Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАДЯВА ЛИ РУСИЯ АЗИАТСКО ДОМИНО?

Путин е човек на правдата. Околните не го разбират, но той знае накъде върви и какво прави, твърди българската екстрасенска Вера Кочовска. След дългата политическа еуфория сега мнозинството руснаци се опитват да разберат своя президент. Накъде ги води той, с кого и за какво. След трагедията в Беслан световното обществено мнение е разделено между съчувствието и безпокойството. Няма ли емоцията да вземе връх в руското ръководство и то да жертва демокрацията в името на реда? Намерението на президента Владимир Путин сам да предлага губернаторите за одобрение от местните парламенти предизвика смущение сред политическите технолози. През изминалата седмица Държавната дума разреши на министрите да бъдат лидери на политически партии. Първата мисъл е, че това е част от проекта за създаване на общонационални партии и изобщо за радикална промяна на политическия пейзаж. В политическите среди все по-често се говори за вероятността от предсрочно разпускане на Държавната дума и за превръщането на Русия в парламентарна република. Този проект може да стане актуален на фона на сливането на краеве и области - очаква се вместо сегашните 89 те да бъдат редуцирани до 28-29. За целта ще са необходими промени в конституцията, а преход към нова система на управление може да означава и нови вид приемственост на висшата власт. Дали Путин вижда себе си като премиер след 2008-а? В политиката като изкуство на възможното импровизациите на сцената не са за препоръчване... След като отдели достатъчно време на вътрешните проблеми, Путин възобнови пътуванията си в чужбина. Случайно или не, но първата спирка на Путин на 14 октомври бе Пекин. Външният министър Сергей Лавров готви още две външнополитически визити на президента - в Индия и Иран. Според икономическите прогнози през 2007 г. Китай ще изпревари по брутен вътрешен продукт Великобритания и Германия, а Индия ще изпревари Франция през 2020-а и Германия през 2023 година. Русия и Китай взаимно си обещаха да утроят стокообмена си. Затова Путин взе със себе си в Пекин група губернатори от съседните на Китай области. Общата граница е над 4000 км, а в Русия според неофициални данни вече живеят над 10 млн. китайци. Повечето от руските губернатори са разтревожени от китайското нашествие през границите, но Путин се опитва да трансформира инвазията в икономическа. Отношенията на Русия с Китай и Индия политическите наблюдатели често определят като стратегически, но в Москва, Пекин и Делхи избягват такива определения. Двете страни са сред най-големите купувачи на руско оръжие, но в търговията с Индия например през последните години се забелязват трудности. Увеличава се делът на суровините, а и съществено се променя асортиментът на стоките за внос и износ. Китай се опитва да върне Русия към проекта за нефтопровод между Ангарск и Дацин, но Москва проявява повече интерес към доставките на енергоносители за САЩ и Япония през Мурманск и Сахалин. Ние вярваме на Путин за доставките на гориво и технологии за Иран, но санкциите срещу руските компании са за конкретни пропуски, твърди администрацията на Буш. Кремъл, впрочем, е не по-малко разтревожен от вероятността за безконтролно разпространение на ядрени технологии с двойно използване. В интервю за телевизионния спътников канал Ал Арабия руският министър на отбраната Сергей Иванов отправи предупреждение към някои арабски страни, които открито финансират тероризма. Ние ще нанасяме удари по всички точки на света, по всичко, което може да доведе до премахване на заплахата от тероризъм, поясни Иванов. Москва разполага с достатъчно информация за действията и връзките на терористите в чужбина. Някои страни на думи ни подкрепят, но ние ще съдим по действията, подчерта Иванов. Рязко се е увеличил броят на наемниците от Турция, отбеляза той. В Москва внимателно следят и дебатите в САЩ. Не съм сбъркал с Путин, твърди Джордж Буш. Като централизира властта, Путин дава знак на западния свят, че не вярва в системата на сдържане и балансиране. Русия е страна в преход и затова към нея трябва да се подхожда с разбиране, твърди Буш. За нас Русия е много важна страна, но ние сме длъжни да защитаваме демокрацията, заявява Джон Кери. Той не може да се удържи от спомените за подземията на Лубянка, които успял да види при едно посещение в Москва. Не може да забрави палките, надписани с имената на надзирателите, и затова едновременно е впечатлен от развитието на демокрацията в Русия и е разтревожен, че историята може отново да започне от Лубянка. Политическите подсказвачи на Кери също тревожат Москва. Негов експерт по Русия е известният професор Греъм Елисън, който навремето убеждаваше Запада да приеме програмата за икономически реформи на Григори Явлински. Сега проф. Елисън е автор на друга идея - контролът над руските ядрени арсенали да бъде прехвърлен на чужденци, за да не попадне в ръцете на терористите. Иначе външнополитическите виждания на демократите ООН да получи контрол над горещите точки в света не са чужди на Москва. Но плюсовете от идването на власт на Кери се оценяват като по-съмнителни. Ако трябва да избира в неделя, Русия по-скоро би избрала Буш, отколкото Кери. Буш и Путин имат много общо, твърдят някои наблюдатели. И двамата приемат света контрастно - който не е с нас, е против нас. Заради връзките със Саудитска Арабия обаче Буш е много по-мек към арабските режими, които финансират уахабизма в Кавказ. Оттук идват и упреците на Москва за двойните стандарти. Главният аргумент на Буш обаче са личните отношения с Путин. При предишната президентска кампания в САЩ Джордж Буш и Боб Доул бяха смятани за антируски настроени политици. Логиката на предизборната борба и логиката на управлението обаче са две различни величини и затова Москва е заета повече с уточняване на списъка на приятелски настроените страни в глобалната война срещу международния тероризъм. Това е тема, която ще бъде силно застъпена по време на визитите на Путин в Пекин, Делхи и Техеран.Изважда ли Кремъл отново азиатското домино? Едва ли. Отношенията с Европа и САЩ, макар и да не са гладки, се развиват с добри темпове. На Русия й предстои да си уреди подкрепата на още 15-20 ключови страни, за да стане член на Световната търговска организация. Сега, когато цените на петрола бият всички рекорди, за Путин е златно време да убеди световния елит, че просперираща и интегрирана със световната икономика Русия може да бъде влиятелен стабилизиращ фактор в глобалните икономически процеси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във