Банкеръ Weekly

Общество и политика

НАБИРАНЕТО НА КАПИТАЛ СЕ ПРЕВРЪЩА В ХОБИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ БАНКЕРИ

Да бъде или не, това е въпросът, пред който отново е изправен българският частен банков капитал. През 1996 и 1997 г. кредитните институции у нас трябваше да се преборят за оцеляване в условията на икономическа криза, финансов хаос и хиперинфлация.


Финансовата стабилизация след въвеждането на Валутния борд през юли 1997-а позволи на банките да поемат глътка въздух и да излязат от стресовата ситуация. Паникьосаните клиенти пред офисите им изчезнаха. Чакащите плащания през една или друга банка започнаха да се разреждат. Остана единствено сривът на доходността от държавните ценни книжа (ДЦК).


Сега частните български банки са принудени да се доказват в конкуренция с чуждестранните капитали. Факт е, че в тази надпревара националният банков капитал не е в особено благоприятни позиции. И в момента частните банки владеят една скромна ниша от българския финансов пазар, изпълнявайки по-скоро ролята на финансови бутици, обслужващи корпоративните интереси на собствените си акционери. Големият дял от банковия пазар все още се държи от държавните кредитни институции - БУЛБАНК, ДСК, Пощенска банка, ЕКСПРЕСБАНК, БИОХИМ и ХЕБРОСБАНК. Според плановете на основния им акционер - Банковата консолидационна компания, съобразени с волята на МВФ, до края на следващата година те ще бъдат приватизирани (без ДСК и БИОХИМ). След приключването на тази операция собственици на преобладаващата част от банковите активи и привлечените средства у нас ще бъдат чуждестранните инвеститори.


При това положение банките, контролирани от българския частен капитал, не само че ще се борят за своето бъдеще, но би трябвало да положат доста усилия, за да запазят клиентите си и да разширят дейността си. Безспорно първото препятствие за тях ще е

капиталовата бариера

До 30 юни тази година минималната капиталова база, която са длъжни да достигнат банките, е 10 млрд. лева. На това изискване, ако се съди по годишния отчет на БНБ към 31 декември 1997 г., са отговаряли 18 търговски банки, от които пет държавни. Реално внесеният капитал на банките обаче ще бъде разгледан от управителния съвет на БНБ през юли. Едва след като се анализират подробно капиталовите показатели, ще бъдат наложени санкции на банките, неизпълнили нормативните изисквания. Още отсега е ясно, че едно от основните изисквания на БНБ ще бъде доказването на произхода на капитала. И точно тук някои кредитни институции могат да срещнат проблеми с привличането на нови инвеститори или с попълване на капитала от досегашните си акционери. А повечето от банките разчитат именно на тези два източника за увеличението на капитала си. Малцина са тези, които ще могат да попълнят част от капитала си с неразпределената печалба от 1997 година.


Възможността за

привличане на нови акционери

чрез фондовата борса не е реална. Причините за това са две. Първата е, че частните банки се нуждаят не от пасивни, а от активни инвеститори, които освен че ще вкарат пари, ще привлекат чрез бизнеса си и нови клиенти.


Втората причина е, че за да привличат масови инвеститори, кредитните институции трябва да демонстрират печалби и готовност за раздаване на дивиденти. Известно е, че купувачите на корпоративни ценни книжа, включително и на банкови, се интересуват само от дивидента, който в края на всяка година ще получават от тях. Но също така е известно, че днес повечето банки не са в състояние да гарантират такава доходност, която да привлече масовия инвеститор. Една от основните причини за това е ниският доход, който самите банки получават по операциите си. Инвестициите им в ДЦК вече не носят предишните печалби. Пазарът на корпоративни книжа все още е в ембрионална фаза на развитие, а този за междубанкови депозити не успява да преодолее кризата на доверие. В същото време нормативната уредба стеснява възможностите за приходи от най-доходоносния инструмент - кредитите.


Преди около месец Асоциацията на търговските банки представи дълъг списък с предложения за изменения на Закона за банките. Но любопитното е, че в него не фигурираше искането да се промени начинът на формиране на големите кредити спрямо собствения капитал. По този повод председателят на асоциацията Стоян Александров заяви, че банките, които искат да раздават големи кредити, просто трябва да си вдигнат капитала.


Бариерата за

собствен капитал от 10 млрд. лв.

