Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАПРАЗНИ СТРАСТИ ОКОЛО МИНИСТРИТЕ

Ако някоя социологическа агенция се сети да попита народонаселението не за баналното кого одобрявате за министър, а за сакралното ставате ли вие за министър, резултатите щяха да са шокиращи. Хайде да се обзаложим, че поне половината от анкетираните биха отговорили положително!Сума ти време и огромно количество обществено-клюкарска енергия тия дни бе напразно похарчена покрай очакванията, дебатите и коментарите за промените в правителството. В сметката изобщо не влизат самите министри, депутатите, изказващите се по всички въпроси общественици и прочие политиканстващи елементи. Тъкмо тези безсмислици са най-съществената част от живота им. Още по-вярно казано - всъщност те са животът им. Останалото в него е досаден пълнеж, изпълнен с чакане на нещото, за което ще могат да се изкажат.Четвъртъкът бе унизителен ден не толкоз за тъпите парламентарни дебати на тема що за ремонт на правителството е направил премиерът Симеон Сакскобургготски, колкото за малцината, които се интересуваха от това. Като изключим интереса на тези, дето очакваха конкретна благинка покрай конкретно назначение, останалите само си губеха времето. Защо ли? Ами защото просто няма значение кой ще бъде министър. Който и да е, в стила на злощастното българско управление ще върши все едно - ще устройва на блажни служби и с блажни сделки ближни хора. Толкоз. Нищо по-смислено един министър не може да стори. И да се очаква друго от него е или лицемерие, или срамна наивност.Не е БАНКЕРЪ вестникът, който ще се прави на адвокат на министър-председателя, ама изречените от парламентарната трибуна упреци към него от рода, че нямал опит за поста си, са празни дрънканици. С няколко потвърждаващи правилото изключения в цялата си 125-годишна история България не е имала премиер, специално подготвен за тая работа. За последните 15 години пък - съвсем. Кой бе подготвен? Филип Димитров ли, дето седна в управленското кресло, кажи-речи, направо от адвокатската кантора в Търговския дом с размери на кибритена кутия и точно толкова важни функции. Или академичният човек Любен Беров, с когото шефовете на партиите се държаха като с университетски байчо? За Жан Виденов изобщо не си струва да напомняме - кратката му комсомолска и партийна кариера не го научи даже на обичайните за семейство компромиси. Какво значи подготвен премиер и министри, които да са експерти? Ами ако са експерти, те просто не стават за министри. Министърът е онова животно, което трябва да осигури политическия гръб на експертите си, да прокарва политика, а не да знае коя гайка се завива надясно и коя - наляво. И магаре да сложите на Дондуков 1 и по министерствата, с добра дресировка и храна хем ще заглади косъма, хем ще се научи да подписва бумаги. При повече старание и интервюта ще дава.Това, което остро липсва на българската държава, са тъкмо експерти. Но не в министерски кресла, а в обикновените столове на администрацията. Те са хората, които формират разумните основания на истински добронамерената и националнополезна политика. И тъкмо тях в последните тринайсет години ги тръскат непрестанно в кадровата торба, сменят ги с диалектно говорещи, необразовани и порочно мислещи партизани, плашат ги и ги уволняват. Та и през ум да не им мине да си вършат работата.Поне тия, дето са останали.Да сте чули Европейският съюз да има изисквания кой да е премиер и кой - министър? Не сте, но това не е само куртоазен поклон пред светицата - демокрация. Хората от Брюксел искат работеща администрация, експерти, които да формират решения.Пък министрите нека ги вземат. За това, както справедливо е записано в конституцията, и образователен ценз не се иска.

Facebook logo
Бъдете с нас и във