Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАТО ХРУЩИ В ЧЕЛЮСТИТЕ НА МЕНГЕМЕТО САЩ-РУСИЯ

Съединените щати извършиха успешно изпитание на ракета-прехващач, която свали една междуконтинентална ракета Минитмън-2 на 231 км височина над Тихия океан. Тестът бе по програмата на президента Джордж Буш за противоракетен щит, който в началото на годината усложни отношенията с Русия и възбуди старите сенки на голямото противопоставяне от времето на Студената война. Почти по същото време, когато американската ракета бе изстреляна от военновъздушната база Ванденберг в Калифорния, в руския град Севернодвинск президентът Владимир Путин присъства на церемония по официалното предаване на новата супермодерна атомна подводница Гепард. Руската подводница, която по класификацията на НАТО е най-тихата подводница в света, носи на борда си 28 крилати ракети Гранит. Успяхме да прехванем ракетата, похвалиха се от Пентагона. На руски език това би могло да прозвучи като успяхме да пуснем подводницата. Двете случки бяха скромно отбелязани в международните хроники. На същия този 4 декември дипломацията на Вашингтон и Москва премълча историята с военните случки в Севернодвинск и атола Кваджалейн и беше ангажирана изцяло с глобални разсъждения за проблемите от Балканите до Филипините и със спонсорството на мирния процес в Близкия изток. Дипломатите Колин Пауъл и Игор Иванов даже се договориха без проблеми да работят заедно, за да бъде избегнато най-лошото в израело-палестинския проблем. Просто казано, опитите с противоракетния щит на Буш и влизането в действие на супермодерната подводница на Путин не станаха повод за лошо настроение, въпреки че досега точно четири пъти Вашингтон и Москва неуспешно се опитваха да намерят соломоновото решение в спора за противоракетната отбрана. Последният път бе в ранчото на Буш в Тексас, когато двамата президенти направиха най-голямата досега офанзива на усмивките. Тогава, в средата на ноември, Владимир Путин даде тон с едно изявление. Каквото и решение за противоракетния щит да бъде намерено - каза той - то ще е в интерес на двете страни и няма да заплашва света. Изявлението бе в добър синхрон на това, което по същество каза Буш: Времето на взаимната заплаха е отминал етап. Изводите от досегашната история с противоракетния щит не могат да предизвикат много прогнози. След като тестът с ракетата откри пътя за по-реалистичните изпитания, както казват военните, би следвало дипломацията да открие по-реалистичните перспективи за новите глобални отношения. В действителност американо-руският спор си остава неразрешен и това вероятно ще трае много повече време от следвоенното устройство на Афганистан или пък от времето, необходимо за разчистване на последните остатъци от Базата на Осама бин Ладен. Изминалата седмица просто поднесе поредните доказателства, че Съединените щати и Русия демонстративно се опитват да омаловажат проблема противоракетен щит. Кондолиза Райс, съветничката на президента Буш по националната сигурност, подчерта, че този въпрос е само малка част в рамките на всеобхватните отношения. Преди месеци такова изявление бе немислимо, както не можеше плановете на Буш за ракетна защита от рискови държави да не се обвържат с отношенията не само с Русия, но и с европейските съюзници в НАТО. Взаимната заплаха не съществува, съществува обща заплаха. Това е изречението-екстракт, което онагледява поведението на Москва и Вашингтон и на практика формулира фундманталните отношения на Запада с Русия. Тези отношения по принцип минават или се оглеждат в отношенията между НАТО и Русия. Афанистанският мотив в новото подреждане на световните работи постоянно присъства по начина, по който бе заложен в самото начало. Неговата отредена роля е да бъде поводът. След политическите договорки за бъдещето на Афганистан стана ясно, че страната е пред един доста объркан и труден период. Глобалните отношения, изглежда, са в същото състояние и отново са в своеобразен преход. Макар този преход да се очертава като най-лесното нещо след края на голямото противопоставяне. Краят на НАТО или ново бъдеще за ролята на НАТО? Това са двата въпроса, които отново възбудиха дипломацията и туриха отпечатък върху срещата на външните министри от НАТО в Брюксел. Тази среща бе първата, след като бе задействан чл. 5, който урежда колективната самоотбрана. В нейния дневен ред естествено първо попада бъдещето на международните сили за сигурност в Афганистан и борбата срещу тероризма, но в него има и един на пръв поглед скромен детайл. Едва ли генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън може да се похвали с нещо значимо като действия на НАТО в афганистанската война. Освен вкарването в действие на член 5.