Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАЙ-ЛОШАТА ОТ ВСИЧКИ ЕПОХИ

Светът днес започва да изглежда като Франция няколко години преди Революцията. Няма достоверни статистики от онова време, но пропастта между бедни и богати едва ли е била по-голяма, отколкото е сега. В момента най-богатите - 5% от световното население, печелят 114 пъти повече от най-бедните 5 процента. Петстотинте най-заможни хора на планетата притежават общо 1.54 трлн. щ. долара - повече от целия вътрешен продукт на Африка и дори повече от общия годишен доход на по-бедната ПОЛОВИНА от човечеството. И сега, както някога във Франция, отчаяното съществувание на бедните уравновесява неприлично голямата консумация на богатите. И сега, както тогава, мъдреците, наемани от планетарните аристократи - в университетите, институтите, вестниците и списанията - продължават да доказват, че притежаваме най-добрата възможна система в най-добрия възможен свят. А в Кемп Делта в залива Гуантанамо имаме и съвременната Бастилия - затвор, в който хората се вкарват без съд и присъда.В състоялия се преди седмица световен търговски форум в Канкун пък можеше да се открият доста прилики с версайския двор - блясъкът на царуващия режим отново бе изложен пред света само на няколко пресечки от смрадливите бараки, в които господар е гладът.Между банкетите, бутилките с шампанско и черния хайвер хора като европейския комисар по търговията Паскал Лами и американския представител Робърт Зоелик трябваше с обичайната си арогантност да зачеркнат нуждите на гладното мнозинство. Отдавна вече сме се нагледали на този конфликт между личното добруване и общественото: le monde - c'est nous (светът - това сме ние). Както Чарлс Дикенс бе писал за управляващата класа на една по-ранна епоха: Проказата на илюзиите е изкривила всичко човешко у тях.Илюзиите в Мексико започнаха още с обявените от Световната търговска организация (СТО) намерения. Както обяви генералният й директор, организацията иска да се увери, че въпросите за развитието лежат в сърцето на преговорите. С други думи, разговорите трябва да помогнат на хората от по-бедните страни да се спасят от мизерията. Само че хората от СТО всъщност се стремят с всички сили да направят точно обратното. Всяко обещание, дадено досега на бедните от богатите, е било погазено и така ще бъде и занапред. Да вземем например въпроса за търговските мита. Последните проучвания на международната организация Оксфам показват, че колкото по-бедна е една нация, толкова по-високи такси трябва да плаща, за да изнася стоките си. Съединените щати налагат мита между 0 и 1 процент на стоките, внасяни от Великобритания, Франция, Япония и Германия. И същевременно по 14-15 процента на стоките, идващи от Бангладеш, Камбоджа и Непал. Либералното правителство на Тони Блеър в Лондон прави същото - Шри Ланка и Уругвай плащат осем пъти по-големи мита от САЩ например. Това се случва по две причини. Първо, бедните нации просто не могат да отвърнат на удара. И второ, без тези мита бедните страни биха изпреварили в съревнованието богатите поради по-ниските производствени цени. Неслучайно най-високи мита се налагат на стоки като облекла и земеделски продукти, в които развиващите се държави имат предимство. Сегашните преговори в Канкун бяха започнати с обещанието, че тарифите ще бъдат намалени или дори изцяло премахнати. Съответният официален документ трябваше да бъде изготвен не по-късно от 31 май 2003-а. Богатите обаче саботираха всеки опит да се постигне споразумение. Вместо това преди седмица Европейският съюз, САЩ и Канада внесоха ново предложение. Според него най-бедните страни трябва да намалят най-сериозно собствените си мита. Боливия и Кения, да речем, е необходимо да съкратят тарифите с 80%, докато Европейският съюз - с 28%, а Съединените щати - с едва 24 процента. Това предложение бе възприето като открита обида и съзнателен опит да се сложи край на всякакви преговори по темата.Нулев напредък имаше и по въпроса за земеделските субсидии. Още през 1994-а икономическите суперсили обещаха постепенно да ги премахнат, стига по-бедните държави да отворят пазарите си за западните корпорации. Бедните спазиха обещанията сино богатите нарушиха своите. Сега преговорите би следвало да доведат до премахването на всякакви форми на експортни субсидии и официалният текст трябваше да е готов до познатата ни вече дата 31 май. Обещанията обаче отново бяха стъпкани в калта и на бедните отново бе казано, че могат да получат желаното само ако отворят още по-широко вратите си за западноевропейските и американските корпорации. Докато умело отхвърлят исканията на развиващите се страни, големите сили налагат своите с една, меко казано, брутална дипломация. Днес те настояват да се въведе т. нар. етап за развитие (development round), който да дава на чуждестранните корпорации същите права като на националните, включително и в обществения сектор. Като имаме предвид, че почти всички големи многонационални компании са в развитите държави, на практика това означава богатите да поемат пълния контрол върху икономиките на бедните.Но Лами, Зоелик и правителствата, които те представляват, сигурно осъзнават, че исканията им са непосилни за развиващите се страни. Комбинацията от тези неизпълними условия и нарушените обещания могат да накарат бедните правителства просто да се оттеглят и това ще е краят на Световната търговска организацияИ щом го осъзнават, значи в крайна сметка именно такава е целта им. Колкото и корумпирана да е днес, Световната търговска организация си остава единственият орган, в който бедните нации могат да преговарят с богатите и дори, поне на теория, да надделеят над тях. Това не се е случвало досега само защото богатите успяха да направят байпас на онези структури на СТО, които трябваше да вземат решенията. Само че независимо от всичко опасността си остава и поради тази причина ЕС и САЩ са твърдо решени да разрушат организацията, заменяйки световните търговски споразумения с още по-потисническите индивидуални междудържавни спогодби. Така единственият шанс на третия свят на форума в Мексико бе да изтъкне несправедливостта на предлаганите решения, но без да стига до толкова исканите от Америка и Европа оплаквания от ефективността на СТО. Както и във Франция обаче преди два века, има и друг изход - революциятаДо нея може да се стигне единствено при определени условия - ако има планетарна криза и самото оцеляване на хората бъде поставено под въпрос. Такава криза може да дойде примерно от световен недостиг на зърно, както е било след необичайно слабата реколта през 1788 година. Или, което изглежда по-вероятно, от недостиг на органични горива. Тогава наистина ще възникнат доста механизми, по които тази революция да протече. Един от тях е колективен отказ на бедните държави от обслужване на външните им дългове.Но докато нещо подобно не се случи и хората като Лами и Зоелик не увиснат (образно казано) по електрическите стълбове, богатите ще продължават да ощетяват бедните по всеки възможен начин. * Джордж Монбиът е един от най-известните английски писатели, автор на книгите Епоха на тревогата, Завладяната държава, Отровните стрели, Ничия земя и др., гостуващ лектор в университета в Оксфорд и носител на специалната награда на ООН Глобал 500, връчена му лично от Нелсън Мандела.

Facebook logo
Бъдете с нас и във