Банкеръ Weekly

Общество и политика

НДСВ НАПОМНЯ ПОВЕЧЕ ДВОРЕЦ, ОТКОЛКОТО ПАРТИЯ

Социологът Андрей Райчев пред в. БАНКЕРЪГ-н Райчев, след местните избори натискът от всички страни за промени в кабинета се засили. На какво, според вас, се дължи това?- В навечерието на местните избори се водеше много сериозна подготовка за последен опит за прекратяване на мандата на сегашното мнозинство отвън. Но битката избори не беше нито загубена от НДСВ, нито спечелена от някой друг. Освен от коалиционния партньор ДПС, който се представи над очакванията си. Така вместо проблем за предсрочни избори имаме проблем за нов баланс в сегашната власт. Според мен вероятно ще бъде постигнато сравнително дългосрочно споразумение до края на мандата с ДПС и с определени сили в НДСВ. Нещата много зависят от това, дали Ахмед Доган е решил как да направи партията си неетническа, което е голямата му цел. Нищо чудно в ръководството на ДПС да влязат силни играчи, и то българи. Моята хипотеза е, че такъв възможен вариант е интегрирането на Емил Кошлуков или на някакво друго парче от НДСВ в едно неетнически разбрано Движение за права и свободи. Според мен лидерът на ДПС ще решава въпроса за трансформацията на партията си не само с оглед на по-голямо участие във властта, но и с оглед представянето на ДПС на следващите парламентарни избори. Г-н Доган е човек, който не обича да има само една отворена врата в помещението, камо ли помещение без врати. В момента му е отворена само вратата вляво и това го притеснява, защото не може да си осигури достатъчно добри условия. Тоест Доган трябва да отвори и дясната врата и мисля, че г-н Кошлуков е достатъчно подходящ в случая.Искате да кажете, че Доган стои зад плана на Новото време да се отдели от НДСВ?- Той просто използва този процес. Хората от Новото време не говорят за сваляне на правителството. Те говорят за по-голяма своя самостоятелност като парламентарна група и за свои места в Министерския съвет, тоест запазват позиция на коалиционен партньор. Ще бъдат умерени в исканията си и ще се пазят да не съборят цялото. Все по-разпространена става хипотезата, че ще бъде сформирано програмно правителство и съответно ново неформално мнозинство в парламента, вероятно с подкрепата на БСП. Това няма ли да е подмяна на вота на избирателите?- Всичко зависи от това дали Симеон Сакскобургготски ще бъде отново премиер. Ако това е така, каквото и ново да има и както и да се нарича, това е неговият мандат. БСП като цяло със сигурност не би се включила, защото така ще провали евентуалните си възможности за победа след това. Като експерти - сигурно е възможно. Да си припомним Бриго Аспарухов, Димитър Калчев, Костадин Паскалев. Това е типичната за г-н Сакскобургготски тактика да гребе с две весла - лявото и дясното. Както и да се освобождава от съответните хора - навремето от Стоян Ганев, сега вероятно други ще бъдат свалени от лодката. Промените в кабинета ли са начинът НДСВ да си върне част от доверието на хората?- Легендата, че царят ще дойде и ще оправи нещата, не е възстановима, защото тя беше свързана с точно определен исторически момент, изигра своята роля и приключи. Онова НДСВ, което разби биполярния модел, е едно нещо, а това НДСВ сега, което се стреми да заеме място в политическата скала, е съвсем друго. Едното имаше размит, синьо-червен електорат, а сегашното си има немного голям, но центристки електорат. Това са други хора и тези, които са разочаровани от царя, не могат да се върнат. Въпросът е НДСВ да се идентифицира. Хората, които са там, трябва да покажат, че са центристка партия и да се деперсонализират. Те нямат никакви шансове като царски хора. Силната персоналност на една партия е възможна само в много начален етап на нейното развитие. Този ефект ли се цели с идеята да бъде махнато името на Симеон Втори от името на НДСВ?- Това е най-малката страна на тази идея, но е символ на промяната. И е много логично и разумно. Но въпросът не е в еднократния символ. Въпросът е хората в НДСВ да излъчат идейни послания, но за това трябва да имат вътрешнопартиен живот. Сега много повече приличат на дворец, отколкото на партия - изказват личните си мнения и всички различия се превръщат в конфликти. Нормално е всеки по-важен въпрос да дели партията на такива, които казват да, и на такива, които казват чакайте да видим. В НДСВ всеки въпрос някакси увисва. Това е така, защото те нямат структура на истинска партия. Все още това са приятелите на Симеон Сакскобургготски и чакат той да каже. Няма ясен механизъм на политическа дискусия и това е така, защото те не дискутират политика, а морал. Но този модел е наложен от Симеон Сакскобургготски.