Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАТО И РУМЪНСКОТО ЕТНИЧЕСКО ДОМИНО

В началото на ХХI век терористите атакуват Америка, Европа и Азия. Пред лицето на общия неприятел само въпрос на време е кога ще има ново преразпределяне на стратегическите задачи между двете военни суперсили САЩ и Русия. Това прави Запада наистина заинтересован от разширяване на НАТО. Привличането на повече държави в пакта увеличава възможностите за гарантиране на собствената му сигурност. Поддържаме кандидатурите за членство в НАТО на всички нови демокрации в Европа - от Балтийско до Черно море, които споделят нашите ценности и са готови да допринесат за сигурността и стабилността в евроатлантическото пространство - заяви президентът Буш. Но всички официално поканени кандидати ще влязат в пакта, когато бъде оценено, че са изпълнили необходимите условия. Всъщност, става дума за две страни - България и Румъния. Но докато нещата около България изглеждат ясни, Румъния има и исторически, и геополитически проблеми.Ако не се случат някакви извънредни политически или икономически събития, Букурещ ще стане член на съюза до края на следващата година. Бързите действия, които НАТО очакваше от Румъния в сферата на икономическите и административните реформи, се оказаха невъзможни за осъществяване в краткосрочен план. След събитията от 11 септември вече може и да не са толкова актуални Запазването на стабилността в страната, реалното политическо приближаване към Запада, борбата с новите заплахи и един темп на икономическата реформа, макар и не подчертано възходящ, бяха оценени от Вашингтон като достатъчни, за да бъде страната привлечена в орбитата на НАТО. Но Румъния има дълбоки, наследени проблеми, които могат да попречат на присъединяването й към алианса. Географски Румъния и нейните североизточни съседки Украйн Молдова са в регион, който след разпадането на Съветския съюз е своеобразна буферна зона, в която има политическа нестабилност, икономически безпорядък и вакуум в сигурността. Исторически отношенията на Румъния със съседите се определят от неблагоприятната география на региона, неговата историческа съдба и политиката, водена там. В резултат на Първата световна война стана възможно създаването на Велика Румъния. Двадесет години след това пактът Рибентроп-Молотов й отне Бесарабия, Северна Буковина (днешната Република Молдова) и Южна Добруджа. И ако в очите на румънците тези територии са свещени румънски земи, за украинците те са древни украински земи. Въпросът е сложен, особено в контекста на румънското историческо разбиране за Бесарабия и Буковина. Румънските безпокойства, свързани със сигурността на североизточната граница, се основават на историческото минало и на националистическите претенции, че тези области - обхващащи територия колкото днешна Молдова и част от Югозападна Украйна, по право принадлежат на Румъния. Естествено Букурещ официално не може да предяви претенции за връщането на тези територии, които и днес са населени с етнически румънци. По същата причина, по която и Унгария не може да претендира за Трансилвания, сиреч Западна Румъния, населена с етнически унгарци. Но там въпросът се решава по друг начин.Добросъседските отношения между Румъния и Унгария бяха помраченислед като през юни 2001 г. унгарският парламент прие закон, даващ специални права на етническите унгарци, живеещи извън пределите на Унгария. Законът, който влезе в сила на 1 януари 2002 г., дава привилегии на 3.5 милиона етнически унгарци, живеещи в шест съседни на Унгария държави. Срещу специална карта, удостоверяваща статута етнически унгарец, представителите на унгарската общност в Румъния, Словакия, Югославия, Украйна, Хърватия и Словения ще имат право да работят легално в Унгария три месеца в годината, да получават безплатно университетско образование, да ползват социална защита и привилегии в сферата на здравеопазването. Този закон предизвика остра реакция в Румъния, където живеят 1.7 милиона етнически унгарци. Според Букурещ той създава дискриминация спрямо останалите румънски граждани и може да предизвика напрежение между етническите групи в страната. Букурещ се опасява, че заради предвидените в закона фактически привилегии етническите унгарци в Румъния могат да нараснат от сегашните 1.7 милиона души на близо три милиона, предвид разликата в икономическото положение в Румъния и в Унгария. Впрочем така бе до средата на изминалата седмица, когато Румъния и Унгария подписаха документ, елиминиращ спорния закон. Така непосредствената опасност бе отстранена.Сегашното румънско правителство официално няма териториални претенции към никоя държава и изключва всякаква възможност Румъния да анексира изгубените територии със сила. Вярно е също, че тя първа призна новите независими републики по североизточните си граници и изцяло зачита техния суверенитет. Наред с това Букурещ продължава да настоява правителството на Руската федерация да осъди по дипломатически път пакта Рибентроп-Молотов и неговите секретни анекси, въпреки че се отказа от тази клауза в двустранните политически договори, които сключи с Украйна през 1997 г. и с Молдова през 2000 година. Проблемът между Румъния и Украйна, който остава ябълка на раздора, е не толкова Бесарабия и Северна Буковина, а спорният Змийски остров в Черно море. Украинците категорично отказват да обсъждат всякакви териториални отстъпки. Така, въпреки сключения двустранен политически договор, този въпрос остава нерешен. Това влияе върху двустранните отношения, които остават хладни. Такива са отношенията и с Молдова.

Facebook logo
Бъдете с нас и във