Другото, както казва самият Робъртсън, е повече от символично и би могло да се сложи само в няколко реда на един лист хартия - пет самолета Ауакс за въздушно разузнаване, които даже не работят в Афганистан, а в САЩ. Независими анализатори също твърдят, че значението на НАТО за войната в Афганистан е нищожно, защото, както заявиха от Фондацията Карнеги, тази кампания, както и всички подобни кампании ще бъдат коалиции на желаещите, напълно доминирани от САЩ и с принос само на основата на двустранните отношения. Виден представител на Института за проучване в сферата на сигурността към ЕС също бе цитиран да твърди, че чл. 5 е само псевдоавтоматична клауза за въоръжена помощ и едва ли не инструмент съюзниците да подкрепят политиката на Съединените щати. Академично настроените среди също поднесоха подобна теза, но с акцент върху факта, че афганистанската мисия само е засилила едностранния подход на Вашингтон. Всъщност за липсата на реално военно присъствие на НАТО в Афганистан има поне две сериозни причини и една много сериозна последица. Причините: първо, американските въоръжени сили нямаха нужда от такава подкрепа, която би затруднила не само действията на американските военни, но и руската подкрепа, защото всяко действие в рамките на НАТО минава през един сложен процес на одобряване. Второто е по-глобално и бе изразено по следния начин: американските жизнени интереси вече не са заплашени от Европа, както е в Близкия изток, Централна Азия и Далечния изток. Тази теза напомня плахите предположения в началото на годината, че вниманието на Съединените щати ще се измести извън Европа. А последицата е, че вкарването на чл. 5 и липсата на реални действия на НАТО в Афганистан докараха много въпроси относно смисъла на съществуването на пакта. Десетилетия съюзът бе укрепван заради отношенията с Русия. Сега тъкмо отношенията с Русия се обезсмислят и налагат търсенето на нови формули и формулировки. Още във вторник вечерта генералният секретар на НАТО Робъртсън разсъждаваше пред фондация Конрад Аденауер в Брюксел точно в тази посока. Както НАТО, така и Русия се намират в исторически преход - рече той. Новите дипломатически формули по традиция най-напред засягат интерпретацията на формата и ако опитът е сполучлив, се посяга върху съдържанието. В момента НАТО и Русия са в т.нар. формат 19+1, който вече изглежда неудобен. Хавиер Солана и този път даде тон. По време на Асамблеята на Западноевропейския съюз (ЗЕС) върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността каза, че отношенията между НАТО и Русия са надраснали формата на Постоянния съвет Русия-НАТО и това вече е предмет на преговори с Русия. Форматът трябва да е 20, каза Солана и подчерта, че това е добрата новина, която ни подсказва, че светът се променя, Европа се променя и Русия може да работи по-тясно в нашите структури. Франция отиде още по-далеч. Париж официално заяви, че смята да отговори на стратегическия избор на президента Путин, който е избор, насочен към модернизация. В общия приповдигнат тон британският премиер Тони Блеър показа предпазливост, като поиска съветът НАТО-Русия да разисква само проблеми, свързани с тероризма и определени въпроси в някои сфери на сигурността, като неразпространението на оръжията и мироопазващите сили.В общия тон на Запада добре се вписват изявленията на Путин, че сближаването между Русия и САЩ не е тактически ход, а стратегическа тенденция. Точно тук се крие и руската дипломатическа амбициозност - да представя НАТО само като мост към участието на Русия в бъдещата система за европейска сигурност. Излиза така, че отбранителният потенциал на Русия, според думите на Путин, и този на Съединените щати, според реалностите на афганистанската война, е достатъчно голям, за да изключи европейските съюзници от НАТО от решаваща дума в глобалния баланс. Докато върви реториката за формата на новите отношения, хладният анализ на тази тиха еволюция показва, че все още е много рано да се пее Осанна за бъдещото сътрудничество между Запада и Русия. Няма да е лесно разбирателството по въпроса как ще се вземат решенията при едно пълноправно членство на Русия. Защото в Европа все още не могат да изговарят изреченията успяхме да прехванем ракета или успяхме да пуснем подводницата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във