Банкеръ Daily

Общество и политика

Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" навършва 140 години

Председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Вежди Рашидов връчи почетния плакет на Народното събрание на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" по случай 140-годишнината от основаването й. Това се случи днес на официална церемония в библиотеката.

По време на събитието Вежди Рашидов поздрави директорката на библиотеката доц. Красимира Александрова и колектива с празника и подчерта, че първата културна институция у нас, създадена само месец след Освобождението, е храм на книжовността и духа. „Библиотеката е онова свято място, което прави възможно съприкосновението ни със съкровищницата на знанието“, каза Вежди Рашидов.

Днес в 17:30 часа ще има 3D mapping върху фасадата на сградата на Националната библиотека. А днес и утре библиотеката е домакин на Международната конференция „Благотворителност и култура на дарителството”. В библиотеката има обособени и две нови пространства - зала "История на книгата" и „Класна стая в библиотеката“. Миналата седмица в сряда беше официално валидирана пощенска марка „140 г. Национална библиотека”, а два дни по-късно беше открита изложбата „Съкровищата на Националната библиотека” (придружена с албума „Съкровищница”), в която показват оригинали на някои от най-ценните ръкописи, старопечатни книги и архивни материали от фонда на Националната библиотека.

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната. Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици.

По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.

През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. тези 2 сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.

През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“. След 10 ноември 1989 г. към името е добавено „св. св.“, посочвайки, че братята Кирил и Методий са обявени за светци. На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение. С § 5 на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г., Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във