, с която свързват и представите си за

личното и националното оцеляване

Направиха го именно по формулата на двупосочната конфронтационност и тук отговорността на псевдоцентристкия модел на взаимно дискредитиране и инкриминиране едновременно и на левите, и на десните е значителна. Възприета бе тезата за равната отговорност на двата мастодонта. Вярно е, че НДСВ успя на тези избори заради огромния политически вакуум, образувал се между електоралното ядро на левицата и ядрото на десницата. Но е вярно и друго: че резултатите от юнските избори в определен смисъл са израз на

политическата деградация

на българското общество. Противно на клишетата мисля, че в една съсипана държава деполитизацията не е лекарството, необходимо на обществения организъм. То е по-скоро признание за рухване на съпротивителните му сили. Обществото се нуждае от ясни политически преценки за хода на прехода, за грешките и престъпленията, от силни политически програми и партийни общности, които са в състояние да гарантират ефективно управление. Не виждам как царското движение ще отговори на тези императиви.
Основателни са съмненията, че монархическото движение ще прокара нови разделителни линии в българското общество. Въпреки вероятно честните декларации на Симеон Сакскобургготски, че не се стреми

да възстанови монархията

напълно нормално е да се очаква постепенното преструктуриране на българското политическо пространство по оста републиканци - монархисти. Не става дума за двупартийно противопоствяне, а за идейно-политически нееднородни ансамбли.
Представата, че Симеон Сакскобургготски някак ще въведе или ще възстанови едно извънвремево гражданско спокойствие, която доминира сред многопосочно разочарованите и която се трансформира в просимеоновски вот, е нереалистична. В българското общество има екстремен потенциал на неудовлетворена жажда за социална справедливост, дори за възмездие, произвеждаща гражданска агресивност. След Симеон Сакскобургготски тръгва

огромна политическа клиентела

и няма формула на властта, чрез която тя би могла да бъде удовлетворена. От царя стотици хора ще очакват не определен тип политика, а привилегии, извличани чрез политиката. Вътрешнопартийната конкуренция в монархическото движение ще бъде по-остра, отколкото сред останалите значими политически сили. И тъй като бившият монарх очевидно няма да толерира публичните войни между своите политически последователи, войните ще станат най-вероятно сенчести.
НДСВ дотук не подсказва, че има политически отговор на проблема как да регулира отношенията между изгубилите и спечелилите от прехода.
Така че надеждите за скорошен край на политическата конфронтация в България ми се струват необосновани. Не защото политиците са лоши хора, а защото свободното общество се развива, като осмисля и разрешава конфликтите си. Не като ги крие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във