Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАД 11 МЛРД. ЛЕВА ЗА ИЗТОЧЕНИ ОТ ОРЪЖЕЙНИЯТ ЗАВОД В МОНТАНА


Финансова визитка


Капиталът на регистрираното през 1992 г. дружество
Пима с предмет на дейност производство и търговия
с гражданска и специална продукция, инструменти и екипировка
възлиза на 509 425 000 лева. След като на 5 май миналата година
Металхим холдинг прекратява участието си в дружеството,
едноличен собственик на неговия капитал става държавата.


1997 г. Пима ЕАД завършва с печалба от
основната си дейност в размер на 898 203 000 лева. Негативно влияние
върху крайния резултат обаче оказват финансовите разходи на предприятието,
които имат висок относителен дял - 22.64 на сто, и са следствие
от високия лихвен процент по валутните кредити. Така финансовият
резултат за 1997 г. се оформя на 29 203 000 лв., а нетната печалба
- 7 874 000 лева. Вземанията на дружеството са изчислени на 2
559 198 000 лв., задълженията му на 5 434 494 000 лв., от които
2 635 266 000 лв. са неплатени лихви по заеми.


Любопитен, но тъжен финансов документ е изготвило
на 11 септември тази година териториалното управление Държавен
и финансов контрол в Монтана. Констатациите на ревизора
Валентин Иванов, извършил финансова проверка на известния оръжеен
завод Пима ЕАД, могат да бъдат достоен съперник на
данните от злополучно нашумялата ревизия на Главно управление
Митници. За тъмните сделки на дружеството в. БАНКЕРЪ
информира още в броя си от 25 януари тази година. Осем месеца
по-късно до същите открития са стигнали и специализираните финансови
органи. Обект на тяхната ревизия е управлението на двама изпълнителни
директори - на Павел Борисов Павлов, ръководил Пима
ЕАД от 4 май 1992 г. до 1 април 1997 г., и на неговия наследник
Михаил Александров Йорданов, сегашен шеф на дружеството.


За 99 работни дни ревизорът е проследил дейността
на предприятието от 1 октомври 1991 г. до 31 декември 1997 година.
На първо място в констатациите си той прилежно е записал, че при
ревалоризацията на дълготрайните материални активи през 1997 г.
намерените незаведени активи не са оценени от лицензиран
оценител и основната част от тях са ревалоризирани с коефициент
1, т.е. оставени са на същата стойност, с което
пък били нарушени изискванията на Националния сметкоплан. С тази,
общо взето, дежурна информация се изчерпва стандартната
част от въпросния ревизионен акт, след което започва изреждането
на


екшън операциите


Най-напред са анализирани находчивите
сделки на бившия изпълнителен директор на Пима Павел
Павлов. С фактури от 16 и 18 септември 1996 г. дружеството е продало
на великотърновската кооперация Крома 6389 броя специални
изделия. На ревизора, не е представен лиценз, даващ правото на
споменатата кооперация да търгува с подобна стока. Установено
е, че за производството на изделието монтанският оръжеен завод
е използвал вносни алуминиеви тръби. Както е записано в ревизионния
акт, за да може да възстанови направените разходи предприятието
е трябвало да влага тези тръби в производството или да ги продава,
но по левовата равностойност на действащите към момента на сделката
валутни цени. Последните доставки на такива тръби, по 4171 щ.
долара за тон, били направени през юни 1992 г. от тогавашното
Главно инженерно управление, действащо сега под името Армимекс.
През септември 1996 г. обаче при формирането на цената, по която
специалните изделия са продадени на Крома, стойността
на вложените в тях тръби е изчислена на 2360 щ. долара за тон.
Така, констатира ревизорът, от различията в цените по двете фактури
в крайна сметка е нанесена вреда на дружеството в размер на цели
325 519 550 лв., плюс пропуснатите ползи от 88 404 593 лева.


