Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАЦИОНАЛНА ВИЗИЯ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА

Изготвеният от експерти по поръчка на президента на републиката доклад България 2010: икономическите предизвикателства събуди противоречиви реакции. По-голямата част от мненията визираха основните оценки, прогнози и препоръки, включени в материала, но твърде малко и за съжаление повърхностни бяха анализите на политическия замисъл на въпросната инициатива. Преобладаваше тезата, че става дума за поредната рекламна изява или за нова проява на склонността на Първанов тихомълком да се домогва към пълномощия, които конституцията не му е дала. Някои медии дори окачествиха доклада като осъществена от президента ПР-акция на БСП. Сигурно в някои от тези оценки има доза истина. Да се предизвиква обществена дискусия по важни, стратегически проблеми на страната е добре, но още по-добре би било всяка институция да прави това главно в периметъра на отредените й от конституцията функции и отговорности. В този смисъл много по-естествено би било президентът да възложи написването на доклад за предизвикателствата пред реформите в сектора за сигурността и отбраната на България - област, в която са съсредоточени основните му конституционни правомощия. Още повече, независимо от щедрите хвалби как от слаб опозиционер се е превърнал в силен държавник, именно в това направление към позицията на Първанов има най-много съмнения и възражения - както отвън, така и вътре в страната.Най-важното в инициативата на президента обаче е друго. Това е отдалеч замислено политическо действие, осъществено в специално подбран момент, преследващо ясна цел с внимателно подбрани средства и последващи стъпки. И ако има определен нюанс на рекламна акция, тя обслужва само и единствено интересите на самия Първанова не на БСП. Нещо повече, в определен смисъл президентският ход е насочен срещу БСП и главно - срещу днешното й ръководство. Защото Георги Първанов е загрижен не толкова за убедителната победа на БСП на предстоящите избори, а за собственото си преизбиране. Което може да стане по-сигурно само ако дотогава се осъществи определена конфигурация на управлението на страната. Тази преценявана като изгодна и желана конфигурация, за която президентът работи не от днес, предполага важна роля на БСП, но не като единствена или дори като водеща управляваща сила. А само като част от една здраво обвързана управляваща коалиция, сглобена с негово дейно участие, която ще може да издържи до така важната за него 2006 година. Може да звучи парадоксално, но Първанов има най-голям интерес от една роля на соцпартията като колос-балансьор, без който нищо не може да се случи, но който няма да има решаващ глас при взимането на най-важните политически решения. Колкото и успешна да е реформистката мимикрия на БСП, президентът най-добре знае колко сериозни са рисковете от пуснатите на воля атавистични властови инстинкти на бившата му партия. И си дава сметка, че един пореден (макар и с други видими проявления) управленски провал на социалистите ще бъде фатален не само за тях, но и за самия него.Затова подготвеният по инициатива на Първанов доклад нанася удар в самото сърце на властовите претенции на БСП, а именно - върху тезата, че е нужна и възможна друга, нова, социалноотговорна политика и че не някой друг, а единствено соцпартията е силатакоято има потенциал и воля да я осъществи. По същество събраните от президента експерти се опитват да докажат, че не само е възможна, но дори е препоръчителна една обединяваща политика, зад която да застанат няколко разнородни партии в бъдещо, изгодно за него коалиционно управление. Впрочем, едно от важните внушения в тази посока е самият еклектичен състав на екипа - наред с президенските съветници Димитър Иванов и Ивайло Калфин в него са включени икономисти с изявени десни възгледи като Пламен Орешарски и Николай Неновски. В името на успеха на начинанието Първанов, който непрекъснато хвали европейския социален модел, дори бе принуден да преглътне заявлението на Неновски, че България може да напредне по-бързо с по-либерален модел и че нямаме нужда от техния социален модел, който е остарял и демоде. Разбира се, специфичният манталитет на президента доминира в доклада. Това се вижда добре от силните етатистки внушения (преразпределителната роля на държавата да не пада под 38-40% от БВП; допустимо е още малко намаление на преките данъци, но в никакъв случай не и въвеждането на плоска ставка; не може и да се мисли за понижаване на осигурителната тежест). В същото време много ясно се усеща типичната склонност на Първанов да крепи статуквото и да се пази от заемане на позиция по сложни въпроси, поради което в материала липсва визия за развитието на проблемни сфери като сивата икономика, образованието и здравеопазването. Нещо повече, с основание редица анализатори отбелязват, че днес основните проблеми на макрониво са именно дефицитът на пенсионната система и държавният монопол при преразпределението в здравеопазването, а запазването на мощна преразпределителна роля на държавата прави много трудни качествените реформи в тези сектори. Така или иначе, пет месеца преди изборите, изпреварвайки всички политически партии, президентът сложи на масата документкойто прилича много на предизборна програма и в същото време не може (поне формално) да бъде критикуван от гледна точка на някаква партийна ограниченост. Както заяви многозначително самият Първанов, това не е материал, който предлага универсални рецепти, но въз основата на подобни разработки трябва да се формира управленската ни политика. Обтекаемостта на политическите изводи от доклада прави тази политика осъществима от почти всяко вероятно правителство след парламентарните избори и особено