Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАПРАВЕТЕ УКАЗАТЕЛ ЗА НЕВЕЖИ РУШВЕТОДАТЕЛИ

Удивително е как при почти шествековна административна традиция, основана върху рушвета, днес обществото, властта, опозицията и медиите се правят, че не виждат единствения логичен начин да се сложи ред в безпорядъка на нашенската корупция. При това така, че да са доволни и рушветодателите, и рушветополучателите, и съдът, и прокуратурата, и Ан Макгърк и министър Нейков. Евентуално недоволство се очаква само от Европейския съюз и министър Муравей Радев. Но членството ни в ЕС е в необозримото бъдеще, а финансовият министър и без друго е решил да пълни хазната от глоби, отколкото чрез данъчните служби.


Къде е проблемът с българската корупция?


Проблемът е, че тя е една нерегламентирана дейност. Сиреч - хем незаконна, хем повсеместна, хем закон не я лови. Всеки иска да вземе, мнозина искат да дадат. Но не всеки може да свърши работа и не всеки знае кому точно да даде. Така пари се ръсят наред, а резултат няма. Особено трудно им е на чужденците - те затова и толкова шум вдигат.


А изходът е прост, и както бе споменато, има дълга традиция.


Навремето в Османската империя на по-дребните и нетолкова дребните чиновници държавата не плащала нищо, или колкото да не е без хич. Те преживявали от онова, което си докарвали. Като рушвет, разбира се.


Днес системата се нуждае само от малко осъвременяване, както е редно в края на двайсети век.


Вместо да се занимава с трудни материи и да предизвиква парламентарни скандали, министерството на г-н Марио Тагарински да спретне един, наръчник ли ще го нарече, указател ли, изобщо някакво достъпно писмено пособие в услуга на невежия, неориентиран или просто чуждестранен рушветодател. Там трябва ясно да се посочи за какво колко се дава, къде и на кого точно да се даде и да се гарантира, че след като чиновникът получи парите, работата ще стане. Пособието може да бъде подпечатано и с безгербов печат - малко ли рушвети се раздадоха напразно и без герб, и без печат.


Ефектът ще е мигновен и многостранен. Първо, чуждестранните инвеститори няма да харчат хиляди за хотели и самолети, чудейки се как да попаднат на необходимия им човек. Отварят указателя, подчертават името и адреса, с един телефон уреждат срещата, предават пликчето и работата е ажур. Чуждестранните инвестиции ще потекат.


Същото се отнася и до българските предприемачи. Те опит имат, ама докато научат името на човека, него вече го сменили. Всъщност така и законът за държавния служител става смислен - същият този служител вече и по държавна, и по бизнеснеобходимост ще е несменяем. Иначе справочничето ще трябва да се преиздава месечно.


Тръгва с неудържимо темпо и нашенския бизнес.


Ан Макгърк и институцията, която представлява, потриват доволно ръце - никакви увеличения на заплатите, никакви заплахи за Валутния борд, никакви излишни бюджетни разходи.


И на социалния Нейков му е добре - не плашат със стачки чиновниците, социален мир и ред цари в държавата.


В парламента се възцарява спокойствие - готвят се хората за новите избори (сиреч, повече в партийните централи се заседяват), управляващите си пазят властта, опозицията цивилизовано гледа да им я вземе и голямото каране е само за телевизията и радиото.


А като тръгне бизнесът, като забогатее чиновничеството - ето ни и пред прага на Европейския съюз. Там и без друго нито знаят, нито ги интересува какво прави и как живее бай Пешо на село. Пък като ни приемат, като станем нормална държава - сумичките от справочничето се прибавят към заплата и - прощавай, корупцийо. Главният прокурор без прокурори ще си пие ракийката на хладина, полицията ще лови джебчиите, а вестниците ще пишат за секс, култура и рокендрол. Възпитано, цивилизовано.


Апропо, идеята е безплатна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във