Банкеръ Weekly

Общество и политика

НА ПРАГА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПЛЕЙОФИ

Най-късно на 17 юли ще бъде открито 39-ото Народно събрание. Конституцията изисква от президента да свика новоизбрания парламент в срок от един месец. Ако държавният глава не го направи, една пета от депутатите могат да свикат народния събор. Доайенът сред новите депутати, Светослав Лучников от ОДС, ще открие първата сесия на 39-ото Народно събрание. Веднага след това народните любимци ще трябва да си изберат председател и негови подгласници.
Как ще работи новият депутатски състав и дали лесно ще успява да взема решения ще проличи още при този първи избор. За да стане шеф на избраниците, кандидат-председателят се нуждае от подкрепата на повече от половината от тях. Ако няма парламентарна група с гарантирано просто мнозинство, ще започнат пазарлъците и договорките в търсене на компромисния вариант. Според начина, по който ще протекат тези пазарлъци, наблюдателите вече ще могат да съдят и за това как ще се крои новото правителство. Още в първите дни от работата на новия парламент президентът Петър Стоянов ще направи консултации с лидерите на всички парламентарни групи, както е предвидил основният закон, и ще възложи мандат на най-голямата от тях да посочи министър-председател. Конституцията принуждава мнозинството да се справи с тази височайша задача най-много за седем дни. След това предложеният от него премиер ще трябва да се изправи пред цялото депутатско войнство заедно с подбрания си вече екип и да се бори за поне 121 гласа в подкрепа на своята кандидатура. Но изневери ли му късметът, мандатът за излъчване на министър-председател попада в ръцете на втората по големина парламентарна сила. Ако след същия срок и тя не успее да привлече на своя страна повече от половината депутатски гласове, президентът се обръща към която и да е от останалите групи, преодолели 4-процентовата бариера. Провали ли се и третият опит, Петър Стоянов ще разпусне 39-ото Народно събрание и ще назначи служебен премиер. При подобно развитие на събитията служебният кабинет ще трябва да подготви едновременното провеждане на парламентарните и президентските избори.
Така накратко изглеждат вариантите за бъдещия парламент. Съществуват обаче възможности, въпреки сериозните политически и идеологически различия на силите в новия му състав, съвпаденията в икономическите интереси на голяма част от депутатите да доведат до формирането на разноцветно правителствено мнозинство.
Царските хора открито признаваха, че най-желаният за тях партньор е не друг, а ДПС. Наблюдателите обясняват това предпочитание с еднаквите най-вече икономически интереси, които представляват двете политически сили. Не е тайна, че в 38-ото Народно събрание парламентарната група на движението бе политическо лоби на бившата Мултигруп и днешна МГ България и близки до групировката бизнессреди. Симеон II също недвусмислено демонстрира отношенията си с Илия Павлов в Грандхотел Варна преди седмица.
В крайна сметка, ако се съди по социологическите проучвания и прогнози непосредствено преди изборите, най-вероятно изглежда бъдещото правителство да бъде създадено не на политическа основа, а на базата на чисто икономически приоритети. Около тях в новото Народно събрание като че ли лесно ще може да се формира разноцветно мнозинство. Заради несъгласие с тези приоритети Иван Костов е нежелан като партньор. Затова и докато синята партия и ОДС се ръководят от него, няма никакви изгледи те да влязат в коалиция на тази основа. Отсъствието на Костов и ОДС от тази схема обаче не се очертава като непреодолим проблем за съставянето на следващия кабинет.
Значително по-трудно ще е да се поеме политическата отговорност за такова управление. Като изключим НДСВ и ДПС, не са много останалите политически сили и лидери, които биха се нагърбили с това опасно бреме. Въпреки че генералите са едно от най-силните лобита в БСП в момента и независимо от информациите, че то и други групи в столетницата натискали Първанов за пряко участие във властта, няма никакви гаранции, че те ще успеят да принудят социалистическия лидер да жертва цялото си политическо бъдеще, вкарвайки партията в такава изпълнителна власт.
Сигурно е, че и Симеон няма да се ангажира лично с правителство от подобен формат. Евентуалният премиер на такъв кабинет няма да е сред водещите политически фигури. По-скоро наследникът на Костов трябва да се търси сред политици от типа на Любен Беров и Ренета Инджова.
Разбира се, съществува и друга възможност за развитие на парламентарната интрига след изборите. Ако НДСВ получи абсолютно мнозинство, подкрепата от други политически формации ще му бъде необходима само за да отстоява царската позиция за обединение на всички българи. На практика програмата, която ще изпълнява този кабинет, няма да се нуждае от ничие одобрение и стабилността му ще зависи само от единството вътре в монархическата група. Но и в този случай Симеон II няма да се ангажира пряко с изпълнителната власт, а по-скоро ще се стреми да я използва само за формирането на максимално широко програмно промонархическо мнозинство. По всичко личи, че принципът на единодействие между монарха и представените в парламентарната му група бизнессреди ще е политическо сътрудничество срещу икономическо. Царят осигурява реализация на въпросните интереси, а получава съдействие в стремежа му към промяна на политическата система.
Въпросът, който поставят повечето наблюдатели, обаче е: Какви ще са механизмите, с които Симеон ще си гарантира трайната привързаност на тези среди към собствената му кауза? И дали те няма да променят правилата на играта, наложени помежду им досега?

Facebook logo
Бъдете с нас и във