Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАЙ-МНОГО СЕ ЛЪЖЕ СЛЕД ЛОВ И ПРЕДИ ИЗБОРИ

Всеки знае - казва Режи Дебре, че телевизията е нещо, което интелектуалците предпочитат да мразят, а политиците са длъжни да обичат... Всъщност отсъства критерий, който да раздели меланхолиците от възторжените поддръжници на телевизията. Телевизията дава равна възможност за достъп, толкова нужен за осъществяването на самата демокрация, смята Уолтън. Според Липовецки пък тя превръща колективните омрази в лични риторични схватки, намалява степента на истерия, заменя яростното слово с диалог... ударите по физиономията - със словесен дуел.Всъщност телевизията е изборният барабан, който дава нов смисъл на политическите образи, прави популярни довчера малко известни лица. Най-често всяка предизборна кампания попада в капана на познатите медийни клишета - досадното говорене от екрана, обвеяно в мъглата на розовите обещания, натрапчиво показване на политическите образи в обичайно лошия тв формат. Всичко това ни е до болка познато от предизборните кампании в условията на прехода, които от години използват един и същ медиен модел.По време на парламентарните избори през 2001 г. този медиен модел е на път да рухне. Може би защото и старите партии отстъпиха под напора на новото Национално движение Симеон Втори, или пък защото вече набиращите сила частни медии сами създадоха свои правила на телевизионната демокрация. Така или иначе, този път кампанията бе съвсем различна. Голямата изненада дойде отшоуто на СлавиГологлавият водещ покани в предаването си лидерите на основните политически формации и, с изключение на Симеон Втори, всички се отзоваха. На горещия тв стол се изредиха Иван Костов, Георги Първанов, Ахмед Доган, Любен Дилов-син. Зрителят получи рядката възможност да види тези политици от съвсем друг ъгъл, но и те самите можаха да погледнат на себе си с повече хумор. Така шоуто на Слави прикани и аудиторията му, и самите участници в него да осъзнаят условността на предизборния спектакъл и края на двуполюсното противопоставяне. С гостуването си при Слави пък днешните политици признаха, че политиката не е най-важното в живота на избирателя. И приеха, че тя може да бъде и шоу.Втората медийна изненада бяха тв дебатите, проведени от големите частни телевизии.По дебатите ще ги познаете...Заставката, с която Би Ти Ви представяше тв дебатите, бе твърде показателна - в парламентарните избори тя се оказа главният медиен лакмус, с чиято помощ зрителят можеше да се ориентира за бъдещите намерения на политиците. Наблюдението, осъществено върху фразеологията, използвана по време на предизборните медийни дискусии, обхвана телевизиите с национално покритие БНТ и Би Ти Ви, и едни от най-гледаните в страната - Нова телевизия, МСАТ, Топ Тв и Канал 3.Резултатитепоказаха, че преходът у нас съвсем не е завършил, но че от него вече е изминат важен етап. Позитивният начин на изразяване преобладава над негативния и това е показателно за нова нагласа при водене на диалога.Основните политически формации, които участваха в дебатите, имаха твърде близки предпочитания - България бе най-често използваната дума, което показа в името на какво се търси съгласието и спечелването на електората. Докато в тв дебатите по време на изборите в 1997 г. България бе засенчена от кризата и безработица - политическа фразеология, родена от дълбоката икономическа криза, в която се проведе предсрочният вот.В кампанията за спечелването на гласовете ни през лятото на 2001 г. българи се употребяваше доста предпазливо и думите турци и евреи също останаха доста назад в скалата. За сметка на това изобилстваха закони, правителство, реформа, управление, Народно събрание, стабилност, които заеха първите 12 места в класацията. Това показа, че политиката е водеща в обществения живот. Изборната фразеология бе повлияна от геостратегическата тематика и нестабилността на Балканите и от външнополитическата ориентация на страната. Европейски съд, Балкани, НАТО и Европа логично бяха водещи думи, след като основните политически сили постигнаха съгласие по стратегическите съюзи на България.