Банкеръ Weekly

Общество и политика

НА ЗЪРНЕНИЯ ПАЗАР - ПАК ПО ЦЪРВУЛИ

За първи път тази година родните зърнопроизводители ще търсят сами пазари за стоката си, ще договарят цени, ще следят движението им и ще осигуряват съхранението на зърното си. Държавата няма да се намесва в определянето на цените, а производителите пък няма да чакат някой да им свърши работата. Ясно е обаче, че това, меко казано, смущава по-голямата част от тях, а ако трябва да сме точни и цитираме аграрния министър ги обърква.


На пръв поглед става дума за пълна либерализация - произвеждай и му търси колая. Производителите обаче съвсем не смятат така. Преди месец от Съюза на кооперациите поискаха защитни цени за зърното. Наскоро на нарочно национално съвещание Асоциацията на фермерите огласи декларация с настояване за изкупни цени в рамките на 100-115 долара за тон. Доста амбициозна нарече тази аритметика аграрният министър Върбанов и посъветва да се създаде здрава верига - производител-търговец-банка, чрез която, ако всичките й звена са коректни, проблемите ще свършат. Така, според него, ще можем да си върнем позициите на световните пазари като производител. Даже имало реална възможност затова.


А нещата са прости и ясни -


цената на брашното определя цената на зърното


Така поне твърдят врели и кипели производители. При 100 щ. долара за тон хлебно зърно (около 180 хил. лв.) брашното ще излезе 540 лв. за кило. Тогава мелничарите скачат с въпроса: Ами от Гърция влиза брашно по 340 лв. килограм, с нашето какво да правим? За тях нормалната цена е 80-85 долара за тон, но производителите държат - ако може - да преминат стоте долара. При това положение логично е зърното от новата реколта да изчезне от пазара, та мелничарите да омекнат и да дадат повече пари. Трудна работа, като се има предвид, че повечето от тях дължат много пари - къде на банки, къде на производители. Пък и най-простата аритметика доказва, че от изчезването производителите едва ли ще спечелят. Зърното трябва да се съхранява някъде, а това струва пари. Есенната сеитба чука на вратата, а за нея трябват средства. Специалистите в бранша знаят от опит, че след няколко месеца зърното ще поскъпне и съветват производителите да не продават. Такъв е съветът и на земеделския министър.


И патилият наш производител, който в момента жъне, пак е изправен пред въпроса


да продавам или не?


Ами ако всички задържат продажбите до поскъпването? Тогава то просто няма да се състои по простата причина, че предлагането ще е голямо. Отново ще изплува познатата от тази година картинка с пращящи от старата реколта хамбари. Явно производителите с носталгия ще си спомнят миналата кампания, когато правителството обяви цена 230 хил. лв. за тон хлебно зърно. Някои от тях признават, че даже са успели с печалбата да си купят техника.


Цената си беше нормална, тоест като международната, но късно свалихме експортните такси, искахме наистина да се презастраховаме - признава аграрният министър. Впоследствие се оказало, че има с 270 хил. т пшеница повече от официалната информация. Това е положението. Засега производителят е неподготвен, годината е преходна, така категорично определят обстановката държавните мъже. Догодина ще се оправи. Да, ама този, който сее и жъне знае, че ден година храни. Изпусне ли деня - отиде годината.


Съхранението и опазването на зърното


също се оказва проблем за производителите.


Държавната фирма Зърнени храни, която до края на годината, според изискванията на МВФ, трябва да се приватизира, смени няколко изпълнителни директори. Според сегашните й мениджъри 13 зърнобази са продадени неизгодно. Сега се водят съдебни дела, за да бъдат обявени сделките за невалидни. Тези зърнобази, както твърдят добре осведомени производители от страната, са купени от хора, които нямат нищо общо със зърнопроизводството. В Добричко например зърнобазите са закупени от няколко фирми, но никой не продава, нито купува зърно от тяхно име. Хората се страхуват, че складовете са непригодни, че няма да им бъде изплатено зърното, а най-важното че може да бъде похабено.


