Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАРЕДБА ПЛАШИ И РАЗСМИВА, ЗАТОВА Я СПИРАТ... ЗАСЕГА

БНБ не се реши да приеме Наредбата за лицензиране

на банкери. Тя, както изисква чл. 9, ал. 2 от Закона за банките

(ЗБ), ще увековечи правилата, според които притежаващият

квалификация и професионален опит ще получи сертификат за банкер.

Първоначалният вариант на наредбата, който публикуваме отделно,

ще бъде преработен значително. В пренаписването ще участват и

хора от Федералната служба по банков надзор в Германия.

Според специалисти от Централната банка немците са

акцентирали на два проблема: кой следва да предлага на БНБ кандидат-управителите

на търговски банки и кой следва да им дава лиценз?

Според българската кавър-версия на наредбата

която най-буквално следва духа и буквата на Закона

за баанките, всеки, който не е попаднал в кръга от ограниченията

по него, може, при добро желание и нужно самочувствие, да поиска

собственото си сертифициране. Първоначално дори се предвиждаше

и изграждане на централна база данни с кандидат-банкери.

Германците са предложили по-рационален подход, който

защитава частната собственост и най-вероятно ще бъде възприет

и от БНБ: общото събрание на акционерите - при едностепенна система

за управление, или надзорният съвет - при двустепенна система,

да предлагат на БНБ толкова кандидати, колкото са им необходими

за оперативното управление на банката. След това шефът на Банков

надзор назначава петчленна комисия, която да извърши процедурата

по лицензирането. Така се преодолява един от абсурдите на ЗБ -

акционерите на една финансова институция, респективно членове

на нейния надзорен съвет, да се запознават с бъдещите си мениджъри

в нечий началнически кабинет.

Друг въпрос, по който едва ли някога ще се постигне

българо-германски консенсус, е

кой да сертифицира висшите банкери

Консултантите са предложили либерален вариант: с

изработването на мотивите за приемане или за отхвърляне на всяка

молба за банкерски сертификат да се занимава онзи инспектор в

Банков надзор, който наблюдава конкретната банка.

Българският контрапункт обаче е основателен: подобно делегиране

на свръхправа на обикновените служители неизбежно може да доведе

до нарастване на корупцията. Следователно и занапред лицензирането

ще се извършва от комисия в управление Банков надзор.

Като всяко нещо в България и проектонаредбата си

има своите

парадокси

За преодоляването им не се иска дори немска помощ.

В чл. 2, т. 4 е записано, че кандидатите за банкери трябва да

са работили най-малко пет години като ръководители на финансово-счетоводни

или правни отдели на търговски дружества с регистриран капитал,

не по-малък от 5 млрд. лева. Възниква въпросът дали шефовете

на БНБ могат да посочат поне 10 такива дружества у нас, включително

и държавни. По това, че банковите шефове в България се уволняват

на едро, вече не се спори. По-любопитно е да се знае

защо капиталовото състояние на управляваната институция се явява

допълнителна бариера за упражняване на професията. Особено след

като на всички е известно, че досегашните изисквания за капитал

на банка бяха 1.4 и 2.2 млрд. лева. Капитал от 5 млрд. лв. дори

и днес звучи внушително, да не говорим за пет години назад. Та

по силата на този парадокс кандидати за управление на обезглавените

по закона банки ще се намерят още по-трудно. А според проектонаредбата

за топбанкери могат да кандидатстват само досегашни мениджъри,

управители на застрахователни дружества или приватизационни фондове,

както и управата на онези ФБК, които не са попадали под санкциите

на БНБ. Сред кандидатите ще бъка от ръководни кадри и чиновници

от БНБ, МФ, КЦКФБ, Сметната палата, БКК и Централния депозитар.

Въпреки че върху хората от БКК също би следвало да се разпростират

забраните на Закона за банките, а Сметната палата и Централният

депозитар нямат още 3-4 години живот. Но и това ще стане. А как

точно лицата в тях са управлявали по 5 млрд. лв. капитал, сигурно

никога няма да узнаем. По-важен е изводът, който естествено следва:

всеки чиновник с образование може да стане банкер. Тези, които

искат да бъдат банкери, първо трябва да станат чиновници.

Размисъл относно здравия разум

буди и изискването на чл. 4, т. 3 - нуждата от две

препоръки за кандидат-банкерите. Преди години така се влизаше

в ДКМС и БКП, а сега в СДС. Няма никакво съмнение, че този текст

е напълно ненужен, защото с ТЗ вече е въведена паричната гаранция,

която членове на съветите на директорите, респективно на управителните

съвети оставят: не по-малко от три брутни заплати.

Друг парадоксален подход в наредбата е

комерсализацията на самото лицензиране

Най-вероятно защото сме във Валутен борд и доходът

по депозита на управление Банково в управление Емисионно

не стига за покриване на заплатите в БНБ, от Банков

надзор въвеждат някои дребни такси: за разглеждане

на документите за издаване на сертификат - 20 000 лв., за справка

в регистъра - 10 000 лева. Тези такси - и това е вече върхът на

парадокса, не подлежат на възстановяване дори при отказ от БНБ

за издаване на сертификат.

Най-вероятно в близко бъдеще проектонаредбата ще

претърпи чувствителни промени. Обнадеждаващо е, че въпреки натиска

на МВФ управата на Централната банка не пусна в употреба първия

- твърде суров, вариант на възможно най-важната наредба.

Facebook logo
Бъдете с нас и във