Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАЦИОНАЛНИЯТ ОТБОР НА ИНДУСТРИАЛЦИТЕ ЗАПОЧНА СУХИ ТРЕНИРОВКИ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО

В общоприетия смисъл българска индустрия засега няма. Затова пък никога не са ни липсвали елитни индустриалци. И ето, след фиаското на т.нар. Г-13 отпреди пет години, сега отново се явиха предприемчиви частници с мечти за свое сдружение. На 20 април представители на 45 компании с над 50% частно участие се събраха в претенциозната обстановка на хотел Шератон в София, за да приемат устава и да изберат управителния съвет на учредяващия се Съюз на работодателите в България. В предварителните анонси за събитието организаторите дебело подчертаха, че общият годишен оборот на учредителите е над 2.0 млрд. щ. долара, което ги прави много сериозна част от икономиката на цялата държава. Защо бе избран именно показателят оборот, а не капитал, печалба или възвръщаемост на активите на учредителите, те си знаят. Както можеше да се очаква, в такъв тържествен за България, Балканите и обединена Европа ден темата за някои нелицеприятни страни на българската индустрия не бе засегната.


Като гости на учредителния конгрес на работодателите се отбиха представители на президентството, на правителството, депутати, ръководители на синдикати, директорът на митниците, шефове на международни банки и компании. Някои от тях, водени от любопитство, други от желание да огреят навсякъде и много малка част - от чист професионален прагматизъм. Всички обаче бяха обединени от еднаквата си позиция към случващото се. В позата изчакване политици, бизнесмени и финансисти вероятно ще останат почти безразлични към новия съюз поне докато не стане ясно точно какво животно се роди под абревиатурата СРБ.


Засега за новия съюз може да се съди само по фирмените досиета на учредителите и от изказванията на членовете на новоизбрания управителен съвет. А между двата източника на моменти се забелязва доста сериозен разнобой. По думите на председателя на УС Васил Василев, основен акционер на Братя Василеви АД, става въпрос за хора и дружества, които осигуряват работа на десетки хиляди, които плащат стотици милиони левове данъци и които за миналата година имат над два милиарда долара оборот. Василев и дума не обели за кредити, за дългове, въпреки че сред колегите му в съюза са някои от

най-големите длъжници на държавата

които не бързат да се разплатят с нея. Финансови експерти подсказват, че някои от дружествата в момента балансират на ръба на фалита.


Тази финансова нестабилност, изглежда, е в основата и на известен скептицизъм у премиера Иван Костов към новото образувание. Близки до него източници намекват, че недоверието му е мотивирано и от други съображения. Твърди се, че преди месеци до Костов е достигнала информация, че същите частни икономически кръгове подготвят създаването на нова десноцентристка политическа формация (подобна възможност звучи малко странно при добре известната доскорошна обвързаност на част от учредителите с доста по-леви от СДС организации), която да конкурира и обезцени общественото представителство на управляващата коалиция. В коридорите на властта се носят слухове, че в подкрепа на инициативата бил привлечен дори и президентът Петър Стоянов. При развихрящия се от две седмици корупционен скандал обаче идеята за създаване на партия, поне засега, била изоставена. Източниците от СДС обясняват, че това било окончателно изяснено в

разговор между премиера и президента

в скандалната седмица след завръщането на Петър Стоянов от Германия и преди изявлението на Иван Костов по националната телевизия. С това запознати обясняват и масираното синьо присъствие сред гостите на учредителния конгрес. То било натоварено да овладее ситуацията и да не допусне възможност инициативата да се обвърже с друг политически потенциал.


Независимо от убедеността на сините, че засега опасността е преминала, някои наблюдатели смятат, че новият Съюз на работодателите има потенциал в даден момент да внесе напрежение не толкова в икономическия, колкото в политическия климат на страната.


Вярно е твърдението на Васил Василев, че в развитите държави големите индустриалци са обединени във влиятелни съюзи, но на председателя на нашия явно му убягва скромната разлика между доказаната обществена и икономическа мощ на техните членове и основателите на СРБ.


Освен това дори и най-самоувереният член на Съюза на британската индустрия трудно би стигнал до такова смайващо предложение като направеното от Василев при встъпването му в председателския мандат: държавата ни да изплаща дълговете си към чуждестранните кредитори със стоки вместо с валута. Като пример бяха посочени Виетнам, Мадагаскар и Либия (страни, съвсем случайно надарени с доста природни ресурси), а въпросът как това би се отразило върху кредитния рейтинг на страната просто бе подминат.


Целият управителен съвет

в хор запя заклинанието

за повече големи чуждестранни инвестиции в българската икономика. Но малко в дисонанс с този призив прозвуча искането бюджетните учреждения да дават при равни условия поръчките си на българския производител, а не на чуждестранните кандидати.


Сред учредителите на СРБ, разбира се, има и фирми с добър обществен имидж, работещи нормално и почтено. Но прави впечатление, че (поне в този момент) по собствено или по нечие друго желание голямата част от завоювалите общественото доверие български и чуждестранни компании са извън асоциацията. В сегашния членски списък прави впечатление и друго - повечето браншове от икономиката са представени от едно дружество. Някои прекалени песимисти коментираха, че някои учредители може би се опитват да надскочат преградите на свободната конкуренция или да измъкнат някоя лична облага от присъствието си в сдружението.


На първата си пресконференция членовете на УС на Съюза на работодателите в България скромно заявиха, че са уверени, че поставят началото на една от най-влиятелните институции на бъдещето. В парадоксалното време, в което живеем, може да се окаже, че са прави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във