Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАКЪДЕ ТЕКАТ ЗЛАТОТО, МЕДТА И МАНГАНЪТ НА БЪЛГАРИЯ?

След оръжейниците и стоманодобивниците дойде ред и на част от миньорите да се сдобият със специална концепция. Междуведомствена работна консултативна група в състав от 40 експерти под ръководството на заместник-промишления министър Стефан Ставрев ще носи отговорността по изготвянето на средносрочна Програма за развитие на рудодобива в България. За главен изпълнител на заданието е определен известният институт НИПРОРУДА, а за съизпълнител - частното дружество ГЕОТЕХМИН. На основна ревизия ще бъдат подложени резултатите от приложението на 140-ото постановление на Министерския съвет от 1992 г., с което за ликвидация бяха обявени над 50 обекта от системата на рудодобива. Програмата трябва да бъде готова до 31 май тази година. Цената за изготвянето на проекта е утвърдена на 25 млн. лева. Както е записано в документа на промишленото министерство, 28% от финансирането плюс ДДС ще осигури Елаците-Мед ЕАД, по 20% се падат на Асарел - Медет ЕАД, Челопеч ЕАД и Горубсо ЕАД, а 12% са отредени за миннообогатителния комплекс на Кремиковци. До 20 април 11-те рудодобивни предприятия, които ще са обект на програмата, трябва да предоставят безвъзмездно необходимата информация за финансово-икономическото, техническото и екологичното си състояние на главния изпълнител на проекта - НИПРОРУДА.


За да избегнат кръстосани разпити на връх Разпети петък, българските депутати се понапънаха и в навечерието на своята великденска ваканция рекордно събраха два парламентарни контрола в един ден. На 10 април в разширения списък от въпроси и отговори, звучали в пленарната зала на Народното събрание, отново намери място болната миньорска тема. Трудната съдба на една ексиндустриална слава като Горубсо, осигуряваща сега оскъден хляб за населението от Източнородопския регион, бе обект на особено внимание в разясненията на министър-председателя Иван Костов. Но въпреки острия поглед на депутатите, които дават душа за всеки удобен случай, позволяващ им да извлекат дивиденти от загрижеността си, някои подземни процеси им убягват. Никой например не пита какво става в атрактивните български мини? Местните находища на злато, мед и манган се радват на сериозен чуждестранен интерес, но дружествата, които ги разработват, имат и не по-малко сериозни проблеми от тези на Горубсо, Балканбас, Бобов дол и прочие потъващи кораби. В момента например без излишен шум набират скорост приватизационните процеси в едно от най-перспективните дружества в добивната област - Асарел-Медет АД. Както научи в. БАНКЕРЪ, определеният за него инвестиционен посредник Райфайзен инвестмънт вече е приключил с последния вариант на правния анализ на предприятието и може би още тази седмица ще стане ясно кой български екип от консултанти ще оценява активите му. За първи път, уточняват от Райфайзен инвестмънт, ще се пресмята пазарната стойност на подобен обект в България. Според специалистите от значение ще бъдат редица важни елементи като например ъгъла на откоса на откритите рудници за добив на мед в Панагюрския басейн и още ред други специфични подробности, които усложняват задачата пред хипотетичните засега оценители. Междувременно познавачите на миннодобивния бранш се тревожат поне за три неща. Ще се спази ли принципната постановка предприятия от такъв характер да се оценяват не толкова на базата на четири-пет годишна прогноза за пазарната стойност на продукцията им на световните стокови борси, колкото на предвижданията за движението на тези цени в един период от 20-30 години. В сравнение с миналата година през 1998-а котировките на медния концентрат, произвеждан в Асарел-Медет, колкото и да е неприятно, са спаднали почти двойно. Ако през 1997-а и предшестващите години цената на електролитната мед на Лондонската борса бе в границите 2200-3000 щ. долара за тон, сега същото количество метал върви по 1600-1700 щ. долара. Това твърдят специалистите и заключават, че ако за оценката на Асарел-Медет се възприемат краткосрочни показатели, както масово се оценяват предприятията от други отрасли, от това ще пострада цената на панагюрското дружество.


Безпокойство за бъдещето на Асарел Медет пораждат и неясните изисквания към разходите за възстановяване и опазване на околната среда


Твърди се, че тъкмо този мъглив елемент от българската правна действителност, в съчетание с евтината местна работна ръка, прави нашите находища атрактивни за чуждото око. Дават се примери отново с панагюрските рудници. За разлика от международните стандарти, приемащи за ефективен рудодобива по открит способ, когато се извлича около 0.85% метал в тон руда, тук се вадели за продан скромните 3.5 до 5 кг меден концентрат на тон земна маса. Това означава, поясняват минните експерти, че едно огромно количество отпадъци - металургични шлаки, хвостове от флотационните процеси и прочие, трайно си остават в района на находищата. А вероятността някой да се бръкне в джоба и да разчисти рудните обори е минимална. Съществуващият у нас либерален екорежим спестява толкова разходи, че позволява добри печалби дори и от незначителните медни обеми, обобщават същите специалисти. И се питат дали например е поискано от инвестиционния посредник, натоварен с продажбата на Асарел-Медет, да настоява пред потенциалните купувачи да поемат заедно с експлоатацията на действащия рудник Асарел и ангажимент по ликвидацията на замърсяванията, натрупани от рудник Медет