вече са прескочили Първа инвестиционна банка, ЦКБ, МОБ Свети Никола, ТБ България инвест, ЕВРОБАНК и Кредитна банка. Пионер в привличането на чуждестранни инвеститори бе ПИБ, в която още през 1996 г. влезе като акционер австрийският фонд EPIC, а малко по-късно и Европейската банка за възстановяване и развитие. Към момента акционерният й капитал е 10.3 млрд., а собственият е близо 15 млрд. лева. Централна кооперативна банка пък отчете, че към 31 март реално внесеният й капитал е 14.75 млрд. лева.


Зад МОБ Свети Никола стоят парите на Юкос петролеум и Росойл и тя има набран капитал от 13.49 млрд. лева. Основен акционер на ТБ България инвест пък е най-големият застрахователен холдинг у нас - България. Според Димитър Желев, председател на съвета на директорите, капиталът на кредитната институция е 11.5 млрд. лева. Още през април 1997 г. собственикът на ЕВРОБАНК - словашкият фонд Истрокапитал, внесе капитал от 10.704 млрд. лева. Близо 15 млрд. лв. е капиталът и на Кредитна банка.


Без особени притеснения ще прескочи капиталовата бариера и Първа източна международна банка, чийто собствен капитал още в края на 1997 г. бе 9 млрд. лева.


Колкото до Общинска банка, зад нея стои Софийската голяма община, а реално набраният й капитал е вече над 6 млрд. лева. Интерес за акционерно участие проявяват и други общини. Освен това 3% от капитала й са собственост на Банк Москвы. Според председателя на надзорния съвет на Общинска банка Любомир Павлов в момента се водят преговори за закупуване на акции от кредитната институция с UBS и с PARIBAS.


Международната банка за търговия и развитие и БРИБанк твърдят, че няма да имат проблеми с подсигуряването на 10 млрд. лв. наличен капитал. Записаният акционерен капитал на МБТР е 13 млрд. лв., но към 31 март тя има 3.98 млрд. лв. внесен капитал. Очаква се на годишното й общо събрание да бъде обсъден въпросът с набирането и на останалата част. БРИБанк пък разполага с 5 млрд. лв. внесен капитал. От банката твърдят, че до един месец ще е внесена и останалата част до 10 млрд. лева.


Корпоративна банка се ползва с подкрепата на най-мощната финансова институция у нас - БУЛБАНК, и на Внешэкономбанк, които са й основни акционери. Те едва ли ще допуснат дъщерната им институция да наруши изискванията на БНБ.


И Българска инвестиционна банка разчита на подкрепата на чуждестранните финансови институции. Засега капиталът й все още е 2.2 млрд. лева. Известно е обаче, че сред основните й акционери са ЕБВР и Commercial bank of Greece, което е предпоставка за доверието на чуждестранните финансови институции към нея и за привличането на нови инвеститори.


ЮНИОНБАНК и ТЕКСИМБАНК засега се въздържат от изявления по капиталовата тема. В края на септември миналата година ЮНИОНБАНК е разполагала с близо 5 млрд. лв. собствен капитал. ТЕКСИМБАНК пък разполага с 2.86 млрд. лв. капитал. Неизвестни са намеренията на БТИБ, чийто капитал все още е 1.4 млрд. лева, но председателят на съвета на директорите й Васил Божков демонстрира добри връзки с чуждестранни фирми.


РОСЕКСИМБАНК и Балканска универсална банка очакват позволението на Банков надзор да впишат новите си акционери. Известно е, че фирмите Агрима и Контракт искат по 25% от капитала на РОСЕКСИМБАНК, а Литекс - 25% от БУБ.


Становището на експертите на БНБ е, че за повечето банки набирането на нужния капитал е въпрос на време. По традиция по-голямата част от кредитните институции разчитат да направят това (или да го обявят) в последния момент. Не е изключено след 30 юни все пак да има и нередовни банки. На тях вероятно ще им бъде предоставен срок за доброволно обединяване с други кредитни институции. Няколкото подобни опита през 1996 и 1997 г. доказваха, че това е трудно осъществимо и вместо консолидацията някои биха предпочели да се разделят с лиценза си. Проблемите в подобни ситуации обикновено идват от взаимно изключващите се интереси на отделните групировки или поради несходство в характерите.


Дори и да преминат успешно през първия тест на 30 юни, търговските банки скоро ще се изправят пред нови по-високи изисквания. В банковите среди вече се говори за минимален капитал в рамките на 20-25 млрд. лева. А отсега е ясно, че малцина ще издържат на това изпитание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във