Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАЧИН НА УПРАВЛЕНИЕ ИЛИ ПРОСТО ДА РАЗЛАЕМ КУЧЕТАТА


Американският филм Да разлаем кучетата,
който още върви по нашите екрани, разкрива парадоксалните на пръв
поглед реалности в съвременната политика. Съветниците на американския
президент създават фалшива медийна представа за реална война между
САЩ и Албания, за да скрият от любопитното обществено мнение една
невинна закачка между държавния глава и клакьорка на бейзболен
отбор. Сцените от несъществуващата война се снимат в холивудско
студио и след това се излъчват във времето на най-гледаните телевизионни
новини.


У нас невинните закачки не вълнуват никого. Най-интересното
нещо, което може да се случи в една малка държава като България,
изглежда е падането на министър. Поне това впечатление създава
българската преса, която все повече се вълнува и притеснява от
липсата на сериозни забавления. Министерските оставки
напоследък са най-редовната тема в прогнозите и коментарите на
всички средства за масова информация.


В държави със солидни демократични традиции това
би предизвикало дълбоко безпокойство и сред обществото, и сред
управляващите. Българският министър-председател Иван Костов обаче
убедително твърди, че медийните фантазии по-скоро го забавляват.
Пред в.БАНКЕРЪ той се аргументира съвсем ясно: Самото
обстоятелство, че абсолютно всички министри, един по един, стават
обект на такава задявка, показва, че медийните коментари са несериозни.


На пръв поглед подобна позиция изглежда разбираема
и естествена. И все пак въпросната задявка едва ли
е чак толкова невинна, както твърди, че я възприема премиерът.
Известно е какво става с една лъжа, повторена сто пъти. А лъжите
за нечии министерски оставки вече гонят тази магическа цифра.
Най-често в рубриката падащи министри се появяват
имената на Александър Божков, Евгений Бакърджиев, Муравей Радев,
Богомил Бонев, Венцислав Върбанов и Веселин Методиев.


Кой ражда слуховете?


Откъде тръгва грешната информация? В чия угода е
тя и защо засегнатите не са притеснени? Дали целта не е просто
да се разлаят кучетата, докато нещо много по-важно
трябва да се скрие от общественото мнение?


Постоянно пулсиращата информация за предстоящи смени
в министерския екип днес доста напомня на времената, когато с
фалшиви сигнали властниците подгряваха публиката, преди да предприемат
сериозни кадрови промени по върховете. Създаваше се атмосфера,
в която след дългото очакване смените се възприемаха като нещо
напълно нормално. Тази версия звучи исторически логично, но е
неправдоподобна за днешната ситуация. На сегашните управляващи
не им липсва нито легитимност, нито самочувствие, за да рекламират
всяка промяна и да отстояват правото си на всякакви кадрови решения.
Защо им е тогава да водят толкова сложна и дълга игра само за
да подготвят общественото мнение за предстоящи рокади в Министерския
съвет?


Съществува възможност обаче слуховете за конкретни
оставки наистина да


идват от кабинетите на властта


Въпреки че пред БАНКЕРЪ премиерът категорично
отрече тъкмо някои от министрите му да пускат задявки
за оттегляне на свои колеги, този вариант изглежда по-близък до
реалните отношения в министерския екип. Достатъчно е само да се
проследи за чии оставки в кои вестници най-често се появяват намеци,
за да се появи подозрението, че самите министри се задяват
помежду си. В медийните среди не е тайна кой от министрите например
на кое издание е скъп. Случайно ли е тогава, че едни и същи вестници
непрекъснато свалят едни и същи министри?


Може би най-упоритият слух засега е за замяната на
Богомил Бонев с Христо Бисеров. Вече едва ли се помни кой и къде
за първи път е направил това внушение, но оттогава то се повтаря
периодично. По този повод преди време самият Бисеров сподели пред
в.БАНКЕРЪ, че има още прекалено много работа по изграждането
на партията СДС и че му е рано да става министър. Поне днес няма
причина да се съмняваме в искреността на тези думи. Докато всичките
му колеги от НИС са заети в изпълнителната власт и държавното
управление, Христо Бисеров на практика е единственият истински
запознат с проблемите, състоянието и кадрите в синята организация.
Познания, които един ден могат да му бъдат много полезни в решаването
на доста по-глобални проблеми от тези в полицейското министерство.
Така че дали амбициите на главния секретар на СДС стигат до Министерството
на вътрешните работи, или надскачат многократно полицейската фуражка,
е въпрос, от който дори и председателят на управляващата партия
би могъл да се заинтересува. А междувременно, благодарение на
публикациите в един уважаващ г-н вътрешния министър вестник, Христо
Бисеров нашумя напоследък и с новото си жилище в столицата, оценявано
между 250 и 350 хил. щ. долара. Същият вестник не пропусна да
съобщи и че месечната заплата на Бисеров е малко под 800 хил.
лева.


И все пак кому служат несекващите слухове за министерски
рокади? Наивно е да се допуска, че всички те са плод на самите
министри. Много по-естествено е да се смята, че са изфабрикувани
в други лаборатории. От противници на днешните властници, чиито
интереси бяха драстично засегнати от методите и целите на новото
управление.


Друго обяснение на


феномена министерски оставки


са предстоящите местни избори. Един от най-потърпевшите
от този феномен, вицепремиерът Евгений Бакърджиев, също търси
причината в активираната предизборна пропаганда. За голяма част
от гражданите на страната мнението за правителството се формира
от медиите. Ако средствата за масова информация внушават, че то
е нестабилно и че премиерът се чуди какви нови кадрови решения
да търси, много от избирателите биха се въздържали да подкрепят
представителите на управляващите в кампанията догодина. И обратно,
част от тези, които по принцип не биха гласували в една стабилна
ситуация, лесно ще се мотивират да подкрепят политическите опоненти
на нестабилното, според медиите, управление.


Така че Иван Костов никак не е прав да се забавлява
със слуховете за оставки. Във филма Да разлаем
кучетата един от героите пита какво в края на краищата е
войната в залива за американския народ? Оказва се, че тя не е
нищо повече от репортажите, излъчвани по CNN, в които на фона
на тъмното небе се виждат проблясъците от няколко изстреляни ракети.
Какво пречи в някое студио да бъде създадена една
далеч по-проста картина и да се предостави на медиите?

Facebook logo
Бъдете с нас и във