Банкеръ Weekly

Общество и политика

НА РУСНАЦИТЕ НЕ ИМ ПУКА ЗА ПАРТИИ И ОЛИГАРСИ

Руснаците са похарчили през първото полугодие на тази година почти четвърт в повече, отколкото през миналата година. Това показват данните на Държавния комитет по статистика. И още - повече пари се харчат за услуги и по-малко за потребителски стоки. Което изобщо не значи, че разходите за храна например са намалели...Защо руснакът предпочита да харчи, вместо да пести? Лихвите по влоговете паднаха, доларът се обезцени. Обяснението е логично. Най-добрият начин да бъде запазена стойността на доходите е парите да бъдат похарчени. Както показва официалната статистика, средната работна заплата се е увеличила с над 25% и сега е 5600 рубли - около 186 щ. долара. (Това важи повече за Москва). Ръстът е по-малък в сравнение с миналата година и ако тогава увеличението на заплатите е изпреварвало увеличението на производителността на труда, сега двата показателя вървят почти наравно. Особеното на тези статистики е, че извън тях остава най-бедната част от населението, където доходите и разходите често се движат под жизнения минимум.Ако се вярва на изводите на Института за комплексни социални изследвания (ИКСИ) на Руската академия на науките, Русия показва умора в очакванията си от демокрацията. Разочарованието не е попречило на мечтите за по-спокоен и сит живот. Средният гражданин обича своя президент и не изпитва необходимост да участва в политическия живот или в приватизацията, тъй като и без това всичко се решава по върховете. За същия този гражданин партийните борби и политическите вълнения са забава за елита и интересът към политическите промени се изчерпва с билборда, прочетен по пътя към вилата. Все пак парламентартите избори тази година имат една важна особеност - те ще се проведат за първи път в условия на политическа стабилност. Доколко самата тя е стабилна и трайна, е друг въпрос, но броят на песимистите, които оценяваха положението в страната като катастрофално, е намалял близо четири пъти. От 2 до 26% се е увеличил броят на руснаците, които смятат, че положението в страната е нормално и благополучно. Социолозите определят като преломна 2001 г., когато от тревожни, очакванията са преминали в умерено оптимистични. Впечатленията, че страната става нормална, преобладават повече сред по-осигурената част от руснаците, но като цяло населението преодолява социалнопсихологическия стрес.През тази година процентите на скептиците и оптимистите отново започват да се изравняват, а в някои групи от населението се появяват съмнения в правилния път. Въпросът е ще успеят ли предстоящите избори да разсеят съмненията и дали новият парламент ще увеличи броя на оптимистите.Най-многобройна е онази част от населението, която е загубила от реформите. Затова социалният песимизъм е все още определяща линия в оценката на руснаците за перспективите и състоянието на страната. През последните две години негативизмът относно последствията от реформите се е засилил. Бедността, увеличаването на жилищнокомуналните разходи, вероятността от нова криза, подобна на тази през 1998-а, миграцията и тероризмът са основните тревоги на руснаците. Миграцията например предизвиква своеобразни защитни реакции. Сред емигрантите в Русия преобладават украинците, азербайджанците, беларусите, молдовците, арменците, гражданите на средноазиатските републики. Отношението към украинците, беларусите и молдовците е явно по-меко, докато реакцията към гражданите на средноазиатските републики и даже към южните републики на федерацията е еднозначно негативно. Гражданите на кавказките републики, наричани лица от кавказки произход, сред мнозинството руснаци предизвикват чувство на тревога. Престъпността сред тази група емигранти е висока, а и е пресен споменът за периода, когато даже Москва бе поделена между етническите групировки. Сега организираната престъпност е с доста по-пъстър, интернационален състав, но в определени сфери на бизнеса периметрите са строго разпределени. Например азербайджанците държат пазарите на едро, арменците - ресторантите, казината и баровете, чеченците - хотелите и игралните зали. По-малко от една пета от руснаците смятат своята страна за демократична, а в обратното са убедени повече от половината. Някои социолози и