Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАРЕДБА N6 НА БНБ МОЖЕ БИ Е ФУНДАМЕНТЪТ НА ВАЛУТНИЯ БОРД

Приетият в средата на миналата година нов Закон за Българската народна банка фактически институционализира Валутния борд в България. Според изискването на чл. 33 от този закон вече е публикувана и Наредба N6 за кредитиране на банките в левове срещу обезпечение (бр. 28 на Държавен вестник). Съществуването на възможност БНБ да рефинансира търговските банки бе определено от някои като един от основните недостатъци на борда още при въвеждането му. Според тях фактът, че Централната банка може да отпуска пари на финансовокредитните институции, макар и в случай на крайна нужда, притъпява железните правила на новата парична система и по този начин утвърждава мек вариант на Валутен борд. Докато в класическия му вид би трябвало да са изключени всякакви възможности БНБ да изпълнява отново функцията на кредитор от последна инстанция и да спасява по спешност болни и закъсали банки. Отчитайки специфичните особености на българската банкова система и нейното състояние осем месеца след действието на Валутния борд, може да се окаже, че приемането на Наредба N6 е фундаменталната база за оцеляването и приспособяването на финансовата система в новите икономически условия. Може би не е случаен и фактът, че тази наредба се появява едва след като междубанковият левов пазар регистрира нееднократно периодични ликвидни кризи, предизвикали от своя страна и появата на перманентни чакащи плащания в разплащателната система БИСЕРА.


Основната цел, която новата наредба преследва, е да защити преди всичко банковите клиенти, като осигури и гарантира безкасовите им плащания в рамките на допустимия тридневен срок. В тази връзка е дефинирано понятието ликвиден риск в банковата система. Той ще съществува, когато сумата на наредените, но неплатени документи в БИСЕРА надхвърли 15% от общия им брой във всеки два последователни дни. Всяка банка, която извършва повече от 8% от обема на междубанковите разплащания, вече ще има възможност да предотврати евентуални запушвания в БИСЕРА, като депозира предварително искане за кредит в БНБ. Единственото условие е тя да установи или предвиди невъзможността си да изпълни наредените при нея документи за повече от три дни.


Новата Наредба N6 предвижда банките да бъдат рефинансирани само при наличието на системен и обективен риск за цялата банкова система. Според утвърдените изисквания и стандарти по принцип те трябва да бъдат платежоспособни и да докажат, че само временно изпитват неотложна потребност от ликвидност. Може би се предполага, че в момента банковата система вече е прочистена напълно от лоши и некачествени финансови институции, а причина за възникването на общ ликвиден риск ще бъдат външни и обективни форсмажорни обстоятелства?


Възможността на Централната банка да предоставя рефинансиране на търговските банки според новата наредба е ограничена до размера на парите по депозита на управление Банково в БНБ. Трябва да се отбележи обаче, че техният размер не е постоянна и фиксирана сума. Той се формира на остатъчен принцип и зависи от предпочитанията и очакванията на икономическите субекти - правителството, населението и банките. За да не се допусне изтичане на марки от валутния резерв на борда, са посочени и единствено възможните обезпечения, които служат за залог - злато, чуждестранна валута (USD, DEM и CHF), ликвидни ДЦК и първокласни ценни книжа на чужди правителства и централни банки. Пазарната оценка на обезпечението трябва да покрива 125% от размера на предоставените кредити, а срокът за тяхното връщане е ограничен в границите между един и три месеца. Процедурата по разрешаването, усвояването и следенето на кредита копира изискванията, които самите банки прилагат към собствените си клиенти - еднократна такса за подаване на молбата, фиксирана комисиона за обслужване и проучване и за всеки анекс при договорено удължаване на срока. Всяка кредитна институция ще трябва да доказва необходимостта от исканото рефинансиране, да представи информация и докаже доброто си финансово състояние (ликвидност, доходност, капиталова адекватност), както и източника на приходите за погасяване на задължението си.


Като кредитор БНБ ще събира служебно всички дължими от банките суми директно от разплащателните им сметки, а при евентуално просрочие и неплатежоспособност ще пристъпва към реализация на обезпечението без съдебна намеса.


Изключително интересен момент в новата наредба са лихвените равнища по отпусканите кредити. За първи път рефинансирането не е обвързано по никакъв начин с динамиката на основния лихвен процент. База, върху която ще се начисляват редовните и наказателни лихвени надбавки, ще бъде средният лихвен процент на междубанковия пазар. По този начин основателно възниква въпросът кой е по-ефективният подход за определяне и кои са всъщност реалните лихвени нива в икономиката - аукционът за тримесечни ДЦК или междубанковият паричен пазар. Категорията ОЛП и формирането му чрез седмичните аукциони на ДЦК под въздействието на фиска продължава да виси някак изкуствено във финансовото пространство. Същевременно ОЛП все още е база, върху която банките начисляват надбавките по заемите на своите клиенти. Чрез новата Наредба N6 финансовокредитните институции явно ще бъдат частично облекчени, като плащат по-ниските засега лихви, формирани на междубанковия пазар в сравнение с тези на реалния сектор. Но така ще бъде, докато нивата на паричния пазар не достигнат ОЛП. Контролът на Централната банка спрямо бъдещите кредитополучатели - банки, обаче е жесток и безпощаден. Чл. 14 на новата наредба изисква всеки, на когото БНБ е разрешила кредит, да бъде незабавно проверен и стриктно наблюдаван от страна на управление Банков надзор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във