Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАГРАДИТЕ - ПООЩРЕНИЕ ИЛИ МОТИВАЦИЯ

Музикалното предаване на програма Хоризонт Алегро виваче определи неотдавна своя лауреат за 1997 г. - кавалджията Теодосий Спасов, който стана Музикант на годината. Миналата седмица БНТ излъчи концерта-ритуал от Плевен и по този начин му придаде общонационален статут и ценност.


Този факт ни припомни, че допреди година знайни и незнайни фирми, дружества и организации използваха февруари и март за период на обявяване на най-различни награди, главно в областта на т.нар. шоубизнес. Хаосът бе пълен. Парите, макар и символични, не бяха най-важното нещо при обявяването на тези награди. Далеч по-привлекателни бяха съблазните на светската шумотевица, коктейлното изобилие, звукозаписните обещания. Така в културното ни пространство попаднаха няколко дузини имена, които при друг критерий (цивилизован!) сигурно щяха да пърхат в подножието на наградите.


Сетне (отскоро!) тази многотия секна!


Привидно се създаде впечатлението, че най-сетне започва истинско пренареждане на стойностите. Истината е по-различна - финансовата дисциплина започна затягането на обръчите и парвенюшкото пилеене на пари пресъхна. Остана, засега, само градацията на Алегро виваче Музикант на годината, но пък тя също не е национална, а само на едно, макар и популярно радиопредаване. Точно тук се открива подходът към проблема.


В проектозакона за културата, внесен в парламентарната Комисия по култура, за първи път държавата взема инициативата за поощряване на своите творци чрез обявяване на държавна награда. Тя би трябвало да замени просъществувалата десетилетия Димитровска награда, която - за добро или зло - бе най-престижното отличие за всеки български артист. Инициативата на Министерството на културата идва да запълни празнината и да извиси критериите за национално значимо творчество. Предполага се, че тази награда ще има и материално покритие, засега неизвестно. Но при съществуващото отношение към културата очакванията не трябва да са големи.


И тъй като в коридорите на властта предстои да се определи размера на наградите (кога ли ще стане това?), нека им подскажем няколко сравнителни критерия от европейската и американската практика.


Еквивалент на Нобеловата награда в областта на музиката е премията на фонда Ernst-von-Siemens-Stiftung, която се присъжда вече две десетилетия и е в размер на 250 хил. г. марки. Сред лауреатите различаваме имената на такива колоси на съвременното музикално изкуство като руснака Мстислав Ростропович (1976), французина Пиер Булез (1979), поляка Витолд Лютославски (1983), унгареца Дьорд Лигети (1993) и др. В САЩ с престиж се ползва наградата на сп. Мюзикъл Америка - 150 хил. щ. долара. Премията на Лондонската академия за музика се колебае между 50 и 100 хил. щ. долара в зависимост от количеството на номинираните музиканти.


Интересно е да се знае, че в Русия, чиито проблеми на прехода вероятно не са по-малки от нашите, културата продължава да доминира в националното съзнание. Но и в институционното признание. Само преди две седмици на цигуларя Виктор Третяков бе връчена наградата Шостакович (учредена от благотворителния фонд на виолиста Юрий Башмет!) - 25 хил. щ. долара. Премията Триумф (учредена от фонда ЛогоВаз-Триумф) също е с еквивалент от 25 хил. щ. долара. Тя се присъжда редовно от 1992 г., като първоначалната й стойност бе 20 хил. щ. долара. С най-ниска парична стойност е Държавната награда на Руската федерация - 10 хил. щ. долара.


На този фон току-що провъзгласеният Музикант на годината Теодосий Спасов получи такава мизерна сума, та от неудобство ще трябва да я спестим на читателите. И това не е упрек към програмата Хоризонт на БНР, а намек за абдикацията на държавата от културния живот в България. И намигване към по-богатите бизнесмени, фирми и банки, чиито пари, вложени в истинската култура, могат да се върнат с високи лихви. Дивидентите, разбира се, идват по-късно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във