политолози обясняват това с елитарността на политиката. Несбъдналите се очаквания от ерата на Борис Елцин са се пренесли и върху демократичните институти, създадени през този период. Ако доверието към отделни личности, например президента Владимир Путин, се запазва достатъчно високо, доверието към държавните институции пада. Интересът към политическите партии е нисък, а към програмите им - направо нулев. Русия е страна с президентско управление и повечето руснаци не вярват, че говорилнята в парламента може да повлияе особено на курса, който се определя от Кремъл и правителството. Може би преминаването към друга политическа традиция - към сформиране на правителство на парламентарното мнозинство, би могло да промени подобно отношение. Но засега нито един от институтите на гражданското общество не изглежда убеден в такава необходимост. Сегашната схема на властта изглежда успокоителна за руснаците - те са достатъчно наясно кой кой е и кой какво иска. Даже войната между властта и олигарсите изглежда не вълнува особено мнозинството граждани. Те разбират, че преразглеждането на резултатите от приватизацията може да донесе само нови сътресения и разочарования. Недоволството се развива главно в домашни форми на протест, тъй като за руснаците балканските форми на дискусии в кафенетата и ресторантите са скъпо и относително рядко удоволствие, а митингите събират публика само когато са организирани във вид на празници. Празникът на бирата или празникът на в. Московски комсомолец на стадиона в Лужники събират хилядократно повече публика от който и да било шумен купон на някоя от партиите. Опозиционните настроения не надхвърлят 20 % от електората, а интересът към идеологиите и политическите теории е отслабнал дотолкова, че даже привържениците на центризма от 25 % са намалели на 10 % от електората. Надеждата на политиците е навикът да се гласува, запазен от съветските времена. Обикновено най-активно гласуват младежите между 22 и 26 години и възрастното поколение между 50 и 60 години. Най-възрастен е електоратът на Комунистическата партия на Руската федерация, а най-млад - на Съюза на десните сили и Либерално-демократическата партия на Владимир Жириновски. Факт е подмладяването на електората на КПРФ, главно заради високия процент на бедните и социалнослабите в страната. СДС привлича главно младото поколение с технократично мислене, ЯБЛОКО - художествено-творческата интелигенция, а сред младежкия електорат на ЛДПР преобладават патриотично-националистичните настроения. Управляващата партия Единна Русия успява да убеди в перспективата си избирателите от различни поколения. Младежкото крило на партията Вървим заедно, наричано още Путинският Комсомол, организира периодично акции на Червения площад, като се стреми да привлича вниманието на обществото към спорни явления в обществения живот. Публичното изгаряне на книги на писатели, обявени за порнографски, обаче предизвикаха силно негативна реакция сред писателските среди и художествено-творческата интелигенция и направляващата ръка на партията-майка сега насочва младите ентусиасти повече към типично младежките проблеми, заетостта, образованието. Летният сезон вече е в разгара си. Есента ще е подготовка за смяна на лицата в руската политика. Според някои прогнози, новите изборни правила ще породят нови тенденции. Партиите вече ще получават средства и от държавата, дейността и финансирането им трябва да станат по-прозрачни, средствата на политическа борба - по-цивилизовани. Това ограничава политическата екзотика, но качва професионализма. Интересно е, че обществените настроения не са в полза на сливането на политиката и бизнеса. Показва го и скандалът около ЮКОС. Да, олигарсите могат да финансират политиците. Но превръщането на олигарсите в политици мнозина даже в бизнес средите смятат за рискована тенденция. Това би увеличило разслоението и противоречията. За едрия бизнес остава утехата, че той като английската кралица царства, но не управлява. В Русия неписаните правила струват повече от писаните. Едно от тях казва - по-добре на червено с всички, отколкото на зелено сам. Олигарсите, които решиха да пресичат политическия булевард поединично, рискуват да бъдат сресани по общ фасон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във