Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАД 3 МЛРД. ДОЛАРА СА НЕОБХОДИМИ ЗА ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ

За да се реализират най-неотложните енергийни проекти на територията на България, ще са необходими над 3 млрд. щ. долара инвестиции. Сметките обхващат строителството на транзитни нефтопроводи, газопроводи и електроцентрали.


Очертаващият се недостиг на електрическа енергия през следващите две-три десетилетия в страните от Балканския регион остро поставя въпроса за спешното изграждане на нови електропроизводствени мощности. Най-бързо развиващият се енергиен пазар в Европа - турският, ще изпитва през следващите десетилетия


хроничен глад за електроенергия


Според специалистите потреблението на електроенергия в югоизточната ни съседка ежегодно ще нараства с осем процента. Същевременно стремежът на България за пълноправно членство в Европейския съюз предполага интегриране със западноевропейската електроенергийна система, което може да стане едва след изграждане на модерни и ефективни мощности за производство и транзит на електричество.


За модернизирането на нашата електроенергетика още през 1993 г. започна реализирането на мегапроекта Енергия. За финансирането му са сключени договори със Световната банка - за 108 млн. щ. долара, с ЕБВР и ЕИБ - съответно за 40 и 45 млн. ECU. Проектът предвижда модернизация на най-важните топло- и водноелектрически централи - Марица Изток, ПАВЕЦ Чаира и Белмекен - Сестримо, както и на най-големите ни далекопроводи. За доставяне на електрооборудване оферти представиха IBM, APPLE, SIMENS и др. Към модернизацията на ТЕЦ Марица-Изток 3 особен интерес прояви американската корпорация ENTERGY, която предложи създаване на смесено дружество с НЕК за производство и износ на електроенергия за Турция.


Най-неочаквано и самата Турция предложи да инвестира (засега неустановена сума) в строителството на няколко нови малки ВЕЦ-а в Южна България, най-вече по течението на р. Арда.


Същевременно


борбата за турския енергиен пазар


предизвика остра конкуренция между останалите балкански страни. През 1993 г. ЕБВР отпусна 34 млн. ECU на Македония за проекта Енергостопанство на Македония, чиято цел е подобряване на транзитните възможности на републиката. Същата банка по същото време отпусна 185 млн. ECU и на Румъния за рехабилитация на четири ВЕЦ-а. ЕБВР отпусна заем и за модернизиране на електростопанството на Албания.


За да задоволи растящото си потребление, Турция усилено подготвя изграждането на мощна АЕЦ в близост до границата си с Гърция. Разбира се, проектът среща острата съпротива на гърците, които държат под око турския пазар и работят върху проект за строителство на гигантска газова ТЕЦ в северната част на страната си.


Борбата за завладяването на енергоемкия турски пазар накара Гърция да се противопостави остро и на нашите планове за продължаване на експлоатацията на четирите най-стари блока на АЕЦ Козлодуй поне до 2005 г., настоявайки за незабавното им спиране, както и срещу модернизирането на останалите два блока. Засега полугласно, Гърция е и против евентуалното строителство на АЕЦ Белене.


Търсейки пазар за електроенергията на своята АЕЦ Черна вода, особено след разширяването й с новия канадски ядрен реактор,


Румъния по принцип е против


българските намерения за модернизация или строителство на АЕЦ.


Поради стагнация на енергийния пазар след внедряването на все по-нови енергоспестяващи технологии Западна Европа не планира изграждането на нови АЕЦ през следващите 20 години. Което означава, че фирмите, произвеждащи оборудване за атомните електроцентрали, трябва да търсят пазар за своята продукция в Източна Европа. С това може да се обясни и засиленият инвеститорски интерес към модернизацията на V и VI блок на АЕЦ Козлодуй от страна на компании като Сименс, Уестингхаус, Шнайдер и основните руски производители.


През 1996 г. по инициатива на руското акционерно обединение Енергийни системи и Мултигруп, и с подкрепата на правителството на Виденов, бе създадено смесеното дружество Балкански енергийни системи (БЕС) с предмет на дейност производство, транзит и продажби на електроенергия за всички балкански страни. БЕС дори прояви желание да участва в изграждането на АЕЦ Белене. От самото начало Румъния, а след падането на Виденов и България остро се противопоставиха на подобни планове с основния мотив, че реализирането им ще постави балканските страни в изключителна енергийна зависимост от Русия. На второ място, българското правителство се опасява, че евтината електроенергия на Русия ще конкурира успешно експорта на НЕК за Турция. Най-съществената причина обаче за негативното отношение към намеренията на БЕС е, че обвързването на България с електропреносната система на Русия на практика би обособило Балканите като буфер между Изтока и Запада и най-вече би издигнало китайска стена пред желанието ни за скорошно присъединяване към Европейския съюз.


Двата проекта за транзит на петрол


през територията на България - Бургас - Александруполис и Бургас - Вльора са на стойност съответно 770 и 850 млн. долара. И двата разчитат на транспортирания през Русия каспийски нефт (от Тенгиз до Новоросийск). Но засега в по-напреднала фаза е проектът АМБО (Бургас-Вльора), създаден по инициатива на американския бизнесмен Вук Ташкович и ръководен от енергичния Едуард Фергюсън. Неотдавна правителството на България одобри постановление за конфиденциалност на информацията по този проект, целящо предоставяне на благоприятни условия за изготвяне на техникоикономическото проучване.


Що се отнася до проекта Бургас - Александруполис, основното противоречие, пречещо на развитието му, е по въпроса за дяловите участия на България и Гърция в бъдещото съвместно дружество.


Според експерти в полза на проекта АМБО е и раздвижването напоследък около VIII транспортен коридор, подкрепян, засега само на думи, от централноазиатските републики и Италия. Строителството и на двете трасета обаче е нереалистично, та дори и само поради обстоятелството, че каспийският нефт би се изчерпил за по-малко от две десетилетия.


Колкото до


транзита на природен газ


от Иран и Туркмения за Западна Европа през наша територия, първите съществени стъпки вече са направени - компании като Шел, Ени и Газ дьо Франс категорично заявиха, че най-ефективно би било прокарването на транзитното трасе през България. Това показаха и последните разговори на председателя на Комитета по енергетика Иван Шиляшки с ръководството на Шел газ интернешънъл в Лондон през миналата седмица.


Повече яснота около гарантирането на транзита и доставките на газ от Русия очевидно ще има в края на тази седмица при посещението на вицепремиера Евгений Бакърджиев в Москва. И все пак малка е вероятността България и Русия да не се договорят - и двете страни имат интерес от увеличаване на количествата газ, преминаващ през наша територия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във