Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАСРЕЩНИ ВЕТРОВЕ В ПОЛИТИЧЕСКАТА ЗИМА

Странни ветрове клатят декорите на политическата сцена в последно време. Земеделците пак са се застягали за бой. Яне Янев обяви началото на зашеметяващи акции с названия, сякаш взети от шпионски роман. Земеделски вятър и Тайфун ще прелетят през отечеството, а войводата Яне щял да координира битката от хеликоптер. След като СДС колкото помпозно, толкова и екзотично хвърли изпълнителната власт в ръцете на прокуратурата, при сините ексцентричностите продължават. Костов е лансиран за столичен кмет, сенатори изправят ръст в защита на синята идея неясно от кого. От БСП все така си идват традиционните странни послания - управлението е пълен провал, водят ни към предсрочни избори, готови сме за избори, но ще изчакаме, ще видим, трябва да се реши. Изобщо нещо ще стане, но като му дойде времето. Сетне изведнъж сюрпризират публиката с политическо решение, че България може да подкрепи САЩ дори при едностранна военна атака срещу Ирак (ей, това е БСП! Юнаци!). Във въздуха витаят неясно откъде и защо лансирани идеи за кръгли маси, нови януарско-февруарски сценарии. Вярно, календарът сочи тия месеци, но това става всяка година. Преди - нищо. А сега се дискутират, отхвърлят, анализират, предъвкват. В медиите очевидно има криза в политическия жанр само прословутите тъмни сили на Николай Василев вече са тема за коментари и анализи от една седмица и се дъвчат, ли дъвчат с отчаяние, издаващо неистов глад за събития, теми. Сторонници на правовия ред се мятат като лъвове в защита на върховенството на закона и за пореден път повтарят сакрални слова за нещо, за които нито хората вярват, че функционират в България, нито пък правистите си вярват сами. Ако се отдръпнем за миг от думите, ще забележим учудващия дефицит от реални действия, социални процеси и масови настроения, които да оправдават словата. На практика и политиците, и медиите заливат обществото с послания, които слабо или никак не вълнуват хората като цяло и в които не вярват и самите изричащи ги. Политическият театър започва да прилича на представление на отдавна изтъркана постановка без зрители, където самите артисти произнасят репликите си без патос, формално - пиесkата да върви. Зрителите нито могат да чуят нещо за себе си, нито нещо вълнуващо ги, нито пък ще му повярват. Разочарованите от НДСВ избиратели нито искат промяна, нито виждат политическа алтернатива. Колкото до СДС и БСП, табличката, която публикуваме, е доста красноречива. АКО СДС СЕГА, ДНЕС ВЗЕМЕ ВЛАСТТА, ПО-ДОБРЕ ИЛИ ПО-ЗЛЕ БИ УПРАВЛЯВАЛ ОТ НАСТОЯЩАТА ВЛАСТ?1. ЩЕ УПРАВЛЯВА ПО ДОБРЕ 9 %2. СЪЩОТО ЩЕ Е 31 %3. ПО-ЗЛЕ ЩЕ Е 31 %АКО БСП СЕГА, ДНЕС ВЗЕМЕ ВЛАСТТА ПО-ДОБРЕ ИЛИ ПО-ЗЛЕ БИ УПРАВЛЯВАЛА ОТ НАСТОЯЩАТА ВЛАСТ?1. ЩЕ УПРАВЛЯВА ПО-ДОБРЕ 15 %2. СЪЩОТО ЩЕ Е 27 %3. ПО-ЗЛЕ ЩЕ Е 25 %*Данните са от национално представително изследване на агенция Медиана, проведено в края на декември 2002 година. Разликата до 100% е за сметка на неотговорилите и неизразили мнение. Въпреки всичко този на пръв поглед пълен хаос има вътрешна логика, основна движеща сила. По-точно е да се каже сили, защото са провокирани от два взаимосвързани процеса. Първата е обръщането на политиката почти изцяло навън, към големия свет. Само по себе си нелошо нещо, ако не бяха проблемите в страната. Управляващите не могат повече да оферират прочутото очаквано икономическо чудо. Малките прагматични стъпки не топлят масата избиратели, но и опозицията не вижда какво друго би могла да предложи за вътрешна употреба. Няма и големи корупционни скандали мръсни ръце, облажване от властта, с които да се захване (няколкото опита на опозиционните партии да се закачат с тази тема изтляха още преди да се разгорят). При това положение единственото възможно решение опозицията вижда в демонстрация на някаква активност за вътрешна употреба, колкото да не загасне огънят и реална игра навън - с новите ни западни партньори. На практика тази игра се свежда до следното - изцапай другите пред големите чичковци и се направи на много техен човек. Ако се вгледаме внимателно в основните ходове на опозицията, те бяха и в момента са насочени към това да се попречи на управляващите да спазят поети или наложени им ангажименти. Обвиненията на СДС към Симеон Сакскобургготски в антинатовщина и заплахите какво щяло да стане, ако не получим покана за пакта, беше игра в тази посока. И АЕЦ, и БТК, и Булгартабак - също. Дори изненадващата позиция на левицата от сбирката им в Рибарица (за възможна подкрепа на БСП и Коалиция за България за САЩ срещу Ирак) е точно в тази посока - за външна, а не за вътрешна консумация. Втората линия, вплитаща се в първата и подреждаща наблюдавания хаос, е битката със или за съдебната система. Че тази битка предстои, беше ясно доста отдавна. Тя можеше да бъде съзряна още в първите искри, прехвръкнали между Бойко Борисов и магистратите. Както и в тежненията за промяна на конституцията, в критиките срещу несменяемостта и имунитета на магистратите, в острите до недипломатичност изказвания на някои западняци с второстепенно влияние. Но също и в авторитетни доклади и препоръки. За всички беше ясно, че създадената стройна, подредена и независима от каквото и да е съдебна и правораздавателана система има това неприятно качество да обслужва преди всичко самата себе си, но не и обществото, икономиката. Беше ясно и че това трябва да се промени, а пък промените няма да допаднат на голяма част от правораздавателите. След първите престрелки - преди всичко словесни - битката започна реално: стопиране на актове на правителството, суспендиране на сделки, прокурорска проверка за възможност да се извърши престъпление по служба от изпълнителната власт, блокиране на държавния бюджет, последвано от опит за отстраняване на съда от приватизационните сделки. Кой ще бъде победител в тази война предстои да видим. Важното в случая е, че тази битка се вплита в първата, вече очертана промяна - обръщане на активната политика изцяло навън, към САЩ и Западна Европа, а не навътре, към избирателите. Магистратите скочиха (по-вярното е, че в търсене на политически съюзници паднаха в капана) в тази политическа игра и вече едва ли е възможно връщане към предишното статукво. Така че сценката, която вероятно ни предстои да наблюдаваме, е война със или за съдебната система на фона на война в Персийския залив и съпътващите напъни за доказване на това кой е най-истинският и най-верен съюзник на... който е актуален в мига. За масова употреба това ще се нарича вътрешнополитически живот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във