Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАРОДИТЕ НА БАЛКАНИТЕ НЕ ОЦЕНЯВАЛИ, ЧЕ СА ДОБРЕ

Жителите на бившите комунистически държави не оценяват до каква степен се е подобрило положението им, твърди проучване на Централноевропейския университет в Будапеща. То бе представено на тазгодишния септемврийски Икономически форум в полския град Криника. А игнорирането на успехите може да омаловажи дори най-успешните пазарни реформи, заключават авторите му. Проучването е съсредоточено върху нагласите и оценките на жителите на Балканския полуостров. Констатира се, че дори когато правителствата са свършили добра работа при прилагането на пазарните реформи и доходите на населението са се увеличили, те не са успели да повишат като цяло доверието на хората в начина им на живот (виж таблицата). Дори напротив, по-силният икономически растеж не покачва ниското доверие в институциите, дори се наблюдава тенденция към срив на очакванията в бъдеще.Част от проблема, изглежда, се корени във факта, че много от участниците в реформите се смятат за жертви на промените. В България, която е регионален лидер в икономическите и институционалните реформи, едва 18% от интервюираните смятат, че страната се е движила във вярна посока през 2002 година. А по-малко от 6% преценяват, че тяхното лично положение се е подобрило чувствително. Вероятно страховете на хората, че личното им състояние и жизнения им статус са станали по-несигурни в пазарни условия, надделяват над задоволството им от материалните придобивки. Възможно е също икономическият ръст в много от изследваните стопанства в преход да е бил по-нисък от очакванията и да е разбил надеждите на мнозинството за мигновенно забогатяване. Това е породило чувството на възмущение и загуба и възродило митовете за златното минало. Подобни възприятия могат да окажат реален ефект върху икономиката на отделните държави. Хората, които не вярват в бъдещето си, пестят малко, а реформите без широка обществена подкрепа са политически по-податливи на обрат. Следователно, ако политиката, която стимулира успешно икономическия ръст, не успява да създаде свои привърженици, заключават авторите на проучването, то тази подкрепа трябва да се изгради със специфични, допълнителни политически средства.Да се идентифицират проблемите и нуждите не е лесна работа. В доклада съвсем резонно се настоява за две неща. От една страна - за целенасочени помощи за онази част от населението, която наистина е пострадала от реформите. От друга - за по-твърда нормативна и антикорупционна политика за отстраняване на хищническия елит, забогатяващ благодарение на монополите и на пазарни спекулации. Първата идея би била прекалено скъпа, а втората, макар и необходима, винаги е трудно изълнима. Проучването препоръчва също по-широк политически диалог между гражданските организации. За съжаление тези прекрасни хора - техните членове, невинаги са сред най-ревностните привърженици на пазарната икономика. По-енергичните усилия на самите правителства за популяризиране на реформите изглеждат добра идея, макар че и този подход може да има непредвидими последствия. В Източна Европа винаги е съществувал излишък от правителствена пропаганда. И макар голяма част от нещата в нея да са истина, те просто ще бъдат пренебрегнати. НЕДОВОЛСТВО НА БАЛКАНИТЕДържава Процентна промяна на БВП на човек от населението с натрупване в периода 1997-2002 г. Процент от населението, който смята, че страната се е движила във вярна посока през 2002 годинаАлбания +35 няма данниБосна и Херцеговина +32 23България +29 18Хърватска +15 28Румъния +8 34Македония +6 18Сърбия и Черна гора -6 49Източник: Виенски институт за международни икономически проучвания; Международен институт за демокрация и подпомагане на изборите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във