Във Видинско пък се оказва, че зърно има, бази също има, и то държавни, но отново никой не купува. Новият директор на Зърнени храни Асен Дянков, врял и кипял в зърнопроизводството на Делиормана, категорично заяви, че складовете на фирмата ще работят на трисменен режим и ще плащат по 155 хил. лв. за тон тазгодишна пшеница, попадаща във втора Б група по БДС. Цените за всяко друго качество зърно ще се договарят. Остава обаче уговорката, че Зърнени храни ще започне изкупуването, когато получи пари. Кога - не е ясно. Знайно е, че фирмата дължи големи суми на банките, кредитирали миналогодишното изкупуване. Знайно е, че и сега пак банките ще трябва да се бръкнат в трезорите си, ако искаме да се изкупи зърното. Да, ама кой ще ти даде кредит, като не си върнал предишния? Казано беше преди време, че ще се продават обособени части от фирмата с цел да се погасят, макар и частично, кредитите. В момента тяхната сума е 50 млрд. лева. Множко е, но доскоро те бяха 120 млрд. лева. Изпълнителният директор Асен Дянков твърди, че вече са водени разговори с три банки, готови да кредитират тазгодишната кампания. Водят се и преговори за разсрочване на задълженията от миналата година. През тази седмица в аграрното ведомство ще се срещнат банкери и търговци на зърно, за да уточнят схемите на финансирането.


Държавният фонд Земеделие ще предложи


нови кредитни линии


с променени и облекчени условия за потребителите.


Досегашната работа по отпускането на кредити от страна на фонд Земеделие производителите определят като тромава и чиновническа. Новите кредитни линии, за които става дума, се обявяват късничко, но дано поне са по-подвижни.


Досега фючърсните договори с Фонда предвиждаха производителите да се издължат с определени количества зърно от точно фиксирана група. Сега вече тези, които не произвеждат пшеница от такава група, ще могат да се издължат с по-голямо количество от друга. Колко и кои са все пак длъжниците на Фонда, не може да се каже, тъй като данните не са актуализирани от февруари, когато списъкът им е бил 166 страници. Странно е твърдението на един председател на кооперация от Хасковско, че зърното, което доставят длъжниците на Фонда не е с исканото качество, а зърното на производители от същия район, но необвързани с фючърсни сделки, притежава нужните качества.


Дядовата ръкавичка - Зърнени храни ЕАД е


пълна със зърно


от старата реколта.


Това съобщи шефът на фирмата Асен Дянков. Според аграрния министър Върбанов пък място за съхранение в държавните складове има - вместимостта им е 4 млн. тона. Цените за съхранение трябва да са в рамките на 1200-1500 лв. за тон на месец и да са еднакви за всички складове в страната.


Така трябва да е, но не е. Собствениците на частни складове не падали под 2000 лв. наем за тон зърно, твърдят потърпевши, и все още примамвали клиентите, използвайки табелките с надпис Зърнени храни. Очаква се в медиите да бъде обявен списък на всички складове, собственост на Зърнени храни. Но докога ще бъде актуален той, щом предстои фирмата да бъде приватизирана и в момента се продават части от нея? Голяма част от зърнопроизводителите имат апетити към такива сладки парчета, с тенденцията да затворят производствения си цикъл и настояват за преференциално участие в раздържавяването на 50% от дружеството. Настояването им не е лишено от логика - примамка за тях е възможността да съхранят достатъчно по количество и качество зърно, докато се яви изгодният момент за продажба.


Държавните чиновници смятат


че производството и търговията със зърно у нас ще се регламентират с приетия на първо четене Закон за съхранението и търговията със зърно. Само че той все още е в парламента и ще влезе в сила доста по-късно, отколкото е необходимо. Въпросът е какво ще стане с реколта'98, която няма да дочака закона? Предвижданията са, че тя ще бъде в обем около 3.3 млн. тона зърно. Досега няма яснота по въпроса с какви средства ще бъде изкупена реколтата. Между работещите в тази сфера се говори, че представители на чужди фирми, готови да купят зърно веднага, при това в големи количества и с осигурени пазари, вече шетат из страната. А на производителите им трябва време да влязат в час по маркетинг и да го изучат, та да знаят кое за тях е най-добро и как да произвеждат така, че хем да не е много, хем да стигне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във