Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАПУК НА ВСИЧКИ ДАНИЕЛИ ОСТАВА В КАМЕТ


Приказка без край е историята на металургичното оборудване,
произведено от италианската фирма Даниели. Вече осма
година то ръждясва в сандъците, складирани в двора на пернишкия
завод Камет. През лятото на тази година шансът му
се поусмихна за четвърти път. Предпочетеният тогава купувач бе
иранската държавна фирма Аско Тек в съдружие с Гордън
Холдинг, САЩ - Делауеър. Преговорите с претендентите бяха
проведени на 1 и 3 юни. Според чл.14 (4) от наредбата за търговете
приложеният към тръжната документация договор се сключва в двуседмичен
срок след приключването на търга. А победителите трябва до половин
година след сключване на договора да изнесат технологичната линия
от Перник и от България. Това означава, че най-късно до Коледа
Даниели трябваше да замине за Иран.


Да, ама не. Оборудването и днес си стои непокътнато
в двора на Камет, вероятно там ще посрещне и изпрати
зимата. Впрочем това е съвсем естествено - защото договор с Аско
Тек изобщо не е сключван, нито има някакви изгледи това
да се случи. Според участници в преговорите иранската фирма не
е подписала предложения й договор и е заявила, че ще плати офертната
цена единствено ако получи линията на българско или гръцко пристанище.
Това изискване би могло да доведе до промяна в класирането,
тъй като останалите кандидати са приели условието сами да си натоварят
оборудването от завода, твърди участник в преговорите.


След неколкомесечно отлагане на срока за сключване
на договора миналия месец в Министерството на промишлеността се
получава писмо от Гордън холдинг, че иранският възложител
се отказва от по-нататъшно участие в сделката. В такъв случай
регламентът предвижда да бъде поканен за преговори класиралият
се на следващо място - в случая това е турската фирма Ичдаш.
Наистина на 19 октомври участниците в летния търг получават писма,
подписани от изпълнителния директор на Камет Лоберт
Любенов. Видът им не е много официален - върху тях липсват присъщите
за такава кореспонденция изходящи номера, дата и т.н. Турската
фирма е поканена да подпише договор. На пълномощниците на немската
фирма Кох пък писмено им е напомнено, че са декласирани
още на 1 юни (нещо, което от Кох никога не са забравяли)
заради невнесен тръжен депозит по сметка на Камет
от 3 млн. г. марки. Писмото сякаш трябва да охлади в зародиш ентусиазма
на представителите на Кох за евентуално участие в
следващия кръг от продажбата на Даниели. При
условията на действащия регламент преговори се провеждат единствено
с кандидат-купувачите, изпълнили неговите изисквания и допуснати
от комисията до по-нататъшно участие, завършва писмото,
адресирано до пълномощниците на Кох.


Дотук нищо нередно не се е случило. Условията са
същите - турската фирма трябва да подпише договор за покупката
на Даниели и в шестмесечен срок да изнесе от двора
на пернишкото предприятие 7211-тонното съоръжение, разпределено
в 1400 сандъка. В деня на подписването на договора Ичдаш
ще трябва да плати 30% от оферираната цена, а останалата сума
трябва да се издължи в споменатия шестмесечен срок. По този начин,
както предвижда оздравителната програма, предприятието ще се разплати
с голяма част от своите кредитори. Това е фасадата. Зад нея слуховете
разискват - както винаги в България -


интрига за милиони в зелено


Твърди се например, че турската фирма още в края
на миналата година е знаела, че със сигурност ще бъде победител
в наддаването за Даниели, дори ако представи съвсем
скромна цена. Според офертата на Ичдаш, получена в
Камет на 12 декември 1997 г., турската фирма предлага
да закупи линията Даниели, състояща се от електростоманодобивна
пещ, вакуумна единица, ковачна пещ, леярна машина, валцов стан,
заедно с различни аксесоари към него. По отношение на плащането
се предлага да се използва неотменяем, делим, потвърден акредитив,
открит в първокласна турска банка. Цена: 25 млн. г. марки. Офертата
е валидна до 30 януари 1998 година.


Следват любопитни събития. Вероятно някой е посъветвал
турците да изчакат, тъй като Даниели ще бъде продадена
чрез търг. Документацията за него се продава срещу 1000 г. марки.
Регламентът за протичане на търга е утвърден от министъра на промишлеността
Александър Божков. От 17 до 24 май 1998 г. Камет е
отворен за посетители. До 17.00 часа на 29 май (петък), когато
изтича крайният срок за подаване на офертите, в предприятието
са постъпили само три. На 1 юни вече се знае, че най-висока цена
предлага съдружието Аско Тек - Гордън Холдинг
- 33 050 000 г. марки. На второ място бе офертата на Кох
- 33 030 000 г. марки, а Ичдаш - скромните 9.5 млн.
г. марки. Едва ли в оня момент някой от участниците в търга (освен
турците) съзнава, че ще победи предложилият най-ниска цена. Всъщност
тя е била оферирана съвсем случайно, за разлика от първите две
оферти, които са разработени по една и съща методика: като са
сумирани всички разходи за препакетирането на оборудването, неговото
транспортиране и монтаж, които са константни величини.


