Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАДЯ МИХАЙЛОВА СЕ ГОТВИ ЗА ПРЕМИЕР

Десницата очаква знак отвън за предсрочни парламентарни избори. Според запознати, най-късно до края на януари ще стане ясно дали западните посолства у нас ще поискат от опозицията да предизвика парламентарна криза, или ще предпочетат да изчакат вота след две години. Решението щяло да зависи от възможността на по-големите десни партии да обединят усилията си, за да спечелят предсрочната битка. Най-важният въпрос, който десните трябва да си изяснят преди това обаче, е коя партия ще излъчи министър-председателя в евентуалната дясна коалиция, която ще управлява след победата им. До неотдавна от Запад твърдо подкрепяха управлението на Симеон Сакскобургготски. Но информирани източници твърдят, че евпропейските правителства, и особено тези на страните членки на НАТО, вече са доста разколебани в това отношение. През май 2004 г. България трябва да стане пълноправен член на Северноатлантическия пакт. Бъдещите ни партньори вече имали сериозни притеснения дали ще успеят да работят добре не само с нашите кадрови офицери, но и с цялото правителство на НДСВ. Последните поводи за тези съмнения били свързани с искането на премиера Сакскобургготски да назначи в политическия си кабинет о.з. генерала и служител на бившата Държавна сигурност Бриго Аспарухов. Макар че на официално равнище случаят се омаловажава и от двете страни, всъщност подозрението, че българи са шпионирали Германия, също било разтревожило доста бъдещите ни съратници. И политиците, и военните от НАТО неведнъж са подчертавали, че не желаят да работят с кадри на бившите тайни служби на тоталитарните режими. Всяко кадрово решение против това правило те приемат като сериозно предизвикателство към собствената им толерантност. Сегашното българско правителство пък, напротив, не е особено чувствително на тази тема. Не отдава голямо значение на присъствието на ДС в биографиите на част от назначаваните в МВР и в службите за национална сигурност хора.Западните посланици били притеснени и от друга тенденция. Напоследък те констатирали, че прекалено много е нараснало задкулисното влияние на сериозни номенклатурни величия от тоталитарния период върху сегашното управление. Според тях, тези хора продължавали да работят срещу интересите на пакта и голямото им влияние сериозно ги плашело. Въпреки посочените притеснения обаче западните политици все още не са сигурни дали сегашното правителство не е по-малкото зло, коментират запознати. Според тях прогнозите, че следващите парламентарни избори могат да бъдат спечелени от русофилски настроената левица, стряскат сериозно бъдещите ни стратегически партньори. Източници от десницата обясняват, че европейските политици не били сигурни дали евентуални предсрочни избори няма да бъдат спечелени от социалистите и техните партньори. Това ги карало да бавят решението си. В техните очи десницата изглеждала прекалено разпокъсана и неуверена. Затова всякакви прогнози за нейна победа изглеждали недостатъчно реалистични и неубедителни. Лидерите на българските десни партии обаче отдавна знаят, че ключът към сърцата на западните им партньори е обединението. Точно по тяхно внушение през 1997 г. бяха създадени и Обединените демократични сили. Същата година те спечелиха предсрочните парламентарни избори с лекота не без подкрепата на част от западните посланици в София. Днес десницата се опитва да мине по същия път. Подписаното споразумение за управлението на столицата между СДС, ССД и коалиция ДП, БЗНС-НС, Гергьовден трябвало да внуши, че в бъдеще такъв съюз е възможен и на национално ниво, твърдят източници от синята организация. Само ако докажат, че могат да работят заедно, десните щели да получат подкрепа за предсрочни избори, както и за победа в тях. Пред десницата обаче все още стоят доста проблеми. Единият от тях е, че засега обединението е само за столицата и никак не е сигурно дали ще може да се разрасне в национален мащаб. Още повече че влиятелни кръгове в СДС настояват всякакви коалиционни споразумения да се подписват чак след парламентарните избори. Според тях резултатите от националната кампания ще намалят претенциите на други десни партии и ще потвърдят по неопровержим начин силните лидерски позиции на СДС вдясно. Тази позиция обаче може да се превърне в сериозен препъникамък за бъдещо единодействие. На базата на резултатите от София по време на местните избори кметът Стефан Софиянски се мъчи да извоюва решаващ глас за партията си Съюз на свободните демократи в бъдещата коалиция. Националните резултати от парламентарните избори обаче едва ли ще помогнат за заздравяване на това самочувствие. Основна причина за опасенията, че проблемите между СДС и ССД могат да се окажат непреодолими, са амбициите на двама от лидерите да седнат в председателския стол на бъдещо коалиционно правителство. Надежда Михайлова и Стефан Софиянски вече се намирали в открит спор за премиерския пост твърдят от синята централа. В самото начало на преговорите изглеждало съвсем логично, че ако се стигне до дясна парламентарна победа, високият пост ще бъде предложен на столичния кмет. Много бързо обаче Михайлова показала, че самата тя разсъждава по друг начин. Досега битката им оставала зад кулисите, тъй като Михайлова била ангажирана предимно с проблемите в самия СДС. След заседанието на Националния съвет, което се проведе в началото на миналата седмица, нещата вече изглеждат по съвсем друг начин. На форума стана ясно, че Михайлова е успяла да заглади конфликта си с Иван Костов и получи неговата подкрепа за битка за премиерския пост. Неслучайно, докато защитаваше името на фондация Демокрация, Костов успя ловко да затвори дебата загуба или победа са резултатите на местните избори. На тях трябва да се гледа единствено като на позиция, от която СДС тръгва в предстоящата парламентарна надпревара, подчерта бившият премиер и дефинира новите цели на съюза - премиерски пост в коалиционното правителство след изборите. Михайлова веднага поде призива. Източници от новата дясна коалиция прогнозират, че след Националния съвет Надежда вече ще отстоява с по-голямо самочувствие правото си на бъдещ премиер. Според тях Стефан Софиянски нямал много голям избор в случая и щял скоро да се примири. Все още, без да знаят дали западните сили ще ги подкрепят, десните влязоха в конкуренция за премиерския пост. Сигурни източници от Раковски 134 твърдят, че Надежда Михайлова вече се виждала като бъдещ министър-председател. Софиянски все още не губел надежди. Но членове на новия десен съюз са убедени, че съвсем скоро щял да бъде принуден да отстъпи. Заради прекалено близките му връзки с Москва към кандидатурата на Софиянски резерви имали и западните политици. Ясен знак в това отношение даде и председателят на Европейската народна партия Вилфред Матенс. След приключването на втория тур на местните избори той поздрави с официално писмо Стефан Софиянски за победата му в столицата. Преди седмица обаче при посещението си в София се обърна към него специално за да му напомни, че СДС е най-голямата дясна партия в България. От Раковски 134 твърдят, че думите му са целяли да легитимират претенциите на Надежда Михайлова за правото да състави бъдещо коалиционно правителство. Не само европейците обаче не искали Софиянски. Перспективата той да поеме следващия кабинет плашела и голяма част от българските бизнесмени. Те се опасявали, че сегашният столичен кмет ще толерира близките си фирми и няма да осигури еднакъв климат за работа на всички големи дружества.Така изглеждат нещата от камбанарията на нашите политици. Но западните им партньори все още не били убедени, че десният съюз ще може да осуети евентуална победа на левицата и това ги възпирало да подкрепят преждевременни действия. Надежда Михайлова се опитвала да тушира притесненията им и да ги убеди в противното с неуморното подчертаване на факта, че щом новото дясно обединение е успяло да спре настъплението на левицата в София, значи ще го направи и в страната. Впрочем, Михайлова добре осъзнавала, че все още не е овладяла достатъчно добре процесите в собствената си партия и не бързала особено с предсрочните избори. След като срещу искани отстъпки получи подкрепата на Костов, сега задача номер едно за нея била да елиминира прекалено силното влияние на разградския лидер Никола Николов в националния съвет на партията. Докато не се справи поне с част от проблемите в СДС, лидерката на сините едва ли ще може да си мечтае да управлява държавата. И докато хората на Костов настояват за скорошни избори, Михайлова не е убедена, че бързането би било и в нейна полза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във