Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАКЪДЕ СЕ ТЪРКАЛЯ ВЛАСТТА В РУСИЯ?

На Русия може да се помогне само по един начин - като й се откаже помощ, твърдят критиците на сегашния мощен кредит от МВФ. Фондът и Москва поемат едновременно твърде голям риск, защото няма никакви гаранции, че икономическият залог ще доведе до политически дивиденти за Запада. Все пак Западът си купи още няколко месеца управляем хаос в Русия, писа в. Лос Анджелис таймс с поглед и към предстоящата през септември визита на американския президент Бил Клинтън в руската столица.


Скромно и тихо бяха отбелязани 100-те дни на новото руско правителство на Сергей Кириенко. То не успя да убеди докрай вътрешната опозиция в очаквания ефект от антикризисната си програма, но въпреки това получи по принуда доверието на западните кредитори и нови 11.2 млрд. щ. долара. Ако поредната инжекция отвън обаче не съживи руските реформи, под съмнение ще бъде поставено и без това разклатеното доверие към МВФ. Рискът този път е за всички. Срив на рублата може да доведе на власт комунистите и ултранационалистите, смята американският министър на финансите Робърт Рубин.


Всъщност сега


Западът и Кремъл се утешават взаимно


със самовнушението, че държава с такива мащаби и ядрени арсенали не може да фалира. Москва е член на МВФ едва от 1992 г., но вече има репутация на един от най-неизправните длъжници, като счупи всички рекорди с кратките срокове между поредните заеми. За шести път през последните шест години Западът дава рамо на Кремъл. И всеки път след поредния заем се повтаря една и съща картина - вместо за болната икономика, Кремъл използва помощта за политически цели. Три месеца, след като получи 1.5 млрд. щ. долара през 1993 г., президентът Борис Елцин разгони с танкове опозиционния Върховен съвет. Година по-късно, след като получи почти същата сума, Елцин започна войната в Чечения. Тя погълна и значителна част от отпуснатите през 1995 г. 6.8 млрд. долара, а отпуснатите през 1996 г. 9.2 млрд. долара отидоха за предизборната кампания на Елцин.


Дали поредната вълна долари няма да бъде употребена, за да задържи Борис Николаевич на власт и след 2000-а година? Скептиците напомнят за разпространения, но непотвърден слух за готвен преврат от екстремистки сили. В същото време убийствата на журналистката Лариса Юдина в Калмикия и на генерал Лев Рохлин в Москва отново повдигат въпроса за увеличаващата се смъртност в редиците на политическата опозиция. Четиридесет и четири процента от руснаците вече одобряват крайните протестни действия, включително и преграждането на железопътните магистрали, а подкрепата за Елцин е спаднала до критичните 4 процента. През лятото на 1996 г. той тръгна към втория си президентски мандат с едва 6% подкрепа, но зад него застанаха 13 от най-влиятелните банкери и предприемачи, лидерите на държавите от ОНД и Западът. Днес всички са еднакво разочаровани. В обръщение до Кремъл в края на юли 8 нефтени барони, обединени от влиятелния ЛУКойл, се отказаха от примирието с правителството, обявено предишния месец. Тогава подписите на 7 от нефтените магнати стояха под обръщението към нацията и елита за затягане на коланите и подкрепа на антикризисната програма на правителството. След като обаче Елцин спря законопроекта за почти двойно сваляне на акцизите за добива на нефт, петролните магнати обявиха, че Кремъл се е навел прекалено към МВФ. Държавната дума пък, която закъсня с ваканцията си заради антикризисните закони, сега отказва да се събере извънредно през август. А най-голямата опозиционна сила, която има и мнозинство в Думата - Комунистическата партия на Руската федерация, обяви подготовката на национална политическа стачка с искане за промяна на курса, оставка на президента и сформиране на правителство на народното доверие. Шестнадесет губернатори също отказаха да подкрепят антикризисната програма на кабинета, а шест области подкрепиха призива за оставка на Елцин.


Миньорите подновиха релсовата война


срещу правителството, което се спречка и с най-големия след гражданите данъкоплатец - Газпром. Увеличаването с 2% на вноските за пенсионния фонд, прехвърлянето на данъчното бреме от богатите към бедните обещава гореща есен.


На въпроса дали се чувства камикадзе, 36-годишният премиер Сергей Кириенко отговори, че се чувства по-скоро като сапьор. Той премина с бомбата по ръба на пропастта, но продължава да носи опасния товар. Азиатският финансов грип завари Москва на прага на икономическата стабилизация и икономическия растеж. Сега равновесието отново трябва да се възстановява крачка по крачка, но при бързопроменяща се политическа среда.


Някои политолози се опасяват, че отслабващата политическа мощ на получилия прекалено много конституционни пълномощия президент Борис Елцин може да се отрази фатално върху


съдбата на президентската институция


и тя да последва участта на монархията и КПСС. Факт е, че сега президентът Елцин е подложен на силна атака от бившите си съюзници. Предположенията са, че олигархията не разчита повече на уморения лидер и иска от него уверения, че няма да се кандидатира за трети мандат на президентските избори през 2000 година. Ако Елцин позволи например уволненият премиер Виктор Черномирдин да обяви открито своята кандидатура за президентските избори, значението на президентската власт и президентското обкръжение ще отслабне и това ще спести рисковата подялба на свръхпълномощията на сегашния кремълски лидер. Очевидно е обаче, че едва ли следващият руски президент ще е в състояние да издържи на толкова власт. А още по-малко страната.


За да не се разпокъсват силите и електоратът, през 1996 г. Елцин застави премиера Виктор Черномирдин и московския кмет Юрий Лужков да не се кандидатират за президентския пост. Ако олигархията и политическите й съюзници успеят да се разберат за единен кандидат, задачата ще се опрости, смята политологът Андраник Мигранян. Ако обаче не бъде постигнато обединяване на интересите около една знакова фигура, ще е необходим действително нещо като Държавен съвет, който да замени сегашното президентско обкръжение в лицето на дъщерята на Елцин Татяна Дяченко, шефа на кремълската администрация Валентин Юмашев, автор на книгите на президента, и медийните магнати Владимир Гусински и Борис Березовски. А в случай, че на престола се изкачи човек, който няма да е в състояние да осигури сегашната приемственост, а само запази сегашната власт, Русия ще се окаже на прага на следващи политически сътресения.


Отказът на Николай Втори от престола предизвика разпад на руската държава, преодолян с железен юмрук от болшевиките. Разпадът на КПСС доведе до разпад на СССР. Няма ли евентуалното сриване на сегашната президентска институция да провокира разпадането на федерацията, застрашена и без това откъм Северен Кавказ?


Натискът върху Кремъл може да бъде преодолян или със създаването на друг политически център за влияние извън правителството, или с радикални смени в кабинета и президентската администрация. В първия случай премиерът Кириенко и шефът на президентската администрация Юмашев биха се превърнали в номинални фигури, а във втория би могло да бъде подбран тандем между Анатолий Чубайс като премиер и Борис Немцов (сега вицепремиер) като началник на президентската администрация. Появата на Чубайс на премиерския пост ще е равносилно на открита война или предизвестие за разпускане на Държавната дума. Парламентарната опозиция трудно би преглътнала и появата на Немцов в Кремъл. Президентът вече избягва да го назовава сред фаворитите си и едва ли тандема Чубайс - Немцов би получил необходимото доверие и пълномощия.


Какви политически сценарии могат да се очакват след удълженото политическо лято? Всички власти в Русия на пръв поглед са заинтересовани от стабилизиране на кризата. В условията на спокойна конкуренция парламентарните избори догодина и президентските след още една година могат да запазят на сцената сегашните политически играчи. Такова стабилизиране обаче е възможно, ако бъде върнат уволненият премиер Виктор Черномирдин или се подкрепи отляво и отдясно вариант с московския кмет Юрий Лужков. И двамата без съмнение имат претенции към президентския пост. Но


вариант силно правителство - слаб президент


едва ли би се видял здравословен на самия Елцин. Запазването на Сергей Кириенко като премиер с радикално подсилване на кабинета също е трудноизпълнимо намерение. Някои сценарии предвиждат и появата на генерал Александър Лебед на премиерския пост, но ще е твърде авторитарен вариант. Ляво правителство ще се възприеме като смяна на курса и няма да срещне подкрепа на Запад.


С появата на бившия член на Политбюро на ЦК на КПСС и председател на Държавния планов комитет Юрий Маслюков като министър на промишлеността е направен лек намек за коалиционно поведение. Но едва ли някой в Кремъл би се решил да предложи сега на Елцин коалиционно правителство.


Социален взрив, личностни конфликти, нова война в Кавказ, дворцов преврат... Всички тези сценарии са повече теоретични при сегашното разположение на силите. Според лидера на демократичната опозиция Григорий Явлински времето на Елцин изтече през 1996 година. Но от друга страна, Яблоко заяви, че е готова на коалиционно споразумение с Кремъл, ако Елцин се откаже публично от участие в изборите през 2000 г. и запази Сергей Кириенко. Естествено ще е при такова споразумение хората на Явлински да бъдат поканени да участват в изпълнителната власт. (Министърът на финансите Михаил Задорнов бе в ръководството на Яблоко и бе председател на един от комитетите в Държавната дума.) Засилено влияние на Яблоко в правителството обаче би раздразнило комунистите и Либералнодемократичната партия на Владимир Жириновски.


Не са изключени промени в кабинета след втората лятна отпуска на президента Елцин. Слухове предсказват оставка на вицепремиерите Виктор Христенко и Олег Сисуев, като Сисуев може да бъде изтеглен в Кремъл на мястото на назначения за директор на Федералната служба за сигурност Владимир Путин. Той ръководеше Контролното управление при президента и отговаряше за връзките с регионите.


Споровете за властта и вътре във властта, задаващите се парламентарни избори карат всички да бързат. Нервността обаче е лош съветник. Задава ли се в Русия ново преразпределение на властта? Резервите вече загряват извън полето, но всички предпочитат да играят с титулярите. Ако Държавната дума не се събере на исканото извънредно заседание през август, за да подкрепи законодателно споразумението с МВФ, президентът Борис Елцин ще е принуден да въведе с укази необходимите промени. Това би върнало спомените от 1993 г. и в условията на високи социални градуси атаката за преразпределяне на конституционните пълномощия би могла да доведе до частичен успех.


Проблемът е да се уточни кой какво иска


и кой с кого ще играе. Едва ли олигархията ще се довери на правителство на народното доверие, сформирано с натиск отляво. Ловът на наследници на застаряващите политици не дава резултат. Най-близко до поста в Кремъл сега са бившият премиер Виктор Черномирдин, подкрепян от икономическия елит, и московският кмет Юрий Лужков, подкрепен от левите и народнопатриотични движения. Ако се оттегля, ще си прегризете гърлата, открито заяви Елцин. Изглежда реално, но и звучи нелошо като оправдание за трети мандат в стила на късния Брежнев.


Внезапно, непредвидимо освобождаване на президентския пост в условията на криза е сценарий, който никой не би искал да си представи поне през близките три месеца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във