Два дена по-късно, на 3 юни, след повторни преговори
турската фирма завишава своето предложение до 15.1 млн. г. марки
за покупка на пълното оборудване за прокатен и стоманодобивен
цех, състоящи се от 40-тонна електродъгова пещ и линия за непрекъснато
леене. Пак тогава става ясно, че


немската фирма е декласирана


заради това, че не е представила документ за внесения
депозит от 3 млн. г. марки. Тази неизправност представителите
на Кох е трябвало да отстранят до 12.00 ч. на 3 юни.
Те твърдят, че такова удостоверение е било издадено и съответно
представено на тръжната комисия. Но нейният протокол от 1 юни
гласи, че немската фирма е декласирана и няма право да продължи
участието си. Около изискването на комисията като гаранция за
сериозността на намеренията да бъде внесен депозит се разказват
и други занимателни истории. В последния ден, докато се внасят
оферти, е пристигнал факс от немската фирма Кльокнер.
Тя съобщава че няма да участва в търга, тъй като не е съгласна
с изискването предварително да депозира 3 млн. г. марки в българска
банка. Немската фирма е заявила, че подобен регламент не съответства
на международната търговия. В Кльокнер не вярвали
на платежоспособността на българските банки, тъй като при затварянето
на ПЧБ преди две години немците изгорели с няколко
милиона.


В крайна сметка регламентът си е регламент и той
трябва да се спазва. Преговорите са приключили. На 8 юни победителят
трябва да подпише договор с Министерството на промишлеността,
да си заплати първоначалната сума и да започне да извозва един
по един сандъците от Перник. Както вече бе казано, тогава това
не се е случило. Късметът, който е извадила турската фирма в тази
сделка, е впечатляващ.


Ичдаш ще икономиса цели 10 млн. г. марки


(В края на миналата година тя предлага за италианското
оборудване 25 млн. г. марки, а на търга през май - 15 млн. г.
марки.) Всъщност сумата ще бъде по-малка, тъй като според слуховете
вероятно част от нея ще бъде раздадена (или това вече е сторено)
като комисиони, включително и на висши чиновници. Говори се също,
че колата, в която се се возили представителите на Ичдаш
при огледа на съоръжението, е била съпровождана от автомобил на
Националната следствена служба със синя лампа на покрива. Друга
версия твърди, че съпровождащата кола е била на Булгаргаз,
тъй като за Ичдаш е лобирал и турският енергиен министър.


Вероятно немската фирма Кох вече е изгубила
клиента, за когото е трябвало да купи и монтира металургичното
оборудване. Това обаче далеч не означава, че се е отказала от
по-нататъшно участие в една нова сделка. Ако условията в нея бъдат
променени, нищо чудно за следващия търг да се върне и другата
немска фирма - Кльокнер. Не е изключено и други фирми
да проявят интерес към Даниели. Все пак през май Камет
е продал седем тръжни пакета.


Красимир Тодоров


ОТ ТРИМА УЧАСТНИЦИ САМО ДВАМА БЯХА КЛАСИРАНИ


Стилиян Симеонов, началник на управление Несъстоятелност
в Министерството на промишлеността и бивш член са съвета на директорите
на Камет.


До момента Ичдаш с нищо не е показал,
че е заинтересован да преговаря за Даниели. Ако обаче
се отзоват на поканата, ще водим разговори с тях, включително
и за повишаване на цената, без да става въпрос за промяна на регламента.


В хода на преговорите Гордън холдинг
и Аско Тек бяха класирани на първо място, на второ
място - Ичдаш. Трети класиран нямаше. Още при отварянето
на офертите комисията констатира, че документите на Кох
не са изрядни, а именно, че не са платили депозита. Представителите
на немската фирма обясниха, че от регламента не са разбрали точно
за какъв депозит става дума. Тъй като имаше малко оференти, а
Кох оферира приемлива цена, ние ги допуснахме до по-нататъшно
участие, при условие че на 3 юни представят удостоверение за депозит.
В 12.00 ч. на въпросната дата не постъпи документ, удостоверяващ
наличието на депозита. По информация на директора на пернишкия
клон на ХЕБРОСБАНК пари не бяха постъпили. Нямаше потвърждение
и от SWIFT за преведена сума.


Техническа грешка е, че протоколът за декласирането
на Кох е подписан на 1 юни. Той бе подписан два дни
по-късно. Всеки от шестимата членове на комисията може под клетва
да потвърди това. Косвено доказателство за грешката е, че немската
фирма е информирана за прекратяване на участието си на 10 юни.
Така, че те са декласирани в 15.30 ч. на 3 юни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във