Политическият диалог в дебатите бе силно обвързан с икономическата фразеология: думи като инвестиции, инвеститори, производство, приватизация, данъци, пазар бяха най-използваните. Тази лексика бе много популярна и в тв дебатите преди четири години. Причината е, че изграждането на свободния пазар у нас се съпътства от икономическа криза, огромен външен дълг и валутен борд. Имената на партиите не се споменаваха толкова често, колкото при предишни предизборни кампании. Това вероятно е продиктувано от голямата обществена умора и отрицателните настроения срещу партиите изобщо. Тъкмо по тази причина техните представители избягваха често да представят и самоизтъкват на тв екрана своите формации. Дори ключовата фигура на тези избори - Симеон Втори, не беше употребявана толкова често. Това поведение на партийните лидери подсказа, че може би настъпва краят на един 12-годишен политически модел, който по същество се изчерпа. Неслучайно съкращението НДСВ водеше пред другите партийни абревиатури, защото на новото движение се възлагаха големи обществени надежди.Дисидентската фразеология окончателно премина в небитието - думите комунизъм, социализъм или социалисти, с които СДС активно заклеймяваше БСП в първите изборни кампании, днес почти отсъстват. Вече не е актуално да се говори за демокрация и възродителен процес, за идеология и двуполюсен модел. Не са популярни и думите република и монархия. Тази фразеология, която събира и разделя две исторически епохи, видимо излиза от мода. По време на дебатите българските политици проявиха и чувство за хуморКато погледна народа в очите - в момента очите му са като тунели! Тази национална депресия много ме тревожи, въздъхна неотразимият Жорж Ганчев в предаването Ексклузивно. Разбрах, че в България фабриката за социални илюзии не е затворена, каза пред зрителите Хасан Адемов от ДПС. Валентин Церовски от НДСВ пък успя да смъмри журналистите, че те винаги дават последната дума на тези, които утре ще управляват държавата! Грешката излезе вярна и неговата прогноза се сбъдна. Макар и особено, чувство за хумор прояви и Татяна Василева от ОДС, за която работата в парламента изглеждаше като участие в модно ревю: С г-жа Емел Етем в следващия парламент с удоволствие ще участваме във всяко модно ревю, защото ние сме представителни жени и бихме могли да се явим навсякъде... Защо не, след като винаги ще се намери кой да гласува с твоята карта? Ние сме малка страна - каза Любен Дилов-син от коалицията Гергьовден - ВМРО. Общо взето, спим под една черга, знаем си парфюмите, пък и другите миризми... Милен Велчев вярваше, че НДСВ ще започне всичко отначало, и ще остави зад гърба си практиката на разбойническо-мениджърската приватизация и братовчедските фирми... Ще е прекрасно, ако това действително се случи. Драгомир Драганов от БЕЛ пък побърза да предупреди колегите си в Бисмарковата фраза, че най-много се лъже след лов и преди избори....В парламентарните избори Симеон Втори успя да спечели доверието на българина, многократно излъган от многобройните сини и червени обещания през годините на прехода. Това само потвърди казаното от Дебре :Да управляваш - това означава да ти вярват. Най-достоверното днес, това е образът. Той прави вярата. Той определя индексите за популярност, състава на правителството, йерархиите в държавата, времето и съдържанието на публичните речи. Телевизията само откроява и усилва този образ, който народът толкова страстно желае. В предизборния дебат има нещо от безсмъртния Оскар Уайлд и портрета на неговия герой Дориан Грей - на тв екрана политиците искат да бъдат вечно млади, актуални и злободневни, да яхнат времето и неговите обстоятелства, да уловят духа на епохата, но и да предугадят накъде духа вятърът. Но колкото по-активни, натрапчиви и пресолени са думите, толкова по-дълбоки стават бръчките на техния видим политически портрет. Просто защото думите са причина, но и последица от определени действия, и ако те са неубедителни, подобно на красивия и вечно млад Дориан Грей, на своя портрет те неусетно ще се превърнат в ужасни политически чудовища. Днес отново сме пред избори и вероятно медийният екран отново ще се изпълни с много много шум. Всъщност изборите винаги са победа и триумф на народния вот, който често наказва политическото високомерие с надеждата, че новото време (и новите управляващи) винаги са по-добри от старите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във