- Така възникнаха нещата. Но първоначалните планове на Симеон Сакскобургготски бяха съвсем други. Коригира ги действителността. Парадоксът на неговото присъствие и това на хората около него е, че те не реализират замисли, а заварват резултати, към които трябва да се адаптират. От замисъла за конституционна монархия получихме като резултат центристка партия. Но това всъщност е много ценно за България. Ако ние впишем в политическия си модел една малка центристка партия, която да прескача парламентарната бариера, от катастрофичен модел на политическо развитие ще преминем към плавен модел. Наличието на малка центристка партия или на стабилен център ще даде възможност властта да се прехвърля без сътресения. Чисто и просто излизат от единия съюз и минават в другия. Разбира се, много е изгодно да си такава малка центристка партия, защото практически си винаги на власт. Социалнолибералният съюз за България не е изключен. Тук ДПС също ще играе положителна роля, те вече веднъж проиграха такъв съюз на президентските избори и той се оказа ефективен. Само че тогава в БСП се опариха много от ДПС, тъй като не можаха да стигнат до обща кандидатура на първия тур. В крайна сметка въпросът ще се реши, когато се видят резултатите от следващите парламентарни избори. Какво се крие, според вас, зад зачестилите заплахи на държавния глава за президентска република?- Според мен идеята за президентска република е много опасна за България. Хората може би не разбират точно какво значи президентска република. Това значи да избираме пряко министър-председател, който обаче няма да се нарича така, а ще се нарича президент. Представете си страна с нашата склонност да трупаме лична власт, в която всички ресурси са съсредоточени в един човек. Сега поне парламентът има механизми за контрол, може да го блокира и т.н. Ако върнем филма малко назад, как щяха да се казват българските президенти, ако бяха избирани пряко от народа - Жан Виденов, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски, това бяха мнозинствата през последните години. Приказките за президентската република са като приказките за мажоритарната избирателна система - звучи много добре, но практическият резултат, ако утре въведем такава система, ще бъде връщане на биполярния модел. Но хората малко мислят за това.Може би защото нещата не се оправят бързо, хората търсят алтернатива в силната ръка, а политиците се опитват да се възползват от тази тенденция?- За щастие не всички политици, но някои се опитват. Където е имало силна ръка, след това трева не никне. Никаква силна ръка не ни трябва, за да се оправим. Ние вече сме прехвърлили билото, но трябва да изчакаме това оправяне да се разгърне. Остават броени години до влизането ни в Европейския съюз. Ако сега идиотски, от нетърпение, в последния момент направим някоя тъпотия, това ще е непростимо. И ще ни сложат в следващия ешелон с македонците и сърбите, където между другото ни е мястото. Цяло чудо е, че ние ги изпреварихме. Прескочили сме трапа, но хората ги боли, защото платиха неимоверна цена, но тя вече е платена. Сега ще идват дивидентите. А какво трябва да правят политиците в този случай?- Много е важно да не направят някоя глупост. Горе-долу трябва да правят това, което правят и сега, но ако може, да се изработи система, така че да се краде по-малко. Това обаче не е техен проблем, а на обществото. Даже бих казал, че ни трябва ФБР. Става дума за система с международно участие - подобно на финансовия борд, подобно на митниците, където макар и малко, нещата се оправиха, откакто ги наблюдават англичаните. Нещо такова няма ли да се случи, като влезем в НАТО?- Не, защото хората са демократи и не се бъркат. Ние трябва да си го поискаме. Малко страни го искат, но аз съм сигурен, че ако някой действа активно, ще стане. Затова много важен е въпросът за легализирането на системата за финансиране на партиите. Нашите партии, и преди и сега, се финансират нелегално. Партията, взимайки властта, става зависима от някакви хора, от които и тя не иска да бъде зависима, но няма как. Най-често тези хора наливаха пари във всички по-големи партии, да не би да сбъркат. Необходимо е държавата да се ангажира сериозно с финансирането на партии. Пречката за тази промяна са хората, които едва ли ще преглътнат лесно да се раздават пари на партиите. На обществото трябва да му бъде разяснено, че това ще му излезе по-евтино, отколкото един бизнесмен да финансира някоя политическа организация със сто единици и след това да получи двеста, когато тя влезе във властта. Не е ли по-добре родителят да разреши на детето да пуши вкъщи цигари, отколкото да го тласне да пуши навън марихуана? Готови ли са политическите централи да се откажат от нелегалното финансиране?- Зависи кой. Някакво нерегулирано финансиране пак ще има, но няма да е решаващото. Никой политически лидер у нас, когато е на власт, не би се ангажирал да разпердушини финансите на опозиционната партия, защото не е коректно, нали той самият също е участвал в такива схеми. И те са се договорили това да се пази в тайна. Ако не спрем тази болест сега, следващата фаза е директно купуване на избори. И досега имаше такива периферни неща като купуване на ромски гласове, някой докарал мутри и т.н. Сега обаче нещата се променят, защото медиите започват да стават продажни. Вижте медиите по време на отминалите избори и е ясно за какво става въпрос. А това е голяма опасност за демокрацията. Държавата трябва да противостои на естествената тенденция на пазара да меркантилизира политиката, като легализира нещо, което и бездруго съществува.

Facebook logo
Бъдете с нас и във