Банкеръ Weekly

Общество и политика

НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СЕРГИЯ ЛИПСВА КОЛЕДЕН ШИК

Нова година - нов късмет! Това е мисълта на много политици в България месец преди Коледа. Защото изтича не само годината. Двете изборни кампании през 2001-а доказаха, че изтича времето на стария тип политици и политика. Новото време дойде наистина. Но под неговия удар попаднаха дори авторите на лозунга.Какво се случи и по-точно - какво се случва в политическия ни живот?На пръв поглед вдясно се възпроизвежда ситуацията от 1992-1993 г., когато се нароиха мравки, люспи и прочее политически отпадък. Всъщност битката е само сигнал за предстоящата война. Старото СДС остава с все по-малко на брой и все по-непопулярни политици. Там дори се опитват да реанимират кадри, които не се поддават успешно на процеса на съживяване. Поне засега, както показа и дългият, непродуктивен дебат в софийската организация. Кръвопускането под формата на изключване, стартирало с Бисеров и Цонев, продължи с напускането на Софиянски и изключването на Бакърджиев. Съмнително е, че става въпрос за оздравителен процес, защото липсва диагнозата. Кой, защо и в какво точно е виновен - това е дебат, който в СДС не се състоя и шансовете да се проведе намаляват с всяко ново решение. Все по-затворен в себе си, дотолкова изчерпил ресурсите си, че се опитва да се възстанови чрез опора в старите ветерани, СДС остава най-вдясно на политическата ни сцена. Една партия, която няма самочувствието да се самоанализира и която е на път да се самоизолира в опита си едновременно да решава силово вътрешните си проблеми и да не отстъпва от амбициите си за власт тук и сега.За СДС най-важен става проблемът да брани с всички средства положението си на основна дясна политическа сила. Към това място претенциите нарастват. Единственото успокоение на сините е фактът, че всеки от претендентите има свои собствени проблеми. НДСВ зорлем си сложи маската на политически субект. Предизвиканото решение за регистрация на партия се крие в заявката на Софиянски да създаде силен десен център. И на децата е кристално ясно, че неговата организация имаше всички шансове свободно да се настани в пространството и дори да привлече хора от НДСВ. И този ход на столичния кмет се отрази като катализатор на процесите вътре в НДСВ, давайки допълнителни аргументи на онези групи, които искаха легитимирането си в партия. Решението обаче остана половинчато. Защото формулата електорална партия подсказва вътрешната немощ или нежелание на жълтите да запретнат ръкави и да се заемат с тежката и бавна дейност по изграждане на структурата на една партия. Форматът на функциониране на НДСВ ще остане този, който вече познаваме - депутатската група и някакви отделни хора, с влияние върху Симеон Сакскобургготски или в Министерския съвет. Надолу най-вероятно няма да има нищо друго освен повярвали искрено в реалността на всенародното движение хора, които са толкова политически несведущи, че са способни да мислят, че е възможно обединение на всички за всичко. Защото тезата - при нас има и леви, и десни, и просто граждани, но всички ни обединява желанието България да е по-добре, означава просто ние сме целият народ. За подобно обединение е безсмислено да се създава партия и дори движение - за целта е измислена държавата.Кметът Софиянски за втори път се подхлъзна на динена кора. Първият път бе, когато обяви излизането си от СДС с надеждата, че новата партия ще стъпи на два солидни крака - кметството му и президентството на Стоянов. След изборите не му остана нищо, освен да се опре на единия и да разчита на добрия си приятел Любомир Павлов. Тогава основна цел в мерника станаха част от хората в НДСВ. Но след бързата реакция за запазване на кошарата от вълчи апетити Софиянски остана да премисля. Какво ще измисли е трудно да се прогнозира. Вариантите са малко и повечето не вещаят бърз и лесен успех. Първият е да се започне ежедневната работа по изграждане структурите на новата партия и тук той вероятно ще разчита на бившите кадри на ОХДЦ. Би могъл да се обърне и към част от вече забравените, но гравитиращи около дясното пространство интелектуалци. Това е най-вероятният ход, защото възникването на новата партия беше предизвикано и от нежеланието да се обвързват и в този смисъл да се натоварват с негативите на всичко, свързано със СДС. Вторият е все пак да се привлекат доказалите своята мощ и потенциал фигури, изхвърлени от СДС, но имащи все още позиции в организациите по места. Това би повлякло негатива на всички съмнения и недоверие в управлението на Костов, но би спестило усилия при изграждането на партията. Предимство на подобно решение е, че то дава възможност да се претендира пред западните партньори, че новата партия е истинското СДС и, следователно, да се търси подкрепата им. На трето място, не е изключено Софиянски да продължи опитите да привлече част от хората на НДСВ и по този начин да остави отворена вратата пред Симеон Сакскобургготски да го покани в екипа си при евентуални смени в кабинета. Дори е възможно да се търси отново номиниране за министърпредседателския пост.