Освен този ефектен удар по заводската
каса солидна щета е отнесъл и държавният резерв. Защото, както
се оказва, злощастните алуминиеви тръби са били част от военновременните
запаси на страната. И тяхната продажба по цени, които не са определени
от Главно управление Държавен резерв, представлява
грубо нарушение на Наредбата за държавния резерв и военновременните
запаси. А отговорността за цялата операция принадлежи на бившия
изпълнителен директор на Пима Павел Павлов, който
е регистрирал и


други управленски успехи


С договор от 31 март 1995 г., сключен между дружеството
и банковия клон на ОББ в Монтана, са обединени левовите кредити
на предприятието от 1991 и 1992 г. в размер на 232 065 219 лева.
Сумата включва просрочена главница от 32 661 613 лв., съдебна
главница от 9 800 000 лв. и набраните по тях лихви и съдебни такси.
Този дълг на дружеството от 232 065 219 лв. е намален с 60 059
619 лв. и преоформен на 2 600 000 щ. долара. Може би привидната
икономическа устойчивост в началото на Виденовия правителствен
мандат е окуражила г-н Павлов да превалутира кредита. А може би
причините са други? Във всеки случай г-н Павлов, който не бе открит
за коментар, винаги може да изложи на страниците на вестника мнението
си по случая. Заключението на ревизора Иванов обаче е: Вследствие
на неизгодно сключения договор от изпълнителния директор на Пима
ЕАД Павел Павлов с ОББ, клон Монтана, финансовото състояние на
дружеството е утежнено с разликата от 5 722 530 443 лева.


Не по-малко интересни са и данните на проверяващия
за това, как е вървяло през годините


уреждането на дългосрочните кредити


на предприятието, преоформени по ЗУНК. Ревизорът
е установил например, че:


През 1995 г. не са начислени лихви на дългосрочните
кредити по ЗУНК във валута, които е следвало да бъдат 7 989 288
лева. Тези лихви са осчетоводени и начислени през 1996 година.
С осчетоводяването на лихвите от 1995 г. през 1996 г. е формиран
нереален финансов резултат, с който е следвало да се увеличи облагаемата
печалба на дружеството. Отчетната 1995 г. дружеството приключва
със загуба от 172 257 000 лв., а 1996 г. с 86 610 000 лв. печалба.


Към така описания


финансово-икономически батак


забъркан в Пима от бившия изпълнителен
директор Павел Павлов, могат да се добавят само още няколко по-дребни
допълнения. Едно от тях е свързано с партньорските взаимоотношения
между монтанското оръжейно предприятие и кипърската фирма Канзага
ентерпрайс ЛТД. По договори от декември 1996 и януари 1997
г. тя е трябвало да достави на Пима ЕАД материали
за окомплектовка на специални изделия. По неизвестни причини българската
фирма авансово е превела необходимата доларова сума за стоката,
която обаче и до ден днешен не е пристигнала в Монтана. А ръководството
на потърпевшото дружество не си мръднало и пръста да си поиска
обратно капарото по надлежния ред. Към 29 юли тази
година сумата вече е набъбнала на 215 820 000 лева. Още по-ларж
е подходила фирмата към други чуждестранни клиенти.


В ревизионния акт е записано, че по договори от 1993
и 1994 г. заводът има да взима 1 476 205 щ. долара, възлизащи
към 31 декември 1997 г. на


скромната сума от 2 622 478 182 лева


Част от тези загубени нейде пари са свързани с бизнесоперации
между Пима ЕАД и немската фирма Г. Брингшуле
- Бремен. Любопитното в този случай е, че посредник в сделката
е била едноличната фирма Димекс ДМ, собственост на
някой си Дойчин Дончев Лазаров, живущ в столичния комплекс Младост
1. Както е констатирал ревизорът, въпреки че германците
не са се издължили на монтанското предприятие, те надлежно са
платили на Димекс ДМ 97 000 г. марки, а пък през 1995
г. тогавашният изпълнителен директор на Пима Павел
Павлов е платил в брой на едноличния софийски посредник още 10
000 г. марки. От бременската сделка, обобщава ревизорът, оръжейният
завод е понесъл вреда в размер на 4 393 401 лв., изчислени обаче
по курса на марката от февруари 1995 г., която тогава върви по
49 лева. Заедно с още няколко доста по-малки суми размерът на
вредите, нанесени на Пима ЕАД от нейния изпълнителен
директор Павел Павлов, се закръгля от ревизора на 8.9 млрд. лева.