Известно е, че повече от четири години той е вън от строя, на него не се работи, а флотационната му фабрика, модернизирана през 1995 г., е замразена. До този акт се стигна заради някои дребни подробности. Твърде голямата дълбочина на кладенеца освен нерентабилен го правела и опасен за работа. Причината за достигнатия пределен наклон от над 30 градуса на открития рудник била малката окръжност на т. нар. първоначална откривка. Диаметърът й никога не е подлежал на разширение, казват запознатите, защото това би означавало горният кръг на рудника да помете историческата местност Оборище ведно с паметника.


Явно от тежестта на старите-нови проблеми около Медет ще зависи и пазарното тегло на цялото дружество Асарел-Медет. Междувременно неговото ръководство трябва да се справя с по-належащата грижа да компенсира някак ценовите спадове на Лондонската борса. В началото на тази година изпълнителният директор на предприятието инж. Лъчезар Цоцорков е сложил подписа си под едно писмо, разпратено до чуждестранните бизнеспартньори, в което пише:


Като ви благодарим за досегашните добри контакти и сътрудничество, ви молим да имате предвид някои наши изисквания към договорите за работа с нас през 1998 година. Асарел-Медет ще работи през 1998 г. в условия на траен спад на международните цени на медта с около 40% и по тази причина ще изискваме следното:


В срок до 10 февруари 1998 г. моля представете най-преференциални за нас цени за доставяните продукти през годината и първото й тримесечие, които да са минимум с 10% по-ниски от досегашните, с възможност за максимален срок за разсрочено плащане. След класиране на най-добрите за нас партньори ще им представим за подпис рамкови годишни договори, в които ще са уточнени количества натури до, условия за плащане, годишни или тримесечни цени, месечни или седмични доставки, условия за входящ контрол, рекламации и гаранции. Освен това от всички фирми, с които сключим договори за доставки през 1998 г., ще изискваме да спонсорират годишно с минимум 10 хил. г. марки по предоставено разпределение от Асарел-Медет ЕАД за нуждите на здравеопазването, културата и спорта на Панагюрския регион. Надяваме се да бъдем разбрани правилно и се надяваме на успешно сътрудничество и в бъдеще с вас.


Тази оферта на добивното дружество обаче изглежда не е посрещната с еднакво разбиране от всички, до които е адресирана - европейски, японски и други чуждестранни фирми. Както научи в. БАНКЕРЪ, някои от тях са предоставили цитираното писмо на своите посолства в България. Част от партньорите на Асарел-Медет влизат в положението на дружеството, отбелязвайки само, че тонът на офертата би могъл да бъде по-елегантен и не толкова ултимативен. Друга част заема по-крайна позиция и определя условията, при които трябва да доставят за Асарел-Медет стоки, машини и съоръжения срещу насрещни доставки на меден концентрат, като чист рекет. Не виждам нищо смущаващо както в тона, така и в съдържанието на нашата оферта, заяви пред в. БАНКЕРЪ инж. Цоцорков. Според него тя не е нито незаконна, нито антипазарна. Ние сме клиент, който в условията на истинския пазарен бизнес е бог и сме в правото си да предлагаме нашите изисквания - продължи той. - Същото право имат и партньорите ни - ако не харесват условията ни, нищо не им пречи да потърсят конкурентите на Асарел-Медет. Директорът твърди категорично, че не му е известно нито един партньор да е отправил протести както към предприятието, така и към ръководещото го промишлено министерство. Г-н Цоцорков дълбоко се съмнява, че подобни оплаквания действително са постъпили и в чуждестранните посолства у нас. Ние не поставяме ултиматуми, а нормални условия, не се борим за някакви лични интереси, а за тези на дружеството и на един беден миньорски град, какъвто е Панагюрище - обобщава изпълнителният директор на Асарел-Медет. Неговият коментар съответно насочва и към мисълта дали някой конкурент в предстоящата приватизация не раздува насила мухата.


По отношение на приватизационните процеси в медодобивното дружество шефът му инж. Цоцорков се въздържа от коментари, но уточни пред в. БАНКЕРЪ, че работническо-мениджърското дружество на Асарел-Медет вече е факт. В него са се записали 2000 души от всичките 2300 работещи в предприятието. Солидни български и чуждестранни фирми, обясни инж. Цоцорков, са готови да партнират на работническо-мениджърския екип, който се надява на успех при приватизацията на собствените си работни места.

Facebook logo
Бъдете с нас и във