Въпреки временното затишие трябва да се очаква раздвижване и на Богомил Бонев. Успешното участие в президентските избори не може да бъде загърбено и е логично да се направи опит партията му да се намеси в битката за дясното. Тази битка ще бъде не само за присъствие. Тя по-скоро ще се насочи към завладяване на опозиционното пространство. Още повече че за него засега спори само СДС, а той не е в най-блестяща кондиция. Така г-н Бонев има своите шансове не просто да превърне партията си в парламентарна сила при едни следващи избори, а да спори за сериозно представяне и изразяване на дясното.И така, от най-крайно в дясно - СДС, през Софиянски и НДСВ до Бонев стигаме до прословутия център. Там остана едно ДПС, което не само че не спори с никого, но се превръща отново в партньор, който ще решава изхода на битката. Защото неговата позиция блокира разширяването на десницата и така свива периметъра за водене на бойните действия. По най-общи електорални изчисления пространството обема около 2 000 000 активни гласоподаватели (в смисъл на поддържащи желанието си да гласуват). Само сътрудничеството с ДПС би осигурило излаз на десницата по-наляво. А това се оказва труден процес: НДСВ има своите проблеми около налагането на коалиционния си партньор на десни икономически решения; СДС отдавна блокира контактите си с Доган; Бонев има да се извинява май. Така с шансове остава само Софиянски, но проблемът е, че ДПС винаги играе на сигурно в политическите си партньорства.Като че ли най-стабилна изглежда левицата. След пет години в опозиция нещата се развиват сякаш по най-благоприятен начин - за първи път спечелиха президентски избори, и то с кандидат, който не се криеше зад формулата независим. Освен това привлякоха гласоподаватели, които като че ли представляват реалният потенциал на лявото - малко над 2 000 000 души. БСП остава несъмнен лидер, при това без силни претенции на другите леви партии дори за самостоятелно функциониране. Остава да заключим, че бленуваното от години обединение на левицата и приемането й в Социнтерна като единен политически субект е на път да стане. Да, ако не беше дребният факт с предстоящия избор на председател на БСП. Всъщност въпросът не е в персоналните битки и амбиции. Проблемът е в изградената схема на балансирано функциониране, която доведе до успеха на Първанов. Постепенно той събра един екип, но от хора, чиито интереси са противоположни и които бяха екип само поради присъствието на неговата фигура. Заедно с тях в ръководството на БСП намериха място и отявлените му врагове - на принципа по-добре да са под контрол. Сега тази фино балансирана схема се разтърсва. Защото екипът от верни на Първанов хора си дава сметка, че политическото им бъдеще и това на БСП зависят от устояването им и оставането им заедно. В същото време липсва центърът, който ги е държал заедно. Проблемът се усложнява от избуялите апетити за вече престижното място. Какво ще бъде решението? Най-вероятно чрез разсичане на гордиевия възел. Но не очаквайте смело размахване на сабите. Не. По-скоро в стила на БСП е да избере на извънредното заседание на конгреса изпълняващ длъжността и да даде време на бъдещия лидер сам да си проправи пътя към мястото на Първи. Път, който задължително минава през работа със структурите и подготовка на конгреса.Така очерталата се схема на политическото пространство не изглежда много стабилна. Защото от едната страна има консолидиран субект, но заразен с вируса на очакваната власт, а от другата - тежкоболно политическо семейство от няколко членове - всеки в различна възраст и фаза на заразяване с бацила на уникалното величие. Опасността е в това едните бързо да повярват, че пак могат, а другите да продължат да вярват, че само те могат. Кризата се развива на фона на странно обръщане, твърде нетипично за политиката. Днес е модно и важно не да си на власт а да си опозиция. Всеки се напъва да ни докаже, че той и само той е опозиция - разбирай - само той изразява твоите интереси. За управляващите това се изразява в опита да наложат образа си на морална опозиция на всичко политическо, т.е. мръсно, неморално и следователно за боклука на историята. За останалите - това е опит да използват времето, през което НДСВ се мъчи (тайната надежда е поне малко работа да свърши, за да е по-леко на следващия), и да се превърнат в онези, които трябва да управляват. При постоянния спад на доверие в правителството и парламента и при очакваното нарастване на икономическото недоволство става ясно, че да си опозиция е не просто модно. Това е поредната маска на желанието за власт. Както се казва, по силата на крясъка ще ги познаеш - колкото по-гласовито заявяват Ние сме опозицията, толкова по-силно е желанието им да са във властта. Онова, което е полезно, обикновено е скрито от шума на ежедневието. Защото полезното - и в опозиция, и на власт - е да правиш политика. А правенето на политика все още не е характерна черта на българските политици. Те по-скоро умеят да се множат и преструктурират. И това е, което ни очаква не само по коледните празници, но и след тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във