добре пасва на стила на днешните управляващи. Затова президентският ход неслучайно бе посрещнат с откровено одобрение от ключови фигури в правителството, а вицепремиерът Лидия Шулева заяви дословно, че е приятно изненадана, че авторитетни икономисти отчитат правилността на провежданата политика през последните години, а най-хубавото е, че хора с различни политически възгледи мислят в една посока. Съвсем ясно е, че подобна стратегия на президента естествено ще включва нужните маневри за осигуряването на втори премиерски мандат за Симеон Сакскобургготски - развитие, елиминиращо единствената (към днешна дата) реална заплаха за преизбирането на Георги Първанов. Ставащото видимо кореспондира с оценките, че ръководството на БСП се радикализира и че докладът на Станишев пред наскоро проведеното национално партийно съвещание е началото на игра ва банк, в която той и неговите колеги са принудени да влязат от настоящото правителство и от неговите задкулисни съюзници, в т.ч. и президента. Това предполага, че председателят на БСП и кръгът около него би трябвало да бъдат подготвени за подобно развитие на линията на Георги Първанов. По повод на поръчания от президента доклад соцелитът запази гробно мълчание, а близки до Позитано 20 икономисти като Иван Ангелов и Стефан Стоилов разкритикуваха доклада заради късия времеви хоризонт в документа, недостатъчния опит за полагане на стратегически цели и липсата на конкретика. Нагнетяването на напрежението се засилва от постоянните предупреждения на близки до Първанов хора, като това, че напоследък портите между Позитано 20 и Дондуков 2 скърцат все по-остро, или че идеите за самостоятелно управление на соцпартията извиквали асоциации за срутените възможности за втори президентски мандат на Първанов (Велислава Дърева). Не е трудно да предположим откъде идват внушенията, че възможно най-оптимистичната хипотеза изглежда така - левицата печели абсолютното мнозинство в бъдещия парламент и съставя коалиционно правителство(отново Дърева). Разбира се, също така е разбираемо защо на този етап въпросните пропагандатори на коалиционното управление под егидата на БСП пропускат да назоват името на бъдещия премиер. Най-вероятно, защото исторически компромис все пак ще се наложи, а на Станишев и компания ще бъде отредена несъвсем приятната задача да разяснят пред партията как невъзможният втори мандат на премиера се е превърнал в необходима, но болезнена реалност. Оттук нататък пред Сергей Станишев се изправят нови, много сложни изпитания. Като например реализирането на заявеното намерение за обновяване с 2/3 на парламентарната група на БСП. Дори ако допуснем, че в случая действа елементарна аритметика от рода на сегашните 50 остават, а към тях ще прибавим още поне 50, това вече означава нарушаване на балансите, изградени от предишния председател на левицата. Някои наблюдатели дори говорят за скритото намерение на Станишев чрез тезата за обновяването на групата на БСП да прочисти редиците й от най-верните на Първанов депутати. В случая е налице само едно поредно проявление на нова базисна тенденция, а именно че интересите на двамата вече се разминават и все по-силно ще се противопоставят. И не може да бъде иначе, защото реализацията на стратегията, чрез която президентът възнамерява да осигури преизбирането си, означава почти сигурна политическа смърт за Станишев, а той от своя страна вече не е готов да бъде жертвен агнец заради този, който го лансира на лидерския пост. Друг е въпросът, че типичните за БСП правила и ритуали едва ли ще допуснат тези противоречия да намерят пряк излаз в публичното пространство, поне не и докато не настъпят евентуални драматични събития.Нещата във върхушката на левицата стават още по-комплицирани, като се има предвид дългата опашка от претенденти за ключови позиции във властта, в т.ч. и за премиерския пост. Така например некриещият амбициите си Румен Овчаров наскоро заяви в присъщия си директен стил: Ние не сме заявявали, че на всяка цена НДСВ трябва да бъдат свалени от власт, а само че Симеон Сакскобургготски не може да бъде министър-председател, защото той с нищо не доказа, че е полезен на страната. Това вероятно може да се тълкува като някаква оферта към определени среди в НДСВ и ДПС, но всъщност е само поредната проява на политически инфантилизъм. Защото управляващите вече ясно формулираха своето първо и най-важно условие за бъдеща коалиция с тяхно участие - запазване на премиерския пост на Симеон. А, както изглежда поне към момента, управление без тяхно участие едва ли ще бъде възможно.Тези политически маневри могат да изглеждат естествени, но имат един много вреден страничен ефект. А именно, че инициативи, които сами по себе си са полезни (ако не с предлагани верни отговори, то поне с правилно формулираните въпроси), се превръщат с помощни мероприятия за егоистични политически цели. Защото - ако говорим за нуждата от визия за бъдещето на България в Европейския съюз, тя може да бъде изработена не като се изчисти от политиката, а като стимулира и мобилизира най-доброто от идейния и личностния потенциал, който политическите партии могат да предложат. В този смисъл внушенията на Първанов, че реабилитирането на политиката изисква да се даде шанс на експертите и че оттук нататък бизнесът трябва да бъде част от формирането на политиката, са не само демагогски, но и принципно неверни. В развитите демокрации политиците (партиите), експертите (администрацията) и бизнесът имат отделни роли, които, макар и свързани от общите цели и ценности на обществото, имат своята специфична мисия и отговорност. Смесването и размиването на тези роли обикновено служи единствено за прикриването на нечии политически амбиции или меркантилни интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във