Банкеръ Daily

Общество и политика

Нараства недостигът на умения у нас, отчете ЕС

Нарастващият недостиг на умения в България изисква значителни инвестиции, все още има предизвикателства на пазара на труда. Това гласи част от текста на Съвета на Европейския съюз за националната програма за реформи на България за 2019 г.  Наблюдават се и редица слабости в образованието и здравеопазването. Отправени са конкретни препоръки към страната ни за подобряването на пазара на труда, определяне на работната заплата, достъпа до образование и здравеопазване. Критиките и насоките за справяне с тези проблемни сфери ще публикуваме в две части.

В доклада се констатира, че заетостта в България е достигнала най-високото си равнище от присъединяването на България към Съюза, а безработицата е под средното равнище за Съюза. Отчетеното е прилагането на специфични мерки в подкрепа на трайно безработните, които са представлявали 3 % от активното население през 2018 г. Въпреки тези положителни промени, някои групи от населението, като нискоквалифицираните работници, младите хора, ромите и хората с увреждания, продължават да се сблъскват с трудности при намирането на работа.

Предложението е да се използва комбинация от ефективни и непрекъснати информационни мерки, активни политики по заетостта и интегрирани социални услуги и услуги по заетостта. По този начин може да се подобри пригодността за заетост на групите в неравностойно положение и шансовете им за намиране на работа.

От друга страна, нарастващият недостиг на умения в България изисква значителни инвестиции. Пригодността за заетост на младите хора може да се повиши, ако бъдат подобрени качеството и ефективността на стажовете и чиракуването. Освен това участието в мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация сред възрастното население е много слабо. Въпреки предприетите мерки за насърчаване на развитието на цифровите умения, в България равнището на основните цифрови умения остава сред най-ниските в Съюза (29 % от физическите лица притежават основни цифрови умения в сравнение със средно 57 % за Съюза).

След ратифицирането на Конвенцията на Международната организация на труда за определянето на минимална работна заплата и провеждането на няколко кръга преговори през 2018 г., работодателите и синдикалните организации продължават да имат различно мнение за критериите при определянето на минималната работна заплата. Все пак в България има поле за по-широк консенсус за въвеждането на обективен и прозрачен механизъм за определяне на заплатите. Междувременно, участието на социалните партньори в замисъла и изпълнението на политиките и реформите изглежда се е увеличило, но има слаб социален диалог.

Сред конкретните препоръки на Съвета на Евросъюза е да подобри пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения. Нужно е да се повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение.

Изготвеният доклад обединява констатации на Европейската комисия, резолюциите на Европейския парламент, заключения на Европейския съвет и становища на Комитета по заетостта, Икономическия и финансов комитет, Комитета за социална закрила и Комитета за икономическа политика.

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във