Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАЙ-СЕТНЕ УЗРЯХМЕ И ЗА АГЕНЦИЯ ПО ВЪНШНИЯ ДЪЛГ

Колкото и парадоксално да звучи, доскоро България бе единствената държава, която нямаше нито национална Агенция по държавния дълг, нито регистър на емитираните по външните й задължения ценни книжа. Днес този неразбираем за чужденците парадокс е преодолян, макар и наполовина. В управление Фискални услуги на БНБ заработи регистър за ценните книжа по външния дълг, емитирани след сделката с банките кредиторки от Лондонския клуб. В БУЛБАНК се води и паралелен регистър за българските задължения към двете банки на бившия СИВ - МИБ и МБИС. Причината за избора на БУЛБАНК е, че в миналото тези задължения, надхвърлящи 700 млн. щ. долара, са били записани в нейните баланси и до ден-днешен все още не са признати за държавни задължения.


Единствено любовта към истината ни кара да отбележим, че преди три години в.БАНКЕРЪ пръв отбеляза тези два печални факта в нарочна публикация. А повод бе признанието на висш служител в Министерството на финансите, че хората в БНБ си нямат и представа за размера на лондонския външен дълг и за записите, които агентът на отсрещната страна - СИТИБАНК, води при участие на брейди бонове в българската касова приватизация.


Днес е ясно, че подобна тревога е изпитвала и Сметната палата още от първия ден на своето съществуване като държавен контролен орган. Проверките, които нейните служители са извършили и продължават да извършват в БНБ и в Министерството на финансите, показват, че засега у нас няма нито един държавен орган или юридическо лице със 100% държавно участие, което да води външния държавен дълг на страната в своя счетоводен баланс. Възниква усещането, че в България дългът виси никому ненужен във въздуха или се подмята безстопанствен от офис в офис и от бюро на бюро.


До въвеждането на Валутния борд на 1 юли 1997 г. български банки агенти по дълга бяха БНБ и БУЛБАНК. Централната банка се занимаваше с финансирането от МВФ и бе агент по дълга към банките от Лондонския клуб. За БУЛБАНК оставаха значително по-ограничени задачи. В балансите на бившата Външнотърговска банка се водеха единствено задълженията на България към споменатите вече МИБ и МБИС. След въвеждането на борда всички задължения на БНБ по външния и вътрешния дълг бяха поети от правителството в лицето на Министерството на финансите. Механизмът на транзакцията бе прост: активите и пасивите на БНБ бяха съкратени с размера на външните й и вътрешни вземания и задължения. Така с нова сила възникна въпросът за създаването на специална Агенция за обслужване на държавния дълг. Целта е освен чисто агентските функции тя да поеме и да води в своите баланси външния публичен дълг и да осчетоводява неговото погасяване.


Министерството на финансите не може да изпълнява тази функция не само защото е част от изпълнителната власт, но и заради характера на воденото от него бюджетно счетоводство.


Според г-жа Надежда Сандолова, член на Сметната палата, в момента специалисти от нейното ведомство, БНБ и Министерството на финансите започват да работят за изясняване на статута, правата и задълженията на една Агенция за обслужване на дълга, след което ще се пристъпи и към изработване на специален закон, който ще урежда нейната дейност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във