За съжаление по утъпканата от Павел Павлов пътека
тръгва и


следващият управленец на Пима ЕАД


Михаил Йорданов, поел ръководното кормило на 1 април
миналата година. Доказателствата дава същият ревизионен акт. От
него личи, че и при Михаил Йорданов цитираната вече великотърновска
кооперация Крома продължава да се ползва с приятни
преференции. На 28 август миналата година например монтанският
завод продава, и то като бракувана стока, на символични цени,
1000 броя алуминиеви дискове на едноличното дружество от Велико
Търново Корса. Фирмата, както и кооперацията Крома
е регистрирана в старопрестолния град на един и същ адрес, като
при това и двете частни структури се представляват
от гражданина Теодоси Костадинов. Та този гражданин е вложил уж
бракуваните алуминиеви дискове в изделия със специално предназначение
и като такива ги е изнесъл зад граница, въпреки че неговите фирми
нямат лиценз за търговия с подобен род продукция. Ревизорът е
записал, че от тази сделка Пима ЕАД е пропуснала ползи
в размер на 553 742 000 лв. и е понесла вреди в размер на 55 861
000 лева. И при тази сделка в нарушение на Наредбата за Държавния
резерв


от складовете на Пима са излезли военновременни
запаси


Още няколко подобни подаръка за великотърновските
фирми Крома и Кроса, направени от изпълнителния
директор Михаил Йорданов, са отразени надлежно в ревизионния акт.
През юни миналата година кооперация Крома е закупила
като скрап алуминиеви тръби по цена малко над 1000 лв. за килограм.
Тон от същите алуминиеви тръби обаче, според информацията на шуменското
предприятие Алумина, струват 4000 щ. долара. За монтанското
предприятие вредата от тази търговия е изчислена на 616 701 953
лева.


Отново миналата година, но през юли, Крома
купува на безценица и алуминиева сварочна тел - пак като скрап,
а през ноември и декември 1997 г. и фирма Кроса си
получава пая от уж бракуваните алуминиеви тръби. В
резултат на последните две сделки, направени по познатата схема,
с одобрението на изпълнителния директор Михаил Йорданов неговото
дружество е понесло още по-сериозно


ужилване, изчислено на 1 030 988 626
лева


Наред с тези търговски операции обаче г-н Йорданов
разпродава евтино и без търг оборудване, машини, съоръжения трактори
и прочие материални активи на дружеството. А за капак сериозни
щети на Пима са нанесени и от ремонта на хидроизолацията
на покривите на производствените сгради. За ремонтно-строителните
работи, приети с протокол от 15 декември 1997 г. на изпълнителя
Мишел ЕООД неизвестно защо са актувани като свършени,
несвършени работи, и то на стойност 12 870 264 лева. С тази цифра
вредите за Пима ЕАД, реализирани за година и половина
в управленския период на сегашния шеф на дружеството Михаил Йорданов,
оформят в една прилична обща стойност от 2.3 млрд. лева.


Със случая Пима освен икономическата
полиция в Монтана отскоро се занимава и парламентарната Комисия
по национална сигурност, оглавявана от депутата Христо Бисеров.

Четете още

Банкеръ Weekly

НОВИ-СТАРИ КОНФЛИКТИ ОТНОВО ПОДГРЯВАТ ФИТИЛА НА ВПК

Три години след прословутата Суданска сделка материалните активи на известната българска оръжейна фирма Пима ЕАД все така подозрително напускат баланса на дружеството.... Още »
Банкеръ Daily

"Райънеър“ подаде жалба срещу България

Основание за претенциите са забавени плащания на националния превозвач "България Ер" към Летище София, което ирландците смятали за държавна подкрепа Още »
Банкеръ Daily

Цветан Василев: Два клана управляват България - на премиера и на Пеевски

От сегашното правителство Пеевски има повече министри, отколкото Борисов, твърди банкерът. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във