Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАПРЕЖЕНИЕТО В ЮГОСЛАВИЯ ОТНОВО ЗАСТРАШАВА БАЛКАНИТЕ

Парламентарното заседание
на Съвета на Европа в Страсбург предизвика необичайно остра реакция
от страна на Белград. В дневния ред на сесията бе включена точка
за положението в Югославия. Това стана по препоръка на политическата
комисия на Съвета на Европа, която предупреди, че ескалиращата
обстановка в Югославия, увеличаващото се напрежение в Косово и
обтегнатите отношения между Сърбия и Черна гора могат да разклатят
сериозно Балканите.


Официален Белград реагира
на това предупреждение остро и нарече парламентарното заседание
намеса във вътрешните работи и нарушение на суверенитета
на една държава, което било в противоречие с мира и стабилността
на Балканите и в Европа.


Натрупалата се критична
маса обаче заплашва отново да подпали чергата на Балканите.


Заплахата от ново напрежение
на Балканите, особено в Косово, сериозно тревожи западните лидери,
тъй като може да въвлече в евентуален конфликт и страни като Албания
и Македония.


Сърбия счита Косово за
люлка на своята цивилизация, макар че по-малко от 10% от двумилионното
население на провинцията са етнически сърби. За да установи по-строг
контрол през 1989 г., Белград отне независимостта на Косово и
този акт още тогава бе оценен като прелюдия към действията на
сърбите в Босна и Хърватско. Албанците реагираха, като бойкотираха
всички институции.


Сериозната съпротива започна
обаче едва през лятото на миналата година, когато студентите от
Прищина организираха първите масови протести, а терористични групировки
установиха контрол върху значителни територии от провинцията.
Така наречената Освободителна армия на Косово, въоръжена
с картечници и ракетни установки, прехвърлени нелегално от Албания,
осъществи серия от кървави нападения срещу контролирани от сърбите
полицейски участъци и други обекти. Неизвестната само месеци преди
това групировка е виновна за смъртта на десетки полицейски служители
и на близо 20 албанци, обвинени в колаборационизъм със сърбите.


Според наблюдателите това
са опасни отклонения от досегашната въздържана позиция, която
заемаха етническите албанци при защитата на техните права. Дългогодишният
лидер на провинцията Ибрахим Ругова продължава да призовава за
пасивна съпротива, но и за търпение. Популярността му обаче непрекъснато
намалява и атмосферата с всеки изминал ден става все по-напрегната
и взривоопасна. Буяр Букоши, премиер в изгнание на самопровъзгласилата
се Република Косово, печели все повече привърженици с призивите
си за независимост от Белград.


Положението се усложнява
и поради факта, нито една от страните не подсказва намерение за
компромис. Албанците все по-открито настояват за пълна независимост,
докато сърбите не са склонни да им дадат дори ограничена автономия.
Според Джим Хупър, директор на Балканския институт във Вашингтон,
едва ли ще бъде учудващо, ако в Косово пламнат междуособици още
до средата на тази година.


Американският пратеник
в района Роберт Гелбарт остро осъди при последното си посещение
в Белград действията на Сърбия за нежеланието на нейното ръководство
да възприеме по-гъвкава позиция, като в същото време предупреди,
че САЩ няма да признаят под никаква форма независимост на Косово.
Той призова двете страни да започнат конструктивен диалог за изглаждане
на отношенията и за овладяване на сериозната ситуация, пред която
е изправена републиката.


Управлението на Милошевич
е застрашено и от новото ръководство в Черна Гора, където президентът
Мило Джуканович се обяви за по-голяма автономия от Сърбия. Тридесет
и петгодишният реформист Джуканович победи послушника на Милошевич
- Момир Булатович, на изборите през октомври миналата година и
встъпи в длъжност на 15 януари. Милошевич застана изцяло зад Булатович
и му оказваше пълна подкрепа дори по време на протестите преди
инагурацията на Джуканович.


Черна гора има само 600
000 жители и е твърде малка в сравнение с 10-те милиона население
на Сърбия, но двете републики разполагат с еднакъв статут във
федерацията и това е достатъчно, за да бъде свален Милошевич от
власт, ако се стигне до подобна процедура. От друга страна, ако
действително новият президент изпълни обещанията си и изтегли
републиката от федерацията, Сърбия ще се лиши от достъпа си до
морето.


В първата си реч, след
като встъпи в длъжност, Джуканович недвусмислено заяви, че само
черногорците могат да решат своя статут в рамките на Югославия,
но без равни права за Сърбия и Черна гора не може да съществува
Югославия. Но надлюдателите се съмняват, че Джуканович ще отиде
толкова далеч и ще поведе страната си към независимост. Той не
забравя, че спечели победата си благодарение на гласовете и на
сръбското малцинство и подкрепата за политиката му все още не
е така солидна. Освен това пълната независимост на една толкова
малка територия без суровинни ресурси и изградена промишлена база
ще се окаже сериозен проблем за нейното оцеляване.


Засега сериозна пречка
пред всякакви политически аспирации е боледуващата югославска
икономика. В страната почти няма процес на приватизация и реформата
е напълно замряла. Промишленото производство е все още 40% от
нивото през 1989 г., като повечето предприятия работят на загуба.
Само за миналата година корпоративните загуби надхвърлиха 1 млрд.
щ. долара, докато търговският дефицит достигна 2.3 млрд. щ. долара,
което представлява 15% от БВП. Страната е заплашена от вълна от
стачки, тъй като хазната е празна и заплатите се бавят с по няколко
месеца. Положението наистина е мрачно. Единственият светъл лъч
сред камарата от лоши новини е, че Милошевич е все още на власт
и в скоро време няма кандидат, който да може да го измести оттам.

Facebook logo
